Решение № 742 от 10.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. Пловдив, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20265300500714 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от "Кредито" ЕООД , ЕИК 204554530, против решение № 3213 от 11.07.2023 г., постановено по гр.д.

№ 18394/2022 г., по описа на Районен съд-Пловдив,с което е признато за установено по иска на М. И. В., ЕГН **********, срещу "Кредито" ЕООД , ЕИК 204554530, че в отношенията между страните , са нищожни клаузите на чл. 26 във връзка с т . 5 и чл. 11 във връзка с т. 4 от сключен между тях договор за потребителски кредит № ***г., на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания досежно присъдените по делото разноски, както и за допуснато процесуално нарушение – липса на произнасяне от страна на районния съд по предявения от търговското дружество насрещен иск за връщане от кредитополучателя на чистата стойност по договора за кредит по реда на чл. 23 от ЗПК.Искането от въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата М. И. В., ЕГН **********, подаден чрез пълномощника по делото адв. Д. М., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

1

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове предявени от М. И. В., ЕГН **********, срещу "Кредито" ЕООД , ЕИК 204554530, за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 26 във връзка с т . 5 и чл. 11 във връзка с т. 4 от сключен между тях договор за потребителски кредит № ***г., както и с насрещен иск предявен от „Кредито" ЕООД , ЕИК 204554530, против М. И. В., ЕГН **********, за връщане по реда на чл.23 от ЗПК на чистата стойност по договора за потребителски кредит в размер от 1041,81 лева.

С обжалваното решение съдът е уважил исковите претенции на М. И.

В., ЕГН ********** и е прогласил нищожността на клаузите на чл. 26 във връзка с т . 5 и чл. 11 във връзка с т. 4 от сключен между тях договор за потребителски кредит № ***г., но е пропуснал да се произнесе по предявения от търговското дружество насрещен иск.Този пропуск е отстранен по реда на чл.250 от ГПК след подаване на процесната въззивна жалба от търговското дружество и с постановеното по делото на 01.12.2025г. допълнително решение №5291.С него районният съд е уважил предявения от дружеството иск и осъдил М. В. да му заплати сумата от 800 лева -остатък от дължимата чиста стойност на получен кредит по договор за потребителски кредит № ***г., като е отхвърлил иска до пълния заявен размер от 1 041,81 лева.

Така постановеното допълнително решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

На 18.02.2026г. първоинстанционният съд по реда на чл.248 от ГПК е изменил и решението си в частта за разноските в насока завишаване на дължимия на търговското дружество размер , което определение също е влязло в законна сила като необжалвано.

Така оплакването в жалбата, с която е сезиран въззивният съд, за непроизнасяне от първостепенния съд по насрещния иск е изцяло изгубило своя предмет и е неоснователно към настоящия момент. След подаване на жалбата, районният съд е провел производство по чл. 250 от ГПК за допълване на решението и е постановил допълнително решение. С него е уважен частично предявения от „Кредито“ ЕООД насрещен иск за заплащане на 2 чистата стойност по договора за кредит в размер на 800 лева и е отхвърлен до пълния претендиран размер от 1041,81 лева. Това решение е влязло в законна сила като необжалвано.

На основание чл. 297 и чл. 298 от ГПК, това допълнително решение е абсолютно задължително за въззивната инстанция. След като съдът вече се е произнесъл с влязъл в сила акт по реда на чл. 23 от ЗПК и е осъдил М. В. да върне единствено чистата стойност (главницата от 800 лева), това произнасяне по дефиниция потвърждава и се основава на недействителността на договора. Насрещният иск за връщане на главницата не може да съществува самостоятелно, ако договорът е изправен и валиден. Ето защо, уважаването на този иск за чистата стойност задължава настоящия съд да приеме, че договорът е недействителен в оспорената му част и че правните последици от тази недействителност са окончателно и правилно уредени между страните.

Повдигнатият спор относно първоначално присъдените разноски също е приключил. Районният съд е постановил определение по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, съобразявайки крайния изход по главния и насрещния иск. Това определение също е влязло в законна сила като необжалвано и не може да бъде преразглеждано.

В аспекта на така изложеното се налага извод, че всички оплаквания и пороци, релевирани във въззивната жалба на търговското дружество, са били законосъобразно отстранени от първоинстанционния съд чрез последващи влезли в сила актове. Предвид обвързващата сила на пресъдено нещо (чл. 297 от ГПК) на допълнителното решение по чл. 23 от ЗПК, договорът е окончателно признат за недействителен, а размяната на престациите е фиксирана на сумата от 800 лева. Въззивната жалба се явява изцяло неоснователна, а обжалваното първоначалното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на правния спор и с оглед неоснователността на подадената въззивна жалба жалбоподателят „Кредито“ЕООД няма право на разноски по делото, а право на присъждане има само насрещната въззиваема страна.

В производството въззиваемата страна е представлявана от адв.Д. М. по договор за предоставяне на безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. На осн.чл.38, ал.2 от ЗА на адв.М. следва да се определи адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ за настоящата инстанция в размер от 200 евро, което е съобразено с фактическата и правна сложност на казуса, както и извършените от адвоката действия. Адвокатското възнаграждение следва да бъде увеличено със съответния дължим се по ЗДДС данък, доколкото адвокатът, осъществил безплатното представителство, е регистриран по ЗДДС субект, т.е. на адв.М. следва да се възнаграждение за настоящата инстанция в размер от 220 евро с ДДС.

Водим от горното съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3213 от 11.07.2023 г., постановено по гр.д. № 18394/2022 г., по описа на Районен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА "Кредито" ЕООД , ЕИК 204554530, да заплати на адвокат Д.

В. М. от АК- гр.Пловдив, с адрес на кантора: гр***, сумата от 220 евро с вкл.

ДДС - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за осъществено процесуално представителство на М. И. В., ЕГН ********** във въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4