Решение № 3608 от 07.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3608 гр. Пловдив, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330116600 по описа за 2022 година

С исковата молба ищците Г. А. Ч. и С. И. С. са предявили против Г. П.

Ч. иск с правно основание чл. 109 ЗС, както следва:

- за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищецът Г. А. Ч. да упражнява правото си на собственост по отношение на 36.04/610 ид.ч. от имот с идентификатор № *** с площ от 610 кв.м с административен адрес гр. П., ул. "С. М. ", като преустанови паркирането на автомобили – лично или чрез трети лица, на ***, разпределено за ползване на ищеца с Договор от *** г. с нотариална заверка на подписите.

- за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищецът С. И. С. да упражнява правото си на собственост по отношение на 37/610 ид.ч. от имот с идентификатор № *** с площ от 610 кв.м с административен адрес гр. П., ул. "С. М. ", като преустанови паркирането на автомобили – лично или чрез трети лица, на ***, разпределено за ползване на ищеца с Договор от *** г. с нотариална заверка на подписите.

В исковата молба са изложени твърдения, че Г. А. Ч. е собственик на 1

36.04/610 ид.ч. от имот с идентификатор № *** с площ от 610 кв.м с административен адрес гр. П, ул. "С. М. ", а С. И. С. е собственик на 37/610 ид.ч. от имот с идентификатор № *** с площ от 610 кв.м с административен адрес гр. П, ул. "С. М. ". Сочат, че жилищната сграда е законно построена съгласно Разрешение за строеж от 2008 г., като неразделна част от издадената строителна документация е част „Паркоустройство“, в която се предвижда озеленяването на обекта и обособяването на паркоместа. Твърди, че поземленият имот е с площ от 610 кв.м., а сградата с приблизителна площ от 209 кв.м., като след приспадане площта на сградата остава значителна площ, в която съсобствениците да разпределят за ползване паркоместа. Излагат се твърдения, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата и собствениците на дворното място се различават. Твърдят, че с договор от *** г. 64 % от собствениците на земята са разпределили реалното ползване на паркоместата съгласно одобрен проект, в който се предвиждат 11 на брой паркоместа в незастроената част от дворното място. Сочат, че договорът е с нотариална заверка на подписите на всички съсобственици, без ответника, който отказва да изпълнява новото разпределение. Поддържат, че с договора от *** г. е отменено действието на договор от *** г., тъй като в периода след подписването му е настъпила съществена промяна в обстоятелствата – преразпределение на квотите на съсобственост, увеличен брой автомобили, обективно увеличен брой на собственици на автомобили, реална възможност за разпределение на още едно паркомясто, установено неспазване на договора за разпределение и установено неизпълнение от стрА. на ответника към строителя на сградата да прехвърли след построяване на сградата ид.ч. от земята на него или на новопридобилите собственост на обекти в сградата лица. Твърдят, че по силата на новия договор Г. Ч. има право да паркира на ***, С. С. на ***, а ответникът на ***. Сочат, че ответникът не е съгласен с новият договор и пречи на ищците да ползват разпределените им с него паркоместа. Твърдят, че ответникът редовно паркира на *** лек автомобил с рег. № *** или непосредствено пред него като по този начин го прави недостъпно, а на *** от няколко месеца е паркирал свой стар автомобил, който видимо не е в движение и отказва да го премести. Сочат, че в някои случаи ответникът предоставя *** на външни за съсобствеността лица.

Поддържат, че ответникът напълно отрича правото на ищците да паркират в двора и е инициатор на постоянни скандали и заплахи в тази връзка. По така 2 изложените съображения молят за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. П.

Ч. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Релевира възражения за недействителност на договора от *** г., тъй като е сключен с участието само на част от съсобствениците на имота и ответникът не е стрА. по този договор. Счита, че договорът е сключен при липса на материалните предпоставки за това, доколкото не е налице промяна на обстоятелствата, която да обосновава необходимост от преуреждане на отношенията, предмет на договора от *** г.

Твърди, че е собственик на 7/27 ид.ч. от поземления имот, в който е построена и въведена в експлоатация жилищна сградат и десет паркоместа. Сочи, че с договора от *** г. съсобствениците са разпределили на основание чл. 32 ЗС ползването на паркоместата, като ответникът има право да ползва ***.Твърди, че ищецът Ч. системно е паркирал свои автомобили на ***, поради което и по иск на ответника с влязло в сила решение по гр. д. № 16713/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив е осъден на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ответника да ползва паркоместата. Твърди, че през 2018 г. друг съсобственик Р. Ч. е блокирал входа към *** и е паркирал свой автомобил на ***, поради което по иск на ответника с влязло в сила решение по гр. д. № 2733/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив е осъден на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ответника да ползва паркоместата. Твърди, че с посочените влезли в сила съдебни решения е признато правото на ответника да паркира на ***. Твърди, че с договора от *** г. правото на ползване на *** е предоставено на М. В. П., която е прехвърлила правото си на собственост и правото на ползване е преминало в приобретателите на ид.ч. – а именно А. К. К. – Ч. – съпруга на ответника, която ползва това паркомясто в режим на редуване с друг приобретател.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения. Представя доказателства, от които е видно, че не е собственик на лек автомобил с рег. № ***. Оспорва твърдението на ищците, че има задължение прехвърли договорения процент идеални части от земята на строителя или на други лица. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 3 установено следното от фактическа и правна стрА.:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице /включително съсобственик/ извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на собственическите права на ищеца. Разпоредбата на чл.109 ЗС регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

В случая съдът е сезиран с иск за защита правото на собственост на ищците по отношение на притежаваните от последните ид.ч. от правото на собственост на дворното място, представляващо имот с идентификатор № *** с площ от 610 кв.м с административен адрес гр. П., ул. "С. М. ", в който правото на ползване е реално разпределено като са обособени паркоместа. В този смисъл съдът не е сезиран с иск за защита на правото на собственост по отношение на паркоместа, които не представляват самостоятелен обект на правото на собственост. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд паркоместата, изградени в незастроената част на дворното място, не са самостоятелни обекти на правото на собственост, но върху тях може да се учредява вещно право на ползване, тъй като в този случай няма изискване за реалното им обособяване като самостоятелни обекти.

С Решение № 171 от 12.10.2015 г. по ч. гр. д. № 1231/2015 г., Г. К., І г.

4 о. на ВКС е прието, че защитата срещу действия нарушаващи постигнатото споразумение във връзка с договор за разпределение на реално ползване, без оспорване на вещните права, следва да се извърши чрез иск по чл. 109 ЗС за прекратяване на всяко неоснователно действие, което пречи на съсобственик да упражнява своето право, а при оспорване на вещните права следва да се извърши чрез искове за собственост.

С доклада по делото и на основание на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни между страните следните обстоятелства: че Г. А.

Ч. е собственик на 36.04/610 ид.ч. от имот с идентификатор № *** с площ от 610 кв.м с административен адрес гр. П., ул. "С. М. ", С. И. С. е собственик на 37/610 ид.ч. от имот с идентификатор № *** с площ от 610 кв.м с административен адрес гр. П., ул. "С. М. ", а Г. Ч. е собственик на 7/27 ид.ч. от имот с идентификатор № *** с площ от 610 кв.м с административен адрес гр. П., ул. "С. М. ".

В производството по делото е безспорно, като това обстоятелство се установява от представените писмени доказателства, че ответникът Г. Ч. е собственик на 7/27 идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на град Пловдив, в който е построена и въведена в експлоатация жилищна сграда с 12 апартамента, 3 ателиета, 3 магазина и 10 паркоместа.

В производството по делото е представен Договор за разпределение на реалното ползване на паркоместа от *** г. с нотариална заверка на подписите с рег. № ***/*** г., сключен между съсобствениците М. В. П., М. С. Б. - М., Н.

В. Р., С. И. С., П. С. М. и Г. П. Ч.. С договора се разпределя следното ползване: *** от С. И. С., *** от П. С. М., М. В. П., Н. В. Р. и Г. П. Ч. – при равни права; *** от М. В. П., *** от М. С. Б. – М., *** от П. С. М., *** от Г. П.

Ч., *** от П. С. М., *** от П. С. М., *** от Г. П. Ч. и *** от Г. П. Ч..

От представените в производството по делото доказателства се установява, че М. В. П. и Н. В. Р. са прехвърлили в полза на строителя на сградата „Рамина“ ООД 112,7/610 ид.ч. от процесния поземлен имот по силата на нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот № ***., като впоследствие „Рамина“ ООД е прехвърлил в полза на ищеца Г.

А. Ч. 22,54/610 ид.ч. от имота по силата нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. Ищецът Г. А. Ч. е придобил от П. С. М. 13,5/610 5 ид.ч. от имота по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** Т.е. установява се, че ищецът Г. Ч. е придобил 36.04/610 ид.ч. от имота след сключване на договора за разпределение на ползването от *** г.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, по силата на който ищецът С. И. С. е придобил 37/609 ид.ч. от недвижимия имот.

Установява се, че след сключване на договора за разпределение П. С. М. е дарил на дъщеря си С. П. М. – Х. 50/610 ид.ч. по силата на нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № *** г. С нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № *** г. П. С. М. е прехвърлил на М. Д. Г. – К. и С. Л. К. 13,16/610 ид.ч. от недвижимия имот, а с нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № *** г. П. С. М. е прехвърлил на В. С. М. 12,5/610 ид.ч. от недвижимия имот.

П. С. М. е прехвърлил на Р. Ч. 12,5/610 ид.ч. от имота по силата на нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № ***, като с нотариален акт за признаване право на собственост на идеални части от недвижим имот на основание писмени доказателства № *** г. П. С. М. е признат за собственик на 101,66/610 ид.ч. от имота.