Определение № 259 от 29.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503383 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез пълномощника му Г.С.К., срещу разпореждане, инкорпорирано в заповед №8217/01.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №17551/2023 г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение против М. Д. М., ЕГН **********, в частта, с което се претендира присъждане на договорно възнаграждение в размер на 17.16 лв., дължимо за периода от 15.11.2021 г. до 15.02.2022 г.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт в атакуваната част е неправилен. Не са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като заповедният съд не разполага с правомощията на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, а и няма нарушение на добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Неправилно не е отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП.

Договорът за кредит отговаря на всички законови изисквания. Иска се отмяна на разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение за посочената сума.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени 1 в частната жалба, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

В съответствие с чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение в частта, с която се претендира присъждане на неплатено договорно възнаграждение в размер на 17.16 лв., дължимо за периода от 15.11.2021 г. до 15.02.2022 г.

Изложени са съображения, че съгласно член 411, алинея 2, т.3 от ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. В случая клаузите на договора, уговарящи такси и възнаграждения за посочените услуги Фаст и Флекси, при предоставена заемна сума, са неравноправни клаузи и при годишен лихвен процент 40.5%, при отпуснат кредит от 200 лв. тези такси и услуги за потребителя предвиждат плащания от още над 260 лв. и заобикалят правилата на ЗПК и ЗЗП. Поради това и потребителят следва да върне чистата стойност на получения кредит.

Разпореждането е правилно и законосъобразно в атакуваната му част.

В настоящия случай претендираните със заявлението вземания се основават на договор за потребителски кредит, сключен с длъжника, по който последният има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Ето защо заповедният съд е правилно е извършил служебна проверка на клаузите на договора.

Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника М. Д. М. за няколко суми в общ размер на 563.21 лв., а именно неплатена главница в размер на 200 лв., неплатено договорно възнаграждение в размер на 17.16 лв., дължимо 2 за периода от 15.11.21 г. до 15.02.2022 г., неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст в размер на 60 лв., неплатено възнаграждение за услуга Флекси в размер на 72 лв.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв. и втора такса по същата тарифа в размер на 100 лв.; лихва за забава 14.83 лв. от 16.11.2021 г. до 15.02.2022 г., законна лихва в размер на 69.22 лв., дължима от 15.02.2022 г. до 28.11.2023 г. и от датата на входиране на заявлението до изплащането на сумата.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, изрично е уговорено (чл.15), че клиентът може да избере да не закупи допълнителна услуга, или да закупи една или повече допълнителни услуги към договора за потребителски кредит. Същността на услугите и тяхната стойност е изрично посочена в договора.

Безспорно е в случая, че между страните е сключен договор за кредит, като сумата от 200 лв. е предоставена на М.. Договорът по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода редакция.

Макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение на посочените текстове. Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към ЗПК начин.

Настоящата инстанция се солидаризира с извода на първостепенния съд, че е налице вероятност клаузата за закупуване на пакет от услуги – Фаст и Флекси - да е неравноправна по смисъла на 143, т.5 от ЗЗП.

Двете са на стойност, представляваща 66% от стойността на отпуснатия кредит, заплащат се заедно с него, стойността е включена в размера на погасителната вноска. При предоставена сума по кредита от 200 лв. и посочена общо дължима – 349.16 лв., със срок за връщане 4 месеца, посочения ГПР от 43.51% е отбелязан само формално.

Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, 3 дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Необходимо е по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според § 1, т.1 от ЗПК, " общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Макар и да се твърди, че за тези услуги (фаст и флекси) е предоставена възможност за избор, на практика те са включени в договора, а не са в отделен анекс. Сумите са пряко свързани с отпускането на кредита. Не е ясно обаче какво обуславя този висок размер на услугите, които са в размер на 66% от отпуснатия кредит. Това води до вероятна основателност на извода, че се касае за неравноправни клаузи. Следва в състезателен процес да се провери дали тази сума се явява необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които кредитодателят би претърпял. В този смисъл вижданията на настоящия състав са съвършено различни от тези на жалбоподателя, че не следва да се прави преценка на основния предмет на договора. Налице е не само възможност, а и задължение за съда да разгледа предмета на договора, с оглед преценката налице ли са предпоставките на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, което е и направено.

Правилно в този случай съдът е издал заповед за изпълнение единствено за неизплатената част от главницата, като е приспаднал извършените плащания.

Доводите на жалбоподателя в обратната насока не се възприемат.

Не следва да се обсъждат доводи, свързани с добрите нрави, тъй като състава на първостепенния съд не е мотивирал отказа си с разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.

По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени в нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК настоящият състав счита, че правилно първостепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за посочените суми. Съдебният акт е правилен и законосъобразен в атакуваната част, като следва да се потвърди. Следва да се отбележи, че не се възприема цитираната от жалбоподателя съдебна практика, която е и на по – нисък или равен на степен съд и няма характера на задължителна такава.

С оглед отхвърляне на жалбата не следва да се присъждат и поисканите разноски.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№8217/01.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №17551/2023 г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение против М. Д. М., ЕГН **********, в частта, с което се претендира присъждане на договорно възнаграждение в размер на 17.16 лв., дължимо за периода от 15.11.2021 г. до 15.02.2022 г.

В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5