Решение № 870 от 28.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. Варна, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря С. М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110201626 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на И. Р. А. ЕГН **********, подадена чрез адв. Ж. Г. от ВАК против НП № 23-0819-005130 от 25.01.2024год. на началник група в ОДМВР Варна, Сектор „ПП“ Варна, с което му е било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, вр. Чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 25, ал.2 от същия закон.

В жалбата си въззивникът твърди, че не е съгласен с атакуваното НП, тъй като същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заявява че оспорва фактическата обстановка изложена в НП и не е съгласен с нея. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява. Същият се представлява от надлежно преупълномощен защитник в лицето на адв.П Бончев, който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактите изложени в НП, а във фазата по същество моли последното да бъде отменено.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. – А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно, в случай че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на разноски от ответната страна, отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

1

ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства като, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.12.2023год. около 07:50ч. въззивникът управлявайки л.а. „Нисан Х Трейл“ с рег.№ В3922ВА се движел по бул. „Цар Освободител“ в гр.Варна, в посока от ул. „Вяра“ към бул. „Хр. Смирненски“. Движел се в дясната лента за движение, в колона от автомобили. По същото време, по същия път, но в лявата лента за движение и зад въззивника, се движела св. С. Н. Н. – С., управлявайки л.а. „Пежо 308“ с рег.№ В1945СА. В един момент в участъка около бензиностанция „Ийст Ойл“, непосредствено пред св. С., въззивникът предприел частично навлизане в лявата лента за движение при което последната го ударила с предния десен калник на управлявания от нея автомобил. От удара между двете МПС-та автомобилът управляван от С. се извъртял и се насочил към лентата за насрещно движение където ударил изчакващия там на червен светофар друг автомобил „Хонда Сивик“, управляван от св. С.. На свой ред след удара автомобилът управляван от въззивника продължил да се движи напред където се ударил в спрелият пред него в колоната т.а. „Опел Мовано“ с рег. № В 6097НР.

За произшествието били уведомени органите на МВР и на място пристигнал полицейски екип от Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна в който участвал и св. П. С.. Полицаите заварили местопроизшествието запазено.

Същите снели сведения от водачите трите леки автомобила, направили и снимки на автомобилите участвали в ПТП-то. Преценили, че вина за произшествието има въззивника. Съставени били протоколи за ПТП, а срещу въззивникът бил съставен и АУАН № 987147/14.12.2023год. за нарушение по чл. 25, ал.2 от ЗДП.

Актът бил надлежно предявен на въззивника който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 25.01.2024год., въз основа на АУАН, началник група в ОД МВР Врана, Сектор „ПП“ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни констатации изложени в него, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДП и на основание чл. 179, ал.2, вр.

Ал.1, т.5 пр.4 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв.

Горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени (приложените към АНП) и така и гласни и ВДС (снимков материал), които са непротиворечиви, кореспондират по между си, взаимно се допълват и се кредитират от съда изцяло с доверие.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка и в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното 2 производство съдът прие от правна страна следното.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконична фактическата обстановка изложена в АУАН и НП съдържа обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описва вмененото на въззивника нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с описание на нарушението съдът не констатира. АУАН е бил надлежно предявен и връчен на въззивника. В контекста на горното съдът не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилно административнонаказващият орган е съотнесъл установените фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДП вменява в задължение на водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

В случая събраните по делото доказателства сочат по безспорен и категоричен начин, че въззивникът е предприел извършването на маневра свързана с частично навлизане в съседна лява лента непосредствено пред движещия се в тази лента друг автомобил управляван от св. С. и без да се съобрази с неговото положение и скорост на движение, в резултат на което е предизвикал ПТП с участието на още два автомобила - бил е блъснат от автомобила управляван от С., последният се завъртял и се ударил в автомобил движещ се в насрещната посока на движение, а въззивникът се ударил в спрелия в колона от автомобили товарен автомобил. Безспорно с поведението си въззивникът е нарушил (не е изпълнил) задължението предвидено в нормата на чл. 25, ал.2 от ЗДП.

Правилно в случая АНО е отнесъл хипотезата на чл. 25, ал.2 от ЗДП към санкционната разпоредба на чл. 189, ал.2, вр. ал.1, т. 5 от ЗДП точно тази 3 разпоредба предвижда санкция нарушение на правилата за предимство в резултат на което е причинено ПТП. И доколкото тази норма предвижда санкция глоба във фиксиран размер от 200лв., каквато санкция е и наложена на въззивника с НП, то обсъждането на наличието или не на смекчаващи, съответно отегчаващи отговорността обстоятелства не се налага.

С оглед разпоредбата на чл. 189з от ЗДП съдът не дължи коментар досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Що се касае до изложеното в жалбата становище, поддържано от защитата и в съдебно заседание, че в случая вина за ПТП-то имала св. С. която се била движила с несъобразена скорост, то не се споделя от съда първо защото данни, още по-малко доказателства за движение с несъобразена скорост няма. От друга страна дори скоростта на С. да не била съобразена, то ПТП не се дължи на това, а е резултат от навлизането на въззивника в нейната лента за движение без да се съобрази с нейното положение и скорост на движение (каквато и да е била тя). Ако въззивника бе изпълнил задължението си предвидено в нормата на чл. 25, ал.2 от ЗДП ПТП изобщо нямаше да има.

Отделен е въпроса, че в случая произшествието настъпва в час пик при засилен трафик, който не предполага движение с висока скорост.

С оглед изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процес.недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските.

Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като искането е направено своевременно.

С оглед крайния изход на спора съдът счете, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати разноски на въззиваемата страна на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.

27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер - 80лв. Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника И. Р.

А. в полза на ОД на МВР Варна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН Варненският 4 районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0819-005130 от 25.01.2024год. на началника на група ОД МВР Варна, Сектор „ПП“ Варна с което на И. Р. А. ЕГН ********** с пост. адрес гр.Варна, *** на основание чл.

179, ал.2 вр. ал.1, т.5 пр.4 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. и за нарушение на чл. 25, ал.2 от ЗДП.

ОСЪЖДА И. Р. А. ЕГН ********** с пост. адрес гр.Варна, ж.к.

„Вл.Варненчик“ бл. 4, вх.11, ет.5, ап.17 да заплати на ОД на МВР Варна сума в размер на 80лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5