Решение № 1160 от 28.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1160 гр. Варна, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110201711 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на “КРАФТ КРЮ“ЕООД, против НП № 03-2201250/04.01.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Варна, с което на осн. чл. 413 ал.2 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 296 ал.1 от КТ във вр. с чл. 6 ал.1 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло.

В подадената до съда жалба се изразява становище, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага се твърдение, че в НП не е посочено каква конкретна работа е извършвало лицето С. И., характеризираща се с определено работно място, работно време и получаване на трудово възнаграждение, обуславяща изводът, че е налице трудово правоотношение със същото. Оспорва се изводът, че дружествотожалбоподател има качеството „работодател“ по отношение на това лице, за да има задължение да осигури безплатно работно и униформено облекло. Навеждат се доводи, че в случая НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като от фактическото формулиране на обвинението не се извеждат обективните признаци на твърдяното нарушение и неговия автор. Излага се становище, че са допуснати нарушения и при определяне размера на санкцията, като административното 1 наказание е наложено над минималния размер без да са посочени отегчаващи отговорността обстоятелства. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а при условията на евентуалност се иска административната санкция да бъде изменена като бъде определена в минималния размер.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк О., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, че нарушението е установено безспорно. Излага доводи, че качеството „работодател“ за дружеството се извежда от констатираните елементи на трудово правоотношение между въззивника и лицето С. И., послужило като основание за издаване на постановление за обявяване съществуването соченото трудово правоотношение от 24.11.2022 г. на основание чл.

405а ал.1 от КТ , което се сочи, че не е оспорвано по съдебен ред и е влязло в сила.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – свид. Н. И. и свидетелят по акта – Е. Н.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 24.11.2022 г. служители на ДИТ – Варна – свид. Н. И., и свид. Е. Н., и двамата на длъжност „главен инспектор“, с оглед постъпил сигнал, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на м/к „Сий Лайън“, на кей № 6, на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, находящ се в Островната зона на гр.

Варна. Констатирано било, че достъпът до КРЗ „Одесос“ е ограничен, като същият бил обслужван от пропускателен пункт. Проверяващите били посрещнати от представители на дружеството, осъществяващи функции по охрана на труда , които ги съпроводили до м/к „Сий Лайън“. Въз основа на договор № 304-2022/28.09.2022 г. сключен между Кораборемонтен завод „Одесос“АД в качеството на възложител и „Крафт Крю“ЕООД в качеството на изпълнител, било установено, че последният се е задължил да извърши товаро-разтоварни операции, свързани с почистването на ремонтиращите се в завода кораби. При обхода на м/к“Сий Лайън“ проверяващите установили, че на кораба присъстват 10 работника, които извършват дейност по почистване на палубата. Един от работниците бил С. И., който попълнил представената му декларация по чл. 402 от КТ. В същата И. посочил, че работи в „Крафт Крю“ ЕООД , на м/к „Сий Лайън“ от 21.11.2022 г. при уговорено дневно възнаграждение в размер на 40 лева, с почивни дни – събота и неделя, без сключен граждански и трудов договор. Проверяващите възприели, че И. полага труд облечен с анцунг и маратонки.

При така установените елементи на трудово правоотношение между дружеството2 жалбоподател и работника С. И. на същата дата свид. Н. И. издал постановление за обявяване съществуването на това трудово правоотношение, считано от деня на съставяне на акта. Постановлението не било обжалвано по съдебен ред и влязло в сила.

На 08.12.2022 г. свид. И. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН № 03-2201250/08.12.2022 г. за нарушение на чл. 296 ал.1 от КТ във вр. с чл. 6 ал.1 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло за това, че на 24.11.2022 г. в гр. Варна, Островна зона, на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, С. И. е престирал труд в полза на дружеството в изпълнение на функциите на длъжността „общ работник/чистач“ на кей № 6, м/к“Сей Лайън“, без да му бъде осигурено от въззивника безплатно работно и униформено облекло. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на основание 413 ал.2 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от приобщените по делото материали по АНП, както и о т гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № 03-2201250/04.01.2023 г. е издадено от компетентен орган - Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, видно от заверено копие на заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“

Административно-наказателното производство се е развило в давностните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Като разгледа жалбата досежно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В съдържанието на АУАН и НП липсва описание на всички релевантни факти, които обуславят съставомерността на извършеното нарушение, а посочените такива са лишени от конкретика, въз основа на която е възможно да се формира извод относно индивидуализацията на 3 нарушението. Това е така, доколкото сочената като нарушена норма на чл. 6 ал.1 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло /Наредбата/ , във вр. с чл.

296 от КТ предвижда осигуряване на работниците и служителите на облекло в зависимост от спецификата на извършваната от тях дейност и на работното място.

Същевременно според нормата на чл. 3 от Наредбата работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа, а съгласно разпоредбата на чл. 4 от Наредбата униформено облекло се осигурява, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието. В случая в НП не е посочени кои характеристики на извършваната от работника дейност я определят като специфична такава, налагаща предоставянето на работно и/или униформено облекло, за постигане целите, които сочи закона в цитираните две разпоредби, уреждащи двата вида облекло, както и кое работно/униформено облекло е „подходящо“ в случая, които факти са релевантни, тъй като обуславят съставомерността на твърдяното деяние. В този смисъл нарушението е бланкетно описано в НП и не отговаря на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, опорочило е административно-наказателното производство и не може да бъде отстранено в съдебната фаза.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 296 от Кодекса на труда /КТ/ е обща норма, която установява правото на работниците и служителите на работно и униформено облекло.

Редът и начинът на осъществяване на това право е установен в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло /НБРУО/. Съгласно чл. 6, ал. 1 от наредбата, работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място. Нормата на чл. 6 ал.2 от т. 1 от Наредбата, сочи, че работодателят определя писмено работата, за която осигурява работно и/или униформено облекло след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд респ. в случаите, когато това е предвидено в колективния трудов договор.

Анализът на нормативната уредба, касаеща работното и униформеното облекло, сочи че задължението да работодателя да осигури такова съгласно цитираната в НП наредба възниква единствено, когато въз основа на тристранното сътрудничество респ. с оглед конкретна разпоредба в колективен трудов договор е регламентирано във вътрешен властнически акт, предоставяне на униформено и/или работно облекло за извършване на конкретни дейности.

4

Поради изложените съображения, съдът намира, че описаното нарушение е несъставомерно, доколкото липсват каквито и да е факти, сочещи че в предприятието на конкретния работодател е действал вътрешен акт – заповед, правилник и пр., в който е предвидено предоставянето на работно и/ или униформено облекло.

Според настоящия състав, дори да се приеме, че е нарушена нормата на чл. 296 от КТ, във вр. с чл. 6 ал.1 и 2 от Наредбата за работното и униформеното облекло, конкретното нарушение не е предвидено в диспозицията на санкционната разпоредба на чл. 413 ал.2 от КТ, доколкото нарушените норми не регулират отношения свързани с безопасните и здравословни условия на труд, предвид целите на осигуряване на облеклото, сочени в чл. 3 и чл. 4 от Наредбата. В случая следва да се прави разграничение между работно и/или униформено облекло, визирано в нормата на чл.

296 от КТ и специално работно облекло, съгласно разпоредбата на чл. 284 от КТ, според която работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят с или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. Именно специалното работно облекло и личните предпазни средства са призвани да гарантират осъществяването на трудовата дейност в съответствие с изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, с оглед на което нарушаването изискването на чл. 284 от КТ се обхваща от санкционната норма на чл. 413 ал.2 от КТ, каквото обвинение в случая не е повдигнато с АУАН и НП.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано, като същото е издадено и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ: