Определение № 1168 от 30.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1168 гр. Пловдив, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500964 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Г. М., ЕГН: **********, против Определение № 2658 от 29.02.2024 г. по гр.д.№ 6842/2023 г. на Пловдивски районен съд, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната исковата молба на жалбоподателя, подадена срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД и е прекратено производството по делото като недопустимо. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на ПдРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез адв. Н. К.. Оспорва доводите на жалбоподателя. Счита жалбата за неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на А. Г. М., чрез пълномощника й адв. Ф.С., против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит №4112121/27.03.2020г. поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, както и поради накърняване на добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който твърди, че между страните има влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 9578/2022 г. на ПдРС за осъждането на ищцата да заплати на ответника 1 суми по процесния договор за кредит, поради което счита, че предявеният иск е недопустим.

По делото е изискано и приложено ч.гр.д.№ 9578/2022 г. по описа на ПдРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4811/01.07.2022 г., с която е разпоредено длъжниците Х.В.М. с ЕГН: ********** и А.Г.Ц. с ЕГН: ********** да заплатят солидарно на заявителя „ЕОС Матрикс“ ЕООД посочените в заявлението суми, както следва: сумата от 6493,65 лв. – главница по процесния договор за потребителски паричен кредит, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, прехвърлена на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 18.02.2022 г., сумата от 567,67 лв. - договорна лихва за периода 21.07.2021 г. – 29.04.2022 г. и сумата от 232,63 лв. – лихва за забава за периода 21.07.2021 г. – 30.06.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото. На основание влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист № 4835/10.08.2022 г.

С неколкократни разпореждания ПдРС е дал указания на ищцата да посочи дали има други неплатени задължения по оспорения договор за кредит, освен посочените в заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 9578/2022 г. С молба от 13.02.2024 г. ищцата заявява, че по оспорения договор няма други неплатени задължения.

За да постанови прекратителното определение ПдРС е приел, че ищцата не е обосновала правен интерес от завеждане на иска. С прогласяване нищожността на договора не биха могли да се отблъснат бъдещи претенции, основани на него, тъй като самата ищца сочи, че по договора няма други неплатени задължения, освен обективираните в заповедта за изпълнение. При това положение единствената цел за предявяване на иска е да се отблъснат претенциите по вече влязлата в сила заповед за изпълнение, поради това че договорът е обявен за нищожен. Това обаче било недопустимо, тъй като длъжникът е имал възможност да се защитава с възражение или с предявяване на иск в едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение. С изтичане на този срок правата му били преклудирани. С оглед изложеното ПдРС е намерил, че предявеният иск се явява недопустим, поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, която е освободена от внасяне на държавна такса. Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В предмета на настоящата жалба е допустимостта на установителен иск, предявен от ищцата срещу ответника за прогласяване на нищожност на 2 договор за кредит № 4112121/27.03.2020 г. За вземанията по договора за кредит е издадена заповед за изпълнение № 4811 от 01.07.2022 г. по ч.гр.д.№ 9578/2022 г. на Районен съд – Пловдив, XI гр.с., спрямо която ищцата не е подала възражение по чл. 414 ГПК и същата е влязла в сила. Това се твърди в отговора на исковата молба, а и се установява от приложените към него доказателства, както и от служебно изисканото за послужване ч.гр.д. № 9578/2022 г. на Пловдивски районен съд. Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист № 4835/10.08.2022 г.

При влязла в сила поради неподадено възражение по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение длъжникът може да оспорва по исков ред присъденото с нея вземане в две хипотези: 1) по реда на чл. 424 ГПК – ако искът е основан на съществували преди влизането в сила обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, ако искът е предявен в 3-месечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство; или 2) по реда на чл. 439 ГПК – ако искът е основан на правопогасяващи или правоотричащи факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В конкретния случай нито една от двете хипотези не е налице поради следното: На първо място, самата ищца не се позовава на факти в приложното поле на чл. 424 ГПК. Основната й теза относно вземанията по договора за кредит е, че договорът е нищожен поради нарушение на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, както и поради накърняване на добрите нрави.

Ищцата е страна по този договор, поради което той й е бил известен, заедно с общите условия към него, още преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Това само по себе си изключва възможността за предявяване на иск по чл. 424 ГПК, а и самата ищца не твърди да предявява такъв иск.

На второ място, не се твърди нито един правопогасяващ или правоотричащ факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение № 4811 от 01.07.2022 г. Твърдяната нищожност на договора принципно не представлява факт от обективната действителност, а правна последица на такъв факт – порок в правопораждащия факт на вземанията по договора за кредит. По тази причина нищожността принципно не може обоснове допустим иск по чл. 439, ал. 2 ГПК, доколкото тя може да се отнася само до съществуващ към издаване на изпълнителното основание правопораждащ факт, обусловил присъждането на съответното вземане – ако такъв факт не е съществувал или е бил опорочен, то и вземането не би било присъдено. След влизането в сила на съдебния акт този евентуален порок на правопораждащото основание на вземането не може да се релевира, тъй като представлява факт, съществувал преди това, който се преклудира от силата на пресъдено нещо или стабилитета на съдебния акт. Чрез позоваването на подобен порок на правопораждащ факт, водещ до нищожност, съществувал 3 преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, не може да се предяви допустим иск по чл. 439 ГПК. В случая вземанията по договора за кредит са съществували преди издаването на заповедта за изпълнение, към който момент е съществувал и твърденият порок /противоречие на закона или накърняване на добрите нрави/, поради което не представлява нововъзникнал след заповедта факт. Други факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, не се сочат от ищцата.

Исковата претенция, предмет на настоящото дело именно затова е процесуално недопустима, тъй като за ищцата липсва правен интерес от търсената с иска защита. Налице е влязла в сила надлежно издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която има стабилитет, при което оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността или изискуемостта на вземането, се преклудира. Твърдените факти, на които се основава исковата претенция са били известни на ищцата, длъжник в заповедното производство и не е съществувала пречка да бъдат посочени в срока за възражение по чл. 414 от ГПК. Тоест, тези факти нямат и качеството на новооткрити обстоятелства или доказателства или на новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти, с което се очертават специалните хипотези на исковете по чл. 424 и чл. 439 от ГПК. С неподаването на такова възражение заповедта за изпълнение се стабилизира.

Това води до недопустимост да се заявява искова претенция за прогласяване на нищожност на договора за потребителски кредит, вземанията по който са предмет на влязлата в сила заповед за изпълнение.

С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2658 от 29.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 6842/2023 г. на Пловдивски районен съд, XXIV гр.с.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.

280, ал. 1 и 2 ГПК в 1- седмичен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4