Решение № 142 от 06.12.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Свиленград, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200846 по описа за 2021 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 328 от 02.06.2020 година на Началника на РУ – Свиленград, с което на СТ. В. СТ. с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.„***********” № 44, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат Г.Г., за нарушение на чл. 64, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят СТ. В. СТ. чрез процесуалния си представител – адвокат Г.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона, не бил извършил нарушението, липсвали субективният и обективният елементи от състава на нарушението и наложеното наказание било несправедливо. Претендират се разноски по делото.

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят СТ. В. СТ., не се явява. За него се явява адвокат А.Г., преупълномощен от адвокат Г.Г., който сочи, че НП следва да бъде отменено, тъй като от текста на санкционния акт не се разбирало какво е съдържанието на устното полицейско разпореждане и който е точно полицейския служител, който го е разпоредил, материално правната разпоредба не била приложена правилно (ал. 2 на чл. 64 от ЗМВР трябвало да е във връзка с ал. 4, където било посочено задължението на лицето) и било налице противоречие между описанието на нарушението и посочената като нарушена правна норма. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на РУ – Свиленград, редовно призовани, н е изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Подаден е сигнал на ЕЕН 112 от лицето Албена Г. Ангелова за нарушаване на нощната тишина в град Свиленград, област Хасково, на улица „Комуна” № 9. Около 02.25 часа на 18.05.2020 година ОДЧ при РУ – Свиленград разпорежда на автопатрул СВ 77 15 МТ в състав свидетелите Ст.

Г. Ст. и В. М. Арн. да посетят адреса предвид високата музика, която се чува и която нарушава нощната тишина, за да отработят сигнала. Около 02.30 часа полицейските служители извършват проверка на адреса като констатират, че в двора има събрани лица, които празнуват абитуриентската вечер на лицето Г.Х.Г., говорят на висок глас и има озвучителна уредба, която е пусната на висок тон. На лицето Х. е разяснено, че ще й бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушаване на 2 нощната тишина, като същата предоставя Личната си карта на полицейските служители. Тогава се появява жалбоподателят, който заявява, че музиката ще върви до сутринта и че нямат право да съставят АУАН на Г. във връзка с високата музика, тъй като нямат уред за измерване на шума. Полицейските служители разпореждат на жалбоподателя да предостави личните си документи, но последният заявява, че няма да ги представи и взема личните документи на дъщеря си Г.Х.Г. от ръцете на полицейския служител С., който се намира в служебния автомобил, където е започнал да съставя АУАН серия АА с бланков № 313728 на лицето Г. Х.. Полицейските служители разпореждат на С. да предостави личните документи на Г. Х., но С. не дава Личната кара. С действията си С. пречи на свидетелите С. и А. да изпълняват задълженията си по служба. В посочения смисъл е и Докладната записка на свидетеля С..

След извършена проверка на дата 28.05.2020 година, предвид констатираното според него нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Ст. Г. Ст. – Младши инспектор в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (държавен служител в МВР), във връзка с възложените му функции по охрана на обществения ред и ЗМВР, съставя против жалбоподателя и в негово присъствие АУАН серия АА с бланков № 313730 и с входящ № 328 входиран на 01.06.2020 година. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си В. М. Арн.. В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лицето не е изпълнило устно Полицейско разпореждане да не пречи за отработване на сигнал от ЕЕН 112, с което пречи полицейският служител да изпълни задълженията си по служба. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 28.05.2020 година, който сочи има възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъп ва Възражение.

След получаване на образуваната преписка, Началникът на РУ Свиленград издава процесното НП № 328 на 02.06.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в АУАН, както правната квалификация на нарушението - чл. 64, ал. 2 от ЗМВР и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 3

100 лв. НП е редовно връчено на жалбоподателя на 22.10.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград д а издават съответно АУАН и НП за нарушения по З МВР, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 година и Заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 година, двете н а Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Ст. Г. Ст. е държавен служител в МВР и че Димитър Янакиев се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 267, ал. 2 от ЗМВР – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността „Началник на РУ – Свиленград” от Димитър Янакиев е служебно известно на настоящия Съдебен състав.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, о т надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.

„б” от ЗАНН, вр.чл. 267, ал. 1 от ЗМВР и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 267, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 267, ал. 1 от ЗМВР , АУАН се 4 съставят от органи на МВР, оправомощени от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.5 от Заповед № 8121з-1098/25.08.2017 година е налице оправомощаване в полза на полицейски органи в РУ в състава им. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 28.05.2020 година актосъставителят Ст. Г. Ст. е заемал длъжността „Младши инспектор в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля С., направено в открито съдебно заседание, проведено на 29.11.2021 година. Предвид изложеното актосъставителят С.С. безспорно се явява полицейски орган, който има правомощията по чл. 267, ал. 1 от ЗМВР , т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗМВР. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Вярно е че в АУАН не е посочен ЕГН на В. М. Арн., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и адреса по местоработата му, както и че е служител на МВР, е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Преценена съображения: по същество,

Жалбата е основателна по следните

1. Настоящото п роизводство е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, 5 същото извършено ли е от посоченото в Акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху АНО.

Следва да се има предвид, че отразеното в АУАН не се счита за доказано, т.е. за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл.

16 от

НПК обвиняемият

(в административнонаказателното производство това е лицето посочено като нарушител) се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че е в тежест на АНО (по аргумент на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 103, ал. 1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение, да докаже по безспорен начин пред Съда с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Настоящата Съдебна инстанция е такава по същество и задължението на Съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното НП.

Настоящият Съдебен състав намира че не е доказано извършването на визираното в АУАН и в НП нарушение от страна на СТ. В. СТ.. От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели С. и А. се установява, че на жалбоподателя е било разпоредено да представи документите си за самоличност и да предостави тези на лицето Г. Х. (, които е взела малко преди това), а не му е било разпоредено да не пречи за отработване на сигнала от ЕЕН 112 както е посочено в АУАН и в НП.

Предвид изложеното, Съдебният състав намира, че СТ. В. СТ. не е извършил вмененото му с НП нарушение. Посоченото води до единствено логичния извод за незаконосъобразност на обжалваното НП, обуславящ отмяната му на самостоятелно основание.