Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 40 от 04.04.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 419/2021
Вид
Решение № 40
Подписан
04.04.2022
В сила
04.04.2022
Състав
Йоланда Мильова Цекова, Надя Спасова Георгиева, Мария Стоянова Танева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. К., 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора ИВ. ИЛ. като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211500600419 по описа за 2021 година Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК, озаглавена „Въззивно производство” Образувано е по въззивна жалба от подсъдимата А.. Г. С., подадена чрез адв. Р.И., срещу присъда № 260050/14.06.2021 г., постановена по НОХД № 1095/2020 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС).

С жалбата и допълнението към нея се навеждат прострА.и доводи за неправилност на присъдата, поради процесуална и материална незаконосъобразност, както и необоснованост на присъдата и явна несправедливост на наложеното наказание.

В жалбата се сочи, че от прочита на присъдата и мотивите се установява, че същите не са изготвени в съответствие с чл.14, 18, 107, ал.2 и чл. 305, ал.2 и ал. 3 от НПК, регламентиращи изискванията, на които следва да отговарят уводната част и съдържанието на мотивите към съдебния акт, а по същество представляват декларативен, схематичен и повърхностен преразказ на обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт, без задълбочен, обективен и обстоен анализ на доказателствената съвкупност по делото и ясно, логично изложение на следващите се от нея фактически и правни изводи, поради което и не може да се проследи логически начина, по който съдебният състав е формирал вътрешното си убеждение по релевантните факти от предмета на доказване по чл. 102 НПК.

Отбелязва се, че уводната част на присъдата, не е описано според изискванията на чл. 305, ал.2 НПК престъплението, за което е повдигнато обвинението, както то е формулирано в обвинителния акт, а е пресъздадено съдържанието на диспозитива на присъдата, произнесена в съдебно заседание на 14.06.2021 г, с която, въпреки и да е признал 1 подсъдимата за виновна по повдигнатото с обвинителния акт престъпление, съдът същевременно е отрекъл деянието да е осъществено именно по начина, посочен в обвинителния акт. Посочва се, че според обвинението част от изпълнителното деяние включва крясъци, псувни и обиди към служители на хотелския комплекс, изразяващи се в думите „Боклуци" и „Да ви еба майката", а отказът да се представи документ за самоличност на служители на МВР е осъществен с думите „Я се разкарай, бе никакъв документ няма да дам" и „Какъв си ти бе мърляч".

Според жалбата, инкриминираните в обвинителния акт изрази обаче не са намерили място в присъдата и мотивите, поради което остава неясно, дали съдът неправилно е възприел съдържанието на обвинителния акт и какво е отношението му към тази част от обвинението или е приел подсъдимата да не ги е изричала. В последния случай обаче, доколкото се твърди от обвинението именно чрез самите изрази да са осъществени и съответните две действия, представляващи част от конкретното изпълнително деяние, а не по друг начин, то остава непонятно, как точно според съда са осъществени те, ако не по посочения в обвинителния акт начин. Същите недостатъци - неяснота, непълнота, едностранчивост и противоречивост са съзрени и в останалата част от мотивите, които недостатъци се твърди, че са резултат от порочната процесуална дейност на съда по анализа и оценката на събраните по делото доказателства, пряко рефлектирала и върху обосноваността на присъдата, както и върху правната оценка на приетите за установени фактически обстоятелства. Смята се, че посочените процесуални нарушения са довели до необосновано и декларативно приемане за осъществени на всички признаци от обективна и субективна страна на признаците на престъплението по чл. 325, ал.1 от ИК, включително и на квалифициращия признак по ал.2 за изключителен цинизъм на деянието.

В жалбата се навеждат множество доводи за неизготвяне на мотивите съобразно изискванията на чл.305, ал.3 от НПК и за неправилни фактически и правни изводи.. Сочи се, че мотивите са оскъдни и повърхностни откъм фактически и правни съображения; че е декларативно изявлението на съда за преценка на доказателствата; че липсва посочване на конкретен доказателствен източник за редица фактически обстоятелства; че липсва задълбочен анализ на установените противоречия между различните доказателствени източници; че е коментирано повърхностно и с бланкетни изрази противоречието между част от гласните доказателства; че не е извършен прецизен анализ на свидетелските показания, които не са съпоставени с дадените от тях показания в досъдебното производство, при изпълнение на което си задължения, съдът би стигнал до различни от направените фактически констатации; че е налице противоречие между показанията от досъд. и съдебно производство, което не е констатирано и отстранено.

Развити са детайлни съображения и за недоказаност и несъставомерност на деянието като престъпление.

Правят се три алтернативни искания:1/ по чл. 336, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 334, т. 2 от НПК за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова присъда, с която да бъде оправдана осъдената от първоинстанционния съд подсъдима; 2/ по чл. 336, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 334, т. 2 от НПК за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата бъде оправдана и й бъде наложено административно наказание по реда на УБДХ и 3/ по чл. 337, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 334, т. 3 от НПК за нейното изменение чрез преквалификация на престъплението в такова по чл. 325, ал. 1 от НК и освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност съгл. чл. 78а от НК По време на въззивните съдебни прения прокурорът от КнОП е заявил, че присъдата е правилна и законосъобразна, както и достатъчно мотивирана. Посочил е, че не са допуснати твърдените процесуални нарушения, тъй като анализът на доказателства е извършен, съдът е обсъдил кои от тях възприема и кои не, същевременно липсва 2 процесуално задължение в присъдата да се коментират възраженията на защитата. Моли за потвърждаване на присъдата.

Адв. Р.И. е пледирала за уважаване на въззивната жалба, по изложените в допълнителната жалба съображения. Маркирала е, като основание за неправилност на присъдата- липса на индивидуализиране на деянието съобразно изложеното в обвинителния акт; липса на анализ и оценка на събраните доказателства съобразно изискванията на процесуалния закон; неаргументирано отхвърляне на направените от защитата възражения; кредитиране на доказателства, несъбрани по надлежния ред и отхвърляне на обясненията на подсъдимата и свидетелските показания на св. Х., без да бъде направен анализ на качеството им. Молила е за уважаване на жалбата.

Подсъдимата С. е изразила съжаление за случилото се. Молила е за оправдаването й.

К.ският окръжен съд (КнОС), след преценка на жалбата, становищата на страните по време на въззивните прения и доказателствата, както и след служебна проверка на присъдата в обжалваната й част, в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното производство по НОХД № 1095/20 г. по описа на Дупнишкия районен съд е образувано въз основа на обвинителен акт, с диспозитива на който срещу подсъдимата А.. Г. С.-родена на *** г., живуща в гр.С., българка, с българско гражданство, с висше образование, неосъждана, омъжена, работеща, е повдигнато обвинение, за това, че на 25.08.2020 г. в хотелски комплекс „***”, находящ се в землището на ***, общ. Р., обл. К., е извършила непристойно действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- след значителна употреба на алкохол предизвикала скандал, придружен с крясъци, псувни и обиди към служители на хотелския комплекс ( с думите "Боклуци” и „Да ви еба майката), отказ да представи документ за самоличност на служители на МВР, с думите „Я се разкарай бе, никакъв документ няма да дам” и „Какъв си ти бе, мърляч”, показвайки неприличен жест с ръка (среден пръст) и нанасяйки удар в лицето на служител на МВР, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм- престъпление по чл. 325, ал.2 вр. ал.1 НК.

С диспозитива на обжалваната присъда, ДнРС е признал подсъдимата за виновна в това, че на 25.08.2020 г, в хотелски комплекс „***", находящ се в землището на ***, общ. Р., обл. К. е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- след значителна употреба на алкохол, предизвикала скандал, придружен с крясъци, псувни и обиди към служители на хотелския комплекс, отказ да представи документ за самоличност на служители на МВР, показвайки неприличен жест с ръка /среден пръст/и нанасяйки удар в лицето на служител на МВР, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм –престъпление по чл.325, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което на осн.чл.54 от НК й е наложил наказание 7 м.

3

„Лишаване от свобода“, с 3-годишен изпитателен срок, определен на осн. чл. 66, ал. 1 от НК

Районният съд е постановил присъдата, след като е провел съдебно следствие по общия ред. По време на същото е разпитал подсъдимата и свидетелите О.Г., Х., Ц.Д., В.С., КК.К., д-р У. и е изслушал запис от тел. 112.

В мотивите на присъдата е приел за установена следната фактическа обстоятелства:

В края на м. август 2020 г. подсъдимата и свид. Х. (вместо Х.), с когото поддържат връзка, решили да посетят за няколко дни района на ***. За целта направили резервация в хотел „***“, който е в близост до манастира.

На 25.08.2020 г. вечерта подсъдимата и свид. Х. седнали на терасата на ресторанта към хотела да вечерят, като си поръчали и алкохол. Под въздействието на последния, подсъдимата влязла в пререкания с останалите клиенти на заведението по повод музика, която пускала от телефона си. Поради възникналото напрежение, двамата с Х. се прибрали в стаята си, като подсъдимата взела още питиета от бара.

След известно време, управата на хотела получила оплаквания от други гости, че подсъдимата вдига шум, от стаята се чуват трясъци, буйства и тропа по вратите на останалите хотелски стаи. След неуспешен опит от страна на персонала – свид. О. -барман и свид. Д. – управител, да убедят подсъдимата да преустанови горните действия, свид. О. се обадил на тел.112 и поискал съдействие от полицията.

Няколко минути след обаждането на свид. О., подсъдимата също се обаждала четири пъти на тел. 112 в рамките на около 15 мин. Първоначално твърдяла,че е нападната от „един господин“, след това-че е бита два пъти от този господин, после-че е бита от господина и гардовете на хотела, но няма нужда от линейка, а иска намесата на полицията.

Същевременно, служители на РУ- гр.Р. - свид. Г. и К., били изпратени на място, във връзка с обаждането на свид. О.. При пристигането в хотела били заведени от последния и свид. Д. до стаята на подсъдимата и свид. Х., от където се чувал силен шум. След неколкократни почуквания двамата се показали на вратата. След като свидетелите се легитимирали като служители на РУ- гр.Р. и поискали документи за самоличност, подсъдимата се развикала и показала среден пръст на свид. К., отказвайки да им представи лична карта. Свид. Х. дал своята лична карта, и полицейските служители отишли до служебния автомобил да извършат справка и да докладват на дежурния. Върнали се до стаята, пред която ги чакали свид.О. и Д.. Подсъдимата, която отворила вратата отново отказала на свид. Г. да представи документ за самоличност, крещейки обиди, които провокирало и гости на хотела да излязат в коридора. Свид. Х. се опитал да я успокои, но подсъдимата продължавала да вика, след което замахнала с ръка и ударила свид. Г. по лицето. След това посегателство, на подсъдимата, макар и последната да се съпротивлявала, били поставени белезници и била заведена в патрулния автомобил, с който била закарана в РУ- гр.Р. и задържана за 24часа.

ДнРС е посочил, че приел за установена гореизложената фактическа обстановка, като 4 е дал вяра на показанията на свидетелите В. О., св. Ц. Д., св.В.С., свидетелите Л. Г. и КК.К.. Констатирал е, че същите не си противоречат, не са заинтересовани от изхода на делото, установяват събитията в последователност и се подкрепят от писмените и веществените доказателствени средства. Отбелязал е, че свидетелите О., Д., С., като служители на хотела, са преки очевидци на поведението на подсъдимата през цялата вечер, ескалирало до саморазправата с полицейския служител. Свид. Г. и К. са изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред, като също установяват действията на подсъдимата по осъществяване на изпълнителното деяние.