Решение № 5718 от 23.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5718 гр. Пловдив, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330103770 по описа за 2025 година

Предявени са първоначални обективно евентуално съединени искове по реда на чл.

124, ал. 1 от ГПК с правно основание на главния чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на евентуалния чл. 26, ал. 1, предл. 3 от Закона за задълженията на договорите (ЗЗД) и насрещни обективно евентуално съединени искове с правна квалификация на главния чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и на евентуалния чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК.

Първоначалният ищец Н. И. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. *******, обл.

******, ул. „***” № *, процесуално представляван по пълномощие от М. В. М., вписан в регистъра на *****, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ****, ул. „*****“ № **, ет. *, ап.

*, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:

202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул.

„Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н. П. П. в качеството на **** и по процесуално пълномощие от адв. Х. М. Г., вписан в регистъра на ******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ****, ул. „****“ № **, офис **, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № *****/***** г. е нищожен или при условията на евентуалност че клаузата на чл. 11, ал. 1 от него за дължимост на неустойка при непредоставяне на обезпечение на вземанията на кредитора в размер от 208, 89, 00 лева, е нищожна.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *******/******* г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца финансов ресурс в размер от 700, 00 лева, който следвало да бъде върнат ведно с посочените 1 в договора акцесорни вземания на единадесет седмични вноски до 21.03.2025 г. В чл. 11, ал.

1, във вр. с чл. 5 от договора било предвидено и че ищецът като потребител следва в тридневен срок от сключването му да предостави в полза на кредитора обезпечение от едно или две физически лица – поръчители, или безусловна банкова гаранция. При неизпълнение на посоченото задължение в срок на основание чл. 11, ал. 1 от договора ищецът следвало да заплати на кредитора като неустойка сума в размер от 208, 89 лева. Изтъква, че процесният договор за кредит е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира годишният процент на разходите (ГПР) и какви компоненти са включени в нея.

Изтъква се, че вземането за неустойка при неосигуряване на обезпечение не е включено в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойката е с характер на скрито възнаграждение за кредитора. Непосочването на действителния размер на ГПР води до цялостна недействителност на договора за кредит.

Предвид изложеното се поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен. При условията на евентуалност се твърди, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора за кредит е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Претендират се и сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от „Сити Кеш” ООД със становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска, че на ищеца му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка не би възникнало в полза на кредитора. Сочи се, че доколкото вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се включва при формиране на ГПР.

Поддържа се, че дори и да се приеме, че ответникът не формира правилно ГПР по договора, то това не води до цялостна недействителност на договора за кредит, а до частична такава.

Моли така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и сторените в процеса разноски.

С предявените в срока по чл. 211, ал. 1 от ГПК главен и евентуален иск ответникът претендира осъждането на ищеца да му заплати сумата от 513, 00 лева – главница, дължима по сключения помежду им Договор за потребителски кредит № ****/***** г., или евентуално като дадена без основание по недействителния Договор за потребителски кредит № ****/***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда (17.04.2025 г.) до окончателното й погашение.

Насрещният ищец поддържа, че между страните е налице сключен Договор за потребителски кредит № *****/***** г. Ответникът по насрещния иск усвоил сума в размер 2 от 700, 00 лева, която следвало да върне ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания на единадесет седмични вноски до 21.03.2025 г. Поддържа, че по договора са извършени две плащания – на 26.02.2025 г. е заплатена сумата от 87, 00 лева лева, и на 20.03.2025 г. е заплатена сумата от 100, 00 лева. Предвид изложеното за кредитора съществува интерес да иска от длъжника връщане на главницата по договора. Моли да бъде уважен предявеният главен насрещен иск. В случай че се приеме, че процесният договор за кредит е нищожен, то моли да бъде уважен предявеният при евентуалност насрещен иск, тъй като потребителят би се обогатил без основание, ако задържи дадената му по недействителния договор сума. Претендират се сторените разноски по насрещния иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск. Моли предявените насрещни искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излага твърдения за цялостна недействителност на договора за кредит и поддържа изложените съображения в първоначално подадената искова молба. Претендира разноски.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Писмено становище вх. № 75232/07.07.2025 г. и Молба вх. № 112365/30.10.2025 г., депозирани от пълномощниците им, поддържат процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по Искане № *******/********** г. (л. 26) на първоначалният ищец Договор за потребителски кредит № ****/**** г. (л. 29 – л. 32) първоначалният ответник, от една страна като „Кредитор”, му отпуснал потребителски кредит от 700, 00 лева. Първоначалният ищец, от друга страна като „Кредитополучател”, предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 23 – л. 25), усвоил заемната сума и следвало в срок до 21.03.2025 г. да я възстанови на заемодателя и да му заплати лихва при фиксиран лихвен процент от 50, 00%, или общо да престира 748, 11 лева при годишен процент на разходите от 65, 67%, разсрочено на единадесет седмични вноски, първите две от които от по 6, 81 лева, а останалите девет от по 81, 61 лева с падеж всеки петък от месеца, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 (л. 32) към съглашението.

В чл. 11, ал. 1 от текста му било уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка от 208, 89 лева, която не била включена при изчисляването на годишния процент на разходите и която според ал. 2 на същата клауза била платима ведно с погасителните вноски чрез добавка на 80, 19 лева към първите две и на 5, 39 лева към всяка от следващите девет, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 5 от договора в 3-дневен срок от подписването му да му предостави обезпечение във вид на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер два пъти общата сума за плащане и с валидност за периода на договорното действие и до 6 месеца след края му, 3 или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на изискванията: да имат осигурителен доход най-малко седем или четири пъти минималната работна заплата за страната съответно при един или двама поръчители; да не са поръчители по други заемни договори с кредитора или заематели по такива, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, и да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за дохода си.

Страните еднопосочно твърдят, а и видно от осчетоводените от кредитора данни, отразени в представените от него Извлечение за извършените и предстоящи плащания от 20.03.2025 г. (л. 27) и Справка за движенията и актуалния размер на дълга (л. 28), по кредита са осъществени две погашения – на 26.02.2025 г. в размер на 87, 00 лева, и на 20.03.2025 г. в размер на 100, 00 лева, с които според споменатите счетоводни записи са погасени изцяло първите две вноски, а непогасените задължения възлизат на: 700, 00 лева – главница, 48, 11 лева – възнаградителна лихва, 28, 18 лева – неустойка, и 8, 80 лева – такси.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от желаните правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира. Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на Договор за потребителски 4 кредит № *****/***** г. с фактически довод за наличие на недостатък по чл. 22 от ЗПК, който по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – а именно неспазване на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а при условията на евентуалност – на клаузата по чл. 11, ал. 1 от него като противна на добрите нрави и неравноправна по чл.

143, ал. 1 от ЗЗП.

Отправените насрещни искове за реално изпълнение на вземанията за главница и лихва по кредита намират правната си квалификация в чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, според който, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.