Определение № 34753 от 24.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34753 гр. София, 24.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110114322 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

В срока за обжалване на постановено по делото определение № 31186/27.08.2026 г., по делото са постъпили молби от ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД за изменение на съдебния акт в частта му за разноските. Направено е искане за допълване на определението, като ищецът бъде осъден да заплати на всекиго от ответниците сумата от по 76,69 евро – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК по делото е постъпил отговор от ищеца с вх. № 289930/23.09.2026 г., като искането се оспорва като неоснователно.

Съдът, като взе предвид постъпилата молба и извърши преценка на данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбите са процесуално допустими, като подадени от активно легитимирани лица и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледани по същество същите са основателни по следните съображения:

С влязло в сила определение от 27.08.2026 г. производството по делото е прекратено на осн. чл. 232 ГПК – поради оттегляне на исковата молба.

По направеното искане съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В случая ответниците са представлявани от юрисконсулти, които са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК, като са направили и своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Неоснователно е направеното от ищцата възражение, че в случая същата не следва да бъде осъждана за разноски, тъй като има качеството на потребител.

Посочената от нея практика не е релевантна за настоящата хипотеза.

Съгласно решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, с което е изяснено, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от 1

Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е напр. Определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч. т. дело № 1085/2022 г. на I т.о. на ВКС. В този смисъл е и задължителния за съдилищата отговор по шести въпрос на Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на Съда на Европейския съюз, съгласно който член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени въз основа на тази клауза суми е уважено само частично.

Разгледаните от съдилищата хипотези касаят производства по същество, при които съдът е установил нищожност на договора или неравноправност на негови клаузи, в които случаи, дори да има частичен неблагоприятен резултат за потребителя, същият не следва да понесе отговорността за разноски. В настоящата хипотеза производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковата молба, преди съдът да е имал възможност да се произнесе с акт по същество дали атакуваните договори са нищожни, респ. дали техни клаузи са неравноправни. Ето защо, в полза на ответниците следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Доколкото същите претендират размер, който е под законоустановения минимален такъв съобразно чл.

25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ, то исканията им следва да бъдат уважени в цялост.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 31186/27.08.2026 г., постановено по гр. д. № 14322/2026 г. по описа на Софийски районен съд в частта му за разноските, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК А. Н. Ч., ЕГН ********** да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 сумата от 76,69 евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК А. Н. Ч., ЕГН ********** да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 сумата от 76,69 евро, представляваща разноски по делото.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.

На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2