Определение № 1330 от 16.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1330 гр. София, 16.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000502938 по описа за 2023 година

По делото е постъпила молба с вх.№7093 от 14.03.2025 г., от М. К. А. и Г. С. А., чрез адв.П. К.. Сторено е искане за изменение на постановеното по делото Решение №89 от 30.01.2025 г. в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на застрахователя разноски за въззивната инстанция; да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение на представителя на ищците, конкретно адв.К., в размер на още 1510 лв., от общо 2640 лв. с вкл. ДДС за въззивна инстанция; както и допълнително още 7 104 лв. с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение за първа инстанция от общо 14 220 лв. с вкл. ДДС.

В срока за отговор, въззиваемата страна не е взел становище по молбата.

За да се произнесе по искането настоящият състав съобрази следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.

Производството през първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от М. К. А. и Г. С. А., срещу ЗД „Бул Инс“ АД, за заплащане на сумата от 180 00 лв. на всеки един от тях, предявени като частични от сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на сина им К. Г. А., вследствие на ПТП 1 настъпило на 18.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.04.2021 г. до окончателното плащане.

С решение №111 от 10.08.2023 г., постановено по гр.д.№44/2022 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, изменено с определение №485/05.10.2023 г., е осъдено ЗД „Бул инс“ АД, да заплати на ищците М. К. А. и Г. С. А., сумата от по 126 000 лв. на всеки един от двамата ищци, по предявените от тях искове за 180 000 лв. като частични от сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на сина им К. Г. А., вследствие на ПТП настъпило на 18.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.04.2021 г. до окончателното им изплащане, като са отхвърлени исковете над уважените до предявените размери от по 180 000 лв. за неимуществените вреди, както и искането им за присъждане върху обезщетенията им на законна лихва от 25.04.2021 г., като неоснователни. С решението ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на адв. П. К. сумата от 8 618,40 лв. с ДДС и допълнително сумата от 11 289,60 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждения, а ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество сумата от 4 188 лв., представляваща разноски по делото съразмерно отхвърления размер на исковете.

С постановеното по настоящето дело Решение №89 от 30.01.2025 г. е отменено решение № 111 от 10.08.2023 г., постановено по т.д. №44/2022 г., по описа на ОС-Благоевград, в частта, с която предявените от М. К. А. и Г. С. А. искове с правно основание 432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди са уважени за разликата над сумите от по 90 000 лв. до сумите от по 126 000 лв., ведно със следващата се законова лихва от 26.04.2021г. до пълното изплащане на сумите и в частта, с която ЗД “Бул Инс“ АД е осъдено да заплати държавна такса по сметка на ОС[1]Благоевград над сумата от 2 880 лв. до сумата от 10 080 лв., и в частта, за разноските, изменено с Определение № 485 от 05.10.2023г., с която ЗД “Бул Инс“ АД е осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на адв.

П. К. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв над сумата от 7 116лв. с начислено ДДС до сумата от 19 905 лв. с начислено ДДС, общо присъдена с изменението на решението в частта за разноските, като вместо това са отхвърлени предявените от ищците искове с правно осн. 432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина 2 им К. Г. А., срещу ЗД „Бул Инс “ АД за сумите над 90 000 лв. до сумата от 126 000 лв., ведно със следващата се законова лихва от 26.04.2021 г. до окончателното плащане. С решението си въззивната инстанция е осъдила ищците да заплатят на ЗД „Бул Инс “ АД общо сумата от 4 668 лв., а ответното застрахователно дружество да заплати на адв. В. В., САК, сумата от 1 130 лв. без ДДС, адвокатски хонорар за въззивната инстанция. В останалата обжалвана част решението е потвърдено.

По искането за изменение на решението в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат К. на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв за първа инстанция, настоящият състав приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатът, оказал безплатна правна помощ на страната, има право на адвокатско възнаграждение, ако отговорността за разноските бъде възложена на насрещната страна.

Възникването на това право на адвоката в очертаната хипотеза се свързва с две предпоставки: оказване на безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и реализиране на отговорността за разноски в тежест на насрещната страна.

Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.

В т.3 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното адвокатско възнаграждение.

С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., EU: C: 2024: 71 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016, EU: C:

2017: 890 е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските 3 възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Разпоредбите от Наредбата като нормативно определен минимум не съответстват на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в цитираните решения на СЕС.

В случая адвокат К. е оказала безплатна правна помощ на ищците в първоинстанционното производство, което е установено с приложеното там на л.4 пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключени между нея и ищците.

С решението на окръжния съд и е определено адвокатско възнаграждение в размер на 19 905 лв. с начислено ДДС. С въззивното решение е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като на адв.К., в качеството и на процесуален представител на ищците, е присъдено адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 7 116лв. с начислено ДДС, с оглед уважената част от исковете, възраженията за прекомерност, фактическата и правната сложност на делото.

Настоящият съдебен състав приема, че липсват основания за изменение на извода му за дължимост на различно от определеното адвокатско възнаграждение на адв.К. за процесуално представителство пред първоинстанционния съд на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., както предвид крайния изход на предявените искове, така и предвид изложените от 4 първоинстанционния съд мотиви в тази насока.

С оглед на изложеното и предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от насрещната страна, настоящият съдебен състав, намира, че следва да се бъде оставена без уважение молбата в частта, в която е поискано изменение на решението в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат К. на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв за първа инстанция.

Относно искането за изменение на решението на въззивната инстанция за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение на адв.К. в размер на още 1510 лв., от общо 2640 лв. с вкл. ДДС за въззивна инстанция, като хонорара бъде присъден в полза на адв. П. К., настоящия състав приема следното:

Молбата и в тази и част е неоснователна, доколкото съдът не е обвързан от фиксираните в Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /предишно наименование Наредба № 1/9.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а и не са представени доказателства за регистрация на адв. В., представлявала молителите във въззивна инстанция за регистрация по ДДС.Адвокатски хонорара по реда на чл.38 от ЗАдв. Се присъджа за един адвокат, адвокатът, осъществил реално безплатното процесуално представителство.

Досежно искането за изменение на решението в частта за разноските за присъдените на ответното застрахователно дружество разноски за въззивната инстанция, като бъдат намалени, настоящият състав приема следното: присъдените разноски са формирани като сбор от заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, определено по реда на посочената Наредба и намалено съобразно реално заплатеното и претендирано.

Предвид изложеното, не следва да бъде намаляван размера на присъдените на ответното дружество разноски за въззивната инстанция.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът,

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№7093 от 14.03.2025 г., от М.

К. А. и Г. С. А., чрез адв.П. К., с правно основание чл.248 ГПК, с искане за изменение на постановеното по делото Решение №89 от 30.01.2025 г.,постановено по гр.д.№2938/2023 г. по описа на САС, 10-и състав, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Върховния

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6