Определение № 10283 от 01.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10283 гр. София, 01.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20231100101484 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от Прокуратурата на Република България за изменение на решение №2470/24.4.2024г. по гр.д. № 1484/2023г. на СГС, първо ГО, 9 състав, в частта в която Прокуратурата на Република България е осъдена да плати на Д. А. П. сумата 2648,80лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса по съразмерност за производството пред СГС.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК ищецът Д. П. не изразява становище.

Постъпило е становище от М. П. за неоснователност на искането.

По делото се установява, че е предявен иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ - за имуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 24 000лв. и за неимуществени вреди – в размер на 200 000лв. С решението искът е уважен за сумата

24000лв. за имуществени вреди и за сумата 50000лв. за неимуществени вреди, като е отхвърлен в частта за неимуществените вреди за сумата над 50000лв. до предявения размер от 200000лв.

В хода на устните състезания ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По делото са събрани представените от страните писмени доказателства, приложено е НОХД №9/2017г. на СГС, 13 състав и са разпитани двама свидетели. Съдебното дирене е приключило в едно съдебно заседание.

Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение 1 за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22г. е прието, че Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с тази Наредба.

В случая цената на иска е в общ размер 224 000лв., като съгласно чл.7, ал.2, т. 5 НМРАВ минималното възнаграждение е в размер на 13610лв. Видно от представения договор от 11.10.2022г. за поръчка, страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 6665лв., върху което е начислено ДДС в размер на 1333лв. , така общата сума да плащане е в размер на 7998лв.

Представени са доказателства, че сумата е платена по банков път. При това положение е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение е около половината от минимума по НМРАВ. Следва да се посочи, че на страната е присъдена именно съразмерно на уважената част от иска сумата 2648,80лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. От тази сума присъденото адвокатско възнаграждение е в размер на 2642,20лв.

Както е посочено в Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г., н ационалният закон задължава съда да отхвърли възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.

В случая следва да се отчете, че настоящото производство не разкрива отклонения от нормалния ход на делата по сходни казуси, поради което не се отличава с фактическа и правна сложност. Същевременно следва да се отчете и че претендираното адвокатско възнаграждение е под минимума по НМРАВ 2 с около ½, поради което не може да се направи извод за съществено надценяване на труда на адвоката. При това положение, съдът намира, че няма основание възнаграждението да бъде намалено допълнително, поради което искането по чл.248 ГПК е неоснователно.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от Прокуратурата на Република България за изменение на решение №2470/24.4.2024г. по гр.д. № 1484/2023г. на СГС, първо ГО, 9 състав, в частта в която Прокуратурата на Република България е осъдена да плати на Д. А. П. сумата 2648,80лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред СГС.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3