Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 03.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 4809/2022
Вид
Решение № 19
Подписан
03.01.2023
Състав
ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА НЯГОЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. София, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИН при участието на секретаря МК като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело № 20221110204809 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 22-2100149 от 15.03.2022г., на директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София град на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ на „*******“ ООД, с ЕИК **********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 300/триста/лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се прави оплакване за непълно установена фактическа обстановка, доколкото наказващият орган не е взел предвид изпратената от дружеството покана до бившия служител да се яви, за да му бъде изплатено възнаграждението, изплатена още преди проверката, както и опита за лично предаване на сумата след издаване на предписанието. В тази връзка заключение се претендира за квалифициране на случая като маловажен и приложение на чл.28 ЗАНН, като се изтъква, че чл.415в КТ не изключва общата преценка за маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от законния си представител- управителя на дружеството- ДВ, която отново акцентира върху обстоятелството, че от страна на дружеството са положени усилия за изплащане на дължимата сума, като моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност се пледира за редуциране на санкцията до законоустановения минимум.

Въззиваемата страна - директор на ДИТ-София-град, редовно призовани, се представлява от юрисконсулт Дардова, която моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а извършеното нарушение намира за безспорно установено на база приложените писмени доказателства и разпита на актосъставителя, като изтъква, че размерът на санкцията е съобразен с тежестта на извършеното нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно 1 и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „*******” ООД, ЕИК **********, е търговско дружество със седалище в гр. София, представлявано от управителя си – ДВ.

С оглед постъпил в ДИТ- София град Сигнал от лицето ДД, заведен с вх. № 21093287/22.10.21г., за проверка на изложените в същия оплаквания, от страна на служителите на контролната администрация била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „*******” ООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, включително относно изплащане на дължимите трудови възнаграждения на работници и служители на дружеството. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2134806/22.10.2021г., връчен на управителя на дружеството.

В хода на проверката на база представени от дружеството справки и ведомост за заплати, било констатирано, че „*******“ ООД в качеството му на работодател е начислило на лицето Драгомир Василев Д трудово възнаграждение за месец май 2021г. в размер на 504.39 лева, съгласно представената ведомост за заплати, но не са представени доказателства за изплащане на същото, освен изпратена до посочения служител покана от 23.06.2021г. да се яви за изплащане на възнаграждението.

Във връзка с констатираните по време на проверката нарушения, включително посоченото, в изготвения от страна на контролните органи протокол, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, били издадени задължителни предписания на „*******” ООД, като съгласно т.1 от диспозитивната част на протокола, на дружеството-жалбоподател било издадено предписание в срок до 12.11.2021г. да заплати на ДД трудовото възнаграждение за извършената от него през месец май 2021г. работа. Няма данни предписанието, имащо характер на принудителна административна мярка, да е било атакувано пред горестоящия административен орган или съда. Принудителната административна мярка, с която се формулира предписанието е влязла в сила и подлежи на изпълнение от страна на нейния адресат.

С оглед осъществяване на контрол по изпълнение на предписанията, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, от страна на инспектори при ДИТ София-град, с участието на управителя на дружеството, била извършена последваща проверка на „*******” ООД, за което бил съставен Протокол № ПР 2138626/20.12.2021г. По време на проверката била изискана информация за изпълнение на дадените с предходния протокол предписания, в частност тези свързани с изплащане на трудовото възнаграждение на ДД, като от страна на дружеството била представена разписка от оператор на парични преводи "****" с № *********** от 17.11.2021г., за превеждане на сумата 887.32 левавъзнаграждение за месец 05 и месец 06.2021г., при което се констатирало изпълнени на задължението след изтичане срока на предписанието.

В тази връзка на 20.12.2021г. от страна на Г. Й. главен инспектор в ДИТ-София бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 22-2100149, с който срещу „*******” ООД, било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че не е изпълнило в срок даденото под № 1 от протокол от 22.10.2021г. предписание за изплащане на трудовото възнаграждение на посоченото в протокола лице, квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Актът бил съставен с участието на управителя на дружеството, и му бил връчен препис от същия.

На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 22-2100149 от 15.03.2022г., на директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София град на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ на „*******“ ООД, с ЕИК **********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер 2 на 300/триста/лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на С.я Г. Й., дадени в хода на съдебното следствие и приложените по делото писмени доказателства- Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 2134806/22.10.2021г., Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 2138626/20.12.2021г., АУАН № 22-2100149 от 20.12.2021г., НП № 22-2100149 от 15.03.2021 г., Заповед № 3-0157/16.02.2022г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, заповед за назначаване и длъжностна характеристика на актосъставителя, ведомост за заплати, сигнали до ДИТ-София град, сведения от управителя на дружеството до ДИТ София град и приложена към същите докладна записка, Разписка № *********** от 17.11.2021г., Трудов договор № 419/12.04.2021г., и приложена към същия длъжностна характеристика, Справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления, известия за доставяне.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на С.я Й., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на С.ката са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Тук е мястото да се отбележи, че не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че дружеството е предприело всички възможни действия за своевременно изпълнение на задълженията си. По преписката, като приложение към саморъчно сведение от управителя, е представено писмо-покана от 23.06.2021г. до служителя Д, във връзка с изплащане на възнаграждението му за месец май. Приложеното към същото известие за доставяне, обаче сочи дата на доставяне 28.10.2021г., т.е. след подаване на сигнала до ДИТ София-град, извършване на проверката и издаване на предписанието, което внася сериозни съмнения за анти-датиране на писмото с оглед използването му пред контролната администрация. На следващо място въпреки допускането на С. при режим на довеждане от страна на жалбоподателя и провеждане на три съдебни заседания, същият не е бил осигурен от дружеството. Напълно неподкрепена от други доказателства остава приложената по делото докладна записка без дата, изготвена от служител в дружеството-жалбоподател, в която се изнасят твърдения за неуспешен опит да предаде на ДД дължимата сума, поради което същата няма как да бъде кредитирана от съда.

Предвид липсата на противоречия между останалите доказателствените източници, както и на спор по правото, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН да извърши цялостна проверка на атакувания акт, се явява неоснователна в искането за отмяна на наказателното постановление поради следните съображения:

На първо място съдът намира, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на С.и, 3 предявяване на АУАН, и сроковете за това.

АУАН № 22-2100149 от 20.12.2021г. е издаден от компетентен орган - главен инспектор при ДИТ-София, в кръга на неговите правомощия и в присъствието на двама С.и.

Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ, актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностните лица към службите за контрол, към които съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ се числи и ИА “ГИТ”, съответно нейните подразделения и служители, какъвто е и Г. Й., служител на ДИТ София –град, на длъжност старши инспектор в агенцията. Актът е подписан от съставителя и двама С.и, съгласно изискванията на чл. 43, ал.1 от ЗАНН и е предявен на законния представител на дружеството нарушител. На следващо място актът отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл.42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатират нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота относно фактическите и правни рамки на формулираното обвинение.

Въз основа на така издадения акт за установяване на административно нарушение е съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен орган, съгласно т. 4 на Заповед № 3-0157 от 16.02.2022г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ. Атакуваното наказателно постановление № 22-2100149 от 15.03.2022г. е издадено в законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН въз основа на АУАН от 20.12.2021г., като е налице пълно съответствие между установените фактически обстоятелства в АУАН и НП.

При съставянето на същото не се констатират нарушения на чл. 57, ал.1 ЗАНН, като нарушението е ясно дефинирано от фактическа и правна страна.

В хода на административно-наказателното производство на дружествотожалбоподател е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, което съгласно съставения АУАН и издаденото НП, се изразява в това, че „*******” ООД, в качеството си на работодател е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, като не е изпълнило даденото му предписание под № 1 от Протокол за извършена проверка от 22.10.2021г., и не е изплатило на служителя ДД, дължимото за месец май 2021г. трудово възнаграждение , в указания в предписанието срок, а именно до 12.11.2021г., като същото е било изплатено едва след този срок, а именно на 17.11.2021г. чрез изпращане на сумата посредством оператор на платежни услуги.