Решение № 3796 от 29.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3796 гр. Пловдив, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330119886 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Х. С. Б. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която иска от съда да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит от 16.09.2024 г., сключен с „Кредисимо“ и нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, сключен с „Ай Тръст“, поради липса на основание, евентуално невъзможен предмет. Счита, че договорът за кредит е нищожен, тъй като не е спазен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в ГПР не е включено възнаграждението за „Ай Тръст“.

Моли „Кредисимо“ да бъде осъдено да върне сумата от 946,96 лв., платени недължимо, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредисимо“ЕАД. Не оспорва сключването на договора за кредит и договора за поръчителство. Твърди, че задълженията по договора са предсрочно погасени, не оспорва плащането на сумата в размер на 946,96 лв., която била платена за суми, различни от главницата. По отношение на ГПР не оспорва,че в ГПР не е включено възнаграждението за предоставяне на поръчителство. По същество обаче счита, че същото не следва да се включва, тъй като не отговаря на дефиницията за общ разход по кредита. Възразява за ищеца да е било задължително да сключи договор за поръчителство. Моли за отхвърляне на исковете. Възразява за липса на предпоставките по чл.38 от ЗА и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

„Ай Тръст“ ЕООД също е подало отговор в срок. Не оспорва сключването на двата договора, счита, че договорът за поръчителство съставлява договор за поръчка. Поддържа, че е налице предсрочно погасване, 1 счита, че в ГПР не следва да се включва възнаграждение за поръчителство, че кредиторът не знаел предварително какво ще бъде това възнаграждение, поради което не е налице заблуждаваща търговска практика, нито скрито оскъпяване на кредита, независимо от свързаността между лицата. Възразява за липса на предпоставките по чл.38 от ЗА и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното.

Предявени са искове с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК по договора за кредит, и чл. 26, ал. 2 ЗЗД по договора за предоставяне на поръчителство, както и иск по чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „Кредисимо“ ЕАД.

За основателността на исковете следва да се установи сключването на договорите, основания за тяхната нищожност и плащане на съответните суми от ищеца на ответника „Кредисимо“ ЕАД без валидно правно основание в тази връзка.

Безспорно е между страните, че са сключени сочените в исковата молба договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и плащането от ищеца на ответника „Кредисимо“ ЕАД на сума от 946,96 лв. за задължения над главницата. Безспорно е още, че в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя.

Въз основа на тези факти, може да се направи извода, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като ГПР не е правилно посочен. В него не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което според съда също съставлява разход по кредита. Това извод следва от факта, че в договора за кредит се предвижда като вариант на обезпечение – сключването на договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и одобрено от кредитора юридическо лице (чл.4, ал.1 ОУ към договора). В последния случай договорът с това юридическо лице следва да се сключи до 48 часа от подаване заявлението за кредит, а срокът за одобрение в този случай е до 24 часа от предоставяне обезпечението. Изложеното води до извод, че изборът на обезпечение чрез одобрено от кредитора лице дава възможност за по-бързо отпускане на кредита. В случая това лице е свързано с кредитора, доколкото съгласно обявената в Търговския регистър информация кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД.

От една страна, кредиторът е одобрил като обезпечение именно свързаното с него лице, на което е едноличен собственик, от друга страна, това обезпечение създава приоритет за потребителя за по-бързо разглеждане искането му за кредит. В същото време, възнаграждението за поръчителя е допълнителна печалба за самия кредитор, който икономически поръчителства сам на себе си.

Всичко изложено определя обезпечението като разход по кредита, чието невключване в ГПР води до недействителност на договора за кредит. Искът е основателен.

Договорът за предоставяне на поръчителство също е недействителен на 2 основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради невъзможен предмет. В случая предмет на договора за предоставяне на поръчителство е да се обезпечи изпълнението на договора за кредит. Съгласно чл.138, ал.2 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение. С аргумент за противното, когато главният дълг е недействителен, невъзможно е същият да се обезпечи.

Ето защо предметът на договора с „Ай Тръст“ ЕООД е невъзможен. Искът подлежи на уважаване.

По отношение на осъдителния иск, плащането на исковата сума за задължения, различни от главницата, е безспорно между страните. С оглед извода за недействителност на двата договора и на основание чл.23 ЗПК сумата се явява платена без валидно правно основание. Ето защо следва да бъде осъден кредитодателят да плати на ищеца получената без основание сума от 946,96 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.11.2024г., до окончателното плащане.

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е сторил такива за държавна такса от 367,28 лв., платима, както следва: 263,09 лв. от „Кредисимо“ ЕАД и 104,19 лв. от „Ай Тръст“ ЕООД. Представената справка от НАП за осигурителен доход не оборва при пълно доказване твърденията за материална затрудненост на ищеца. Осигурителният доход, който е около двукратния размер на минималната работна заплата към датата на сключване на договора с адвоката, все още не изключва материална затрудненост на ищеца, за който липсват данни за останалото му имущество – МПС, имоти, семейно и здравословно състояние. Тежестта на обори предпоставките на чл.38 ЗА е на ответниците и те не ги обориха с нужната категоричност. Съдът не може да основе извода си само на един критерий, без данни за останалите.

Съдът намира, че хонорарът по исковете срещу „Кредисимо“ ЕАД следва да се изчисли общо като сбор от цената на двата иска, поради естеството на предмета на исковете, като уважаването на единия иск е в зависимост от уважаването на другия. Хонорарът съгласно Наредба № 1 по двата иска общо е в размер на 927,43 лв. Поради ниската правна и фактическа сложност на делото (едно заседание, неявяване на представител на ищеца, безспорност на всички факти по делото), следва да се определи хонорар под този размер, а именно – 700 лв., които да се присъдят с ДДС, или 840 лв., платими от „Кредисимо“ ЕАД. По иска срещу „Ай Тръст“ ЕООД, възнаграждението по Наредба № 1 е в размер на 560,47 лв., като със същите доводи за сложността на делото следва да се определи по-малък размер от 400 лв., или с ДДС – 480 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, по предявения от Х.

С. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че Договор за потребителски кредит с № ***/16.09.2024г., 3 сключен между тях, е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване в потребителския договор на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, да плати на Х. С. Б., ЕГН: **********, по предявения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 946,96 лв., получена при начална липса на основание от дружеството по недействителния Договор за потребителски кредит с № ***/16.09.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.11.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, да плати на:

Х. С. Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 263,09 лв. за държавна такса; адв. Р. Р. - вписан в ***, сумата в размер на 840 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), Бизнес център „България", по предявения от Х. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, че Договор за предоставяне на поръчителство от 16.09.2024г., сключен между тях, е нищожен, тъй като има невъзможен предмет.

ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, да плати на:

Х. С. Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 104,19 лв. за държавна такса; адв. Р. Р. - вписан в ***, сумата в размер на 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4