Решение № 836 от 14.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. Бургас, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100500730 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод по въззивна жалба на „Мика стил“ - ЕООД – с.Яребична, обл.Варна, ищец по предявения иск, чрез адв. Георгиева, срещу Решение №573/15.03.23г., постановено по гр.д.№2547/22г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което:

- е отхвърлена претенцията на въззивника против Р. И. С. и А. П. Ф., за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на следните движими вещи и за осъждането им да заплатят тяхната стойност: 1406 лева - стойност на бар - заден ред, бар заден ред 2/бар шкафове рукванд - кафемелачки и мивка/, представляващи бял шкаф с размери 1260/860/600 мм, масивен плот - цвят дъб, размери 1260/860/38 мм, модул - бял цвят, размери 1340/860/300 мм, масивен плотцвят дъб, размери 1340/860/38 мм, етажерки - 4 бр. - цвят дъб, размери 1260/300/380 мм.; 1379 лева - стойност кафе кът, кафе кът 2, кафе кът /ъглов модул кафе/, състоящ се от метална основа - цвят черен от 3 мм. ламарина, размери - 2500/600/720 мм, гръб от плоскост - цвят - черен, размери 2500/760/19мм, масивен плот - цвят -дъб, размери 2500/600/38 мм., модул, състоящ се от 2 бр. етажерки - цвят дъб, размери 2500/360/760 мм.; 204 лв. - стойност метална опора маса 2 /опора за маса - от 18 бр./ - 12 бр. - цвят черен, размери 150/720/40 мм.; 198 лева - стойност метална основа кафе кът /метална основа с рафтове за маса за кафемелачка/ - цвят черен, размери 1500/800/720 мм., масивен плот- цвят дъб, размери 1500/800/38 мм., ведно с метална конструкция за цилиндрични бункери - цвят черен, размери 1700/1100/40 мм.; 159 лева - стойност рафтоносач 1 /конзола за рафт - 4 бр./- цвят черен, размери 1000/350/40 мм.; 136 лева стойност рафтоносач 2 /модул подпора за рафт/ - цвят -черен, размери 435/360/360 мм., - е отхвърлена претенцията за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 2722 лева, представляваща стойността на следните движими вещи: диспенсър за кафе, 1 състоящ се от 7 бр. цилиндрични силози за кафе, марка „Кубан“, модел № PSS90 - цвят хром, размери 700/150 мм. и 5 бр. кубични силози за кафе, марка “Кубан”, модел № KBN40 - цвят хром, размери 390/190/290 мм.

- въззивното дружество е осъдено да заплати на всеки от ищците по насрещния иск Р. И. С. и А. П. Ф., сумата от по 144,75 лева, представляваща неизплатен пълен размер на наемни вноски за периода от 30.03.2020г. до 30.12.2020г. по сключен между страните договор за наем от 01.04.2019г. за обект бистро, находящо се в гр. Бургас, ж.к.

Лазур, бл. 127, вх. 4, секция В, партер, както и сумата от по 5100 лева, представляваща обезщетение за ползването на собствения им имот - бистро, находящо се в гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл. 127, вх. 4, секция В, партер, след прекратяване на договора за наем за периода от 01.01.2021г. до 30.12.2021г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на насрещната исковата молба – 21.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 1191,96 лева съдебно-деловодни разноски в настоящото производство по главния и насрещния иск.

На първо място въззивникът излага оплаквания за неправилна квалификация на иска за присъждане равностойността на вещите – ищецът е посочил и настоявал, че чл.521, ал.2 ГПК, а съдът е квалифицирал претенцията по чл.108 ЗС, вр. чл.57, ал.2 ЗЗД. Въпреки това, с позоваване на съдебна практика, въззивникът намира, че доказателствената тежест е разпределена правилно, но оспорва извода на съда, че ищецът не е доказал оборудването, което е поставил в имота и оборудването, което е останало. Намира, че от представените писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, в т.ч. показанията на свидетелите П., П., И., К., чиито показания анализира, се установява, че в обекта са били поставени и са останали процесните вещи. Оспорва извода на съда, че неизпълнение задължението на наемателя да опразни обекта, води до неоснователност на иска за присъждане равностойността на липсващите вещи. Намира, че не е било спорно, че тези вещи са се намирали в обекта и намира за доказано, че са останали в него.

При анализ на свидетелските показания, въззивникът обосновава твърдението си, че е бил лишен от достъп до обекта, което не е обсъдено от първоинстанционния съд. Не е обсъдено обстоятелството, че на 12.04.22г. съдебният изпълнител е намерил демонтирани една част от вещите, а други са липсвали. Не е обсъдено обстоятелството, че достъп до имота на вещото лице са предоставили ответниците.

По отношение на иска за присъждане равностойността на диспенсър за кафе, въззивникът намира, че правната квалификация е по чл.521, ал.2 ГПК, а преюдициален е въпросът по чл.76 ЗС – правото на държателя да иска връщане на вещта в 6 месечен срок. При анализ на показанията на свидетелите П. и П., въззивникът оспорва извода на съда, касаещ правоотношението между ищеца и „Златани“ – ООД – собственик на вещта, който я е предал по валиден договор на ищеца. Намира за ирелевантно това правоотношение; счита че от значение е обстоятелството, че вещта е била в държане на ответника след прекратяване на договора за наем, но не може да претендира връщането й, поради което претендира равностойността й. При анализ на свидетелските показания намира, че е установил че вещта е била в обекта, както и че същата не се намира в него, а достъп до обекта имат само ответниците – излага подробни разсъждения, като се позовава и на съдебна практика.

По отношение на несрещните искове за присъждане на наемни вноски заявяват, че ищците не са уточнили за кои месеци се твърди, че липсва плащане и в тази връзка съдът не е приел възражениета на ответника. Т.к. твърди, че наемната цена за целия период 01.04.2019г. – 30.12.2020г. е платена, въззивникът представя доказателства за внесен данък „общ доход“. Според въззивника, съдът не е съобразил, че съгласно договора, наемателят внася дължимият от наемодателя данък, поради което и дължимата наемна цена следва да се намали с 1039.50 лева – извършва анализ в тази връзка. За периода 13.03.20г. – 30.04.20г. намира, че наем не се дължи, с оглед нормата на чл.306 ТЗ и пандемията от Ковид 19, съставляваща непреодолима сила – с позоваване на съдебна практика, въззивникът обосновава твърдението си.

По насрещните искове за обезщетение за неоснователно обогатяване в периода 2

01.01.21г. – 30.12.21г. намира, че ищците не са доказали обогатяване, обедняване и връзка между тях; не е доказано ползване на обекта нито противопоставяне на наемодателя след прекратяване на договора за наем през 2021г. При анализ на свидетелските показания и кореспонденция между страните, заявява твърдение, че от 01.01.21г. страните са се договорили оборудването да се съхранява в обекта, като договорът ще бъде анексиран в по-късен момент, което е станало на 21.06.21г. с обратно действие. Това е било обусловено от все още действащите мерки против ковид 19 и приемането на различни заповеди досежно функционирането или не на заведенията. При анализ на свидетелските показания обосновава извод, че дружеството не е имало достъп до обекта през 2021г., защото ответниците са го отнели. В тази връзка съдът не е изложил мотиви според въззивника, нито по въпроса за съществуването на „непреодолима сила“, каквато съставлява пандемията от ковид 19 и действащите административни актове в тази насока, довели до невъзможност за функциониране на търговски обекти.

Въззивникът обосновава твърдение, че наемодателят не е оказал съдействие на наемателя да изнесе вещите, което се установява от събраните по делото доказателства – излага фактологията и извършва анализ, в подкрепа на извод, че не е било налице обогатяване на наемателя и обедняване за наемодателя. Излага аргументи и досежно размера на обезщетението и размера на средния пазарен наем в условията на ковид криза, който не следва да се приравнява на уговорения в договора наем.

Въззиваемите – ответници А. П. Ф. и Р. И. С., чрез адв.Станчев представят в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба. Счита за безспорно установено, че между страните на 01.04.2019г. е сключен договор за наем, по силата на който ищцовото дружество е обзавело обекта и е направило подобрения, с оглед дейността за продажба на кафе и други стоки. Страните не са се договаряли наемодателят да стопанисва имуществото на наемателя. Наемателят препятства наемодателя да ползва вещта, като две години след прекратяване на договора държи свои вещи в него. Плащането на наемната цена е извършвано по сметки на двамата наемодатели, които до края на 2019г. са били в пълен размер. След този период са постъпвали плащания в намален размер, които наемодателите са приели в интерес на общата работа. Прекратяването на договора е станало по инициатива на ищеца – предсрочно, като ответниците са приели това с анекс от 01.01.21г. В него на наемодателите не са възложени задължения да съхраняват оборуването; на наемателя е предоставен достатъчно дълъг срок да го изнесе, което той не е направил.

Според въззиваемите, от показанията на свидетелите се установява, че през юни 2021г. в помещението са се намирали вещи на ищеца – климатик и др., които са останали и след това, което сочи, че той не е изпълнил задължението си да предаде на наемодателите владението на вещта. Оспорват изложените в жалбата твърдения; заявяват, че нямат претенции по отношение на вещите, а само за връщане на помещението, което изявление са направили и пред съдебния изпълнител. Заявяват, че не са създавали пречки на ищеца да изнесе вещите, което той е правил в продължение на месеци и все още не е приключил – напротив – многократно са го канили да ги вземе и да освободи помещението.

Според въззиваемите, по делото липсват доказателства претндираните вещи да са притежавани от дружеството – да са включени в активите му. Съгласно договора подобренията – в т.ч. Ел и ВиК кухня, които са трайно прикрепени, остават собственост на наемодателя.

По отношение на насрещния иск въззиваемите заявяват, че наемната цена е в размер на 850 лева. след прекратяването на договора дружеството ползва обекта като държи оборудването си в продължение на 27 месеца. Въззиваемите не са се възползвал от правото да претендират обезщетението, уговорено в договора – 100 лева на ден, което би било в размер на 82000 лева, което сочи, че са добронамерени и претендират само обезщетение, в размера на уговорената наемна цена, с която са обедняли, а наемателят се е обогатил съобр. нормата на чл.236, ал.2 ЗЗД.

Въззиваемите считат, че не са дали повод за завеждане на иска, поради което не 3 дължат разноски, в т.ч. за обезпечение на доказателства.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира че от показанията на свидетелите Петров и Попов – посочени от ищеца и И. и К. – посочени от ответниците, извършената съдебно – икономическа експертиза и от представените писмени доказателства, първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно сключен на 01.04.2019г. договор за наем на обект, находящ се в гр. Бургас, комплекс „Лазур“, бл. 127, за използването му като кафе – магазин, като ищецът е бил наемател, а ответниците - наемодател. Уговорена била месечна наемна цена е в размер на 850 лева, платима до 15-то число на месеца предхождащ този, за който се отнася, поравно на двамата наемодатели; наемателят заплатил гаранционен депозит в размер на 850 лева. Съдът установил е безспорния по делото факт, че с анекс от 01.01.2021г. действието на договора било прекратено, ключовете за обекта били предадени на ответниците. За обзавеждане на обекта, ищецът сключил на 30.7.2018г. договор за изработка на проект за интериорен дизайн със “Синята лисица” ЕООД, като общо стойността на мебелите е в размер на 13758.25 лв. за проектирането и изработката им. За функциониране на обекта с посоченото предназначение бил сключен и договор за предоставяне на техника от 15.5.2019г. и приемо-предавателен протокол от 15.5.2019г. „Златани“ ЕООД, за предоставяне на диспенсър за кафе, на обща стойност 4800 лв., състоящ се от 7 бр. цилиндрични силози за кафе и 5 бр. кубични силози за кафе.