Определение № 2128 от 01.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2128 гр. Пловдив, 01.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Анг. Станева

Членове:

Николай К. Стоянов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300502051 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.577, ал.1 от ГПК.

Делото е образувано по жалба на И. И. П., ЕГН: **********, А. И. П., ЕГН:********** и Д. И. П., ЕГН: **********, действащи чрез тяхната майка и законен представител Р. И. П., ЕГН: **********, против Определение №363 от 15.07.2024г. на съдията по вписванията при Районен съд-Пловдив, постановено по преписка с вх. рег.

№22742/15.07.2024г., с което е отказал по искане на жалбоподателите да се разпореди отбелязване по молба с вх. №22742 от 15.07.2024 г. по описа на СВ-Пловдив.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания отказ с искане за неговата отмяна и указване на съдията по вписванията да разпореди отбелязване на Определение № 500 от 07.02.2024 г. по т.д. №1879/2021 г. на СГС.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред съдията по вписванията е започнало по заявление на жалбоподателите за отбелязване на Определение № 500 от 07.02.2024 г., постановено по т.д. №1879/2021 г. по описа на СГС. За да откаже извършване на поисканото отбелязване, съдията по вписванията е изложил съображения, че няма предвидена правна възможност за извършване на отбелязване към вече вписана възбрана.

Определението е правилно.

В процесния случай от представените по преписката документи се констатира, че с обезпечителна заповед от 13.10.2021 г., издадена от Апелативен съд -София по ч.гр.д. № 2912/2021 г. за обезпечаване исковете на И. И. П., ЕГН: **********, А. И. П., ЕГН:********** и Д. И. П., ЕГН: **********, действащи чрез тяхната майка и законен представител Р. И. П., ЕГН: **********, е била наложена възбрана върху имоти, собственост на ответника „Сенид" ООД, съставляващи дворно място от 15130 кв.м., УПИ-1-667, находящо се в гр. Х., ведно с построените в него обекти. С представеното 1 по настоящата преписка определение № 500 от 07.02.2024 г., постановено по т.д.

№1879/2021 г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 21.02.2024г. , е било отмено допуснатото обезпечение само досежно неговия размер - до размера от 14 182 994, 87 лв. за всеки от ищците или в общ размер на 42 548 984,61 лв.

С определение № 1085 от 23.04.2024 г по ч. гр. д. № 923/2024 г. на ПдОС е оставена без уважение частната жалба на И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., срещу определение № 101 от 01.03.2024 г. на съдията по вписванията при РС-Пловдив, постановено по преписка вх. № 6117 от 01.03.2024 г., с което е постановен отказ по искане на жалбоподателите за частично заличаване на възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр.Х., ************, вписана с дв. вх. № 35415, акт № 104, т.7 по описа на СВ-Пловдив, наложена въз основа на обезпечителна заповед от 13.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2912/2021 г. на Софийския апелативен съд.

Според разясненията, дадени с тълкувателно решение № 1/2015 от 10.07.2018 г. по т.д. № 1/2015 ОСГТК на ВКС, възбраната на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в хода на образувано производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК, се подчинява на правила, установени в ГПК и ПВп. Касае се до акт от категория на тези, за които по закон е предвидено вписване (чл. 4, б. „л“ ПВп).

Наложената от съда или в изпълнението възбрана се вписва въз основа на властнически акт на компетентно длъжностно лице или учреждение и не се погасява.

Вписването на възбрана има за цел да се даде гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в ПВп. Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в ПВп. Възбраната върху недвижим имот като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК е насочена към осигуряване на възможността за последващо провеждане на принудително изпълнение върху конкретен недвижим имот при успешна искова защита. Тя може да бъде наложена като обезпечение на бъдещ иск или във всяко положение на висящия исков процес до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Като обезпечение на иска възбрана се допуска по всички видове искове - както осъдителни искове за парични вземания, така и по искови производства , по които ищецът е упражнил правото си на защита на конкретно свое притезателно или потестативно материално право. Възбраната цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната. Поради това действие на възбраната всискателят и присъединените кредитори по чл. 456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи разпореждания на длъжника и независимо от основателните претенции на трети лица към възбранения имот. Възбраната не е вещно право, тя е вещна тежест върху недвижим имот. За разлика от ипотеката, възбраната не дава право на предпочтително удовлетворение, а само обезпечава възможността за 2 ефективна реализация на принудително изпълнение спрямо възбранения недвижим имот. Наложената възбрана гарантира осребряване на недвижимия имот, но не гарантира удовлетворяване на кредитора в пълен обем, тъй като получената от публичната продан сума подлежи на разпределение между всички кредитори на длъжника, чийто имот е възбранен. От момента на вписването на възбраната длъжникът търпи ограничение на правото си да се разпорежда с вещта, като под страх от наказателна отговорност не може да я поврежда, изменя или унищожава. Съгласно чл. 452, ал. 2 ГПК извършените от длъжника разпореждания с възбранен имот са прогласени от законодателя за недействителни спрямо взискателя, който я е наложил.

Ефектът на тази недействителност се изразява в предназначението на възбраната като обезпечителна мярка да „пази имота“ в патримониума на длъжника, за да може по отношение на този имот да се проведе принудително изпълнение въпреки извършеното разпореждане в полза на трето лице. Наложените мерки, които обезпечават иска, не се вдигат след като същият бъде уважен, тъй като съдебното решение, с което се уважава искът, „поглъща” всички наложени обезпечителни мерки, в т.ч. възбраните. Допуснатото обезпечение на иска се отменя не по волята на ищеца, а само доколкото искът е отхвърлен или производството по делото – прекратено.

В производството по чл. 32а ПВ, вр. чл. 577 ГПК и сл. контролът върху подлежащия на вписване акт се извършва само от формална страна. Съдията по вписванията следва да направи преценка дали представеният акт подлежи на вписване.

Част от тях са изброени в чл. 112, чл. 114 и чл. 115 ЗС, както и в чл. 4 ПВп, а други са посочени в разпоредбите на чл. 48 ЗДС, чл. 34, ал. 7 ЗОС, чл. 73, ал. 5 ТЗ, чл. 237, ал. 1 ЗЗД, чл. 17, ал. 2 ЗАЗ, чл. 2, ал. 2 ЗУЕС и др. Разпоредбата на чл. 2 ПВп предвижда, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в случаите, които са предвидени изрично в законите или в ПВп.

Досежно актът, който жалбоподателите искат вписване/отбелязване, настоящият съдебен състав намира, че не е сред изброените в чл. 4 и сл. ПВп. Актът, чието отбелязване се иска/ Определение № 500 от 07.02.2024 г., постановено по т.д.

№1879/2021 г. по описа на СГС/, не подлежи на вписване съгласно чл. 4 ПВп и чл. 114 ЗС, тъй като този съдебен акт нито налага възбрана на недвижим имот като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК, нито води до отмяна на вече наложена обезпечителна мярка по реда на чл. 397, ал. 1, т.1 ГПК. Не съществува разпоредба, предвиждаща възможност за вписване на посоченото определение в имотния регистър.

Мотивиран от гореизложеното, съдът намира обжалвания отказ за законосъобразен, а частната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 25278/24.07.2024 г. при регистратурата на ОС Пловдив / вх.№ 2424/22.07.2024 г. на АВп, Служба по вписванията гр.Пловдив/, подадена от И. И. П., ЕГН: **********, А. И. П., ЕГН:

********** и Д. И. П., ЕГН: **********, действащи чрез тяхната майка и законен представител Р. И. П., ЕГН: **********, срещу Определение №363 от 15.07.2024г. на съдията по вписванията при Районен съд-Пловдив, постановено по преписка с вх. рег.

3

№22742/15.07.2024г., с което е отказал по искане на жалбоподателите да се разпореди отбелязване по молба с вх. №22742 от 15.07.2024 г. по описа на СВ-Пловдив.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в 1-седмичен срок от връчване на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4