Решение № 6084 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6084 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110128461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Застрахователна компания Лев Инс“ АД е предявило иск по чл.411 КЗ срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за сумата от 2723,59 лева - непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение за щети върху л.а.“БМВ" модел "320 Д" с рег. № СА **, предмет на сключен с ищеца договор за имуществено застраховане, които щети са възникнали при ПТП от 05.10.2020г. в гр. София по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на произшествието е ответникът и по повод което събитие при ищеца е заведена щета № 5000-1261-20-252684, ведно със законна лихва от 20.12.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 76606/2024г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция ответникът извършил само частично плащане на предявеното вземане в размер на платеното застрахователно обезщетение. Търси се непогасеният остатък от вземането в размер на платеното застрахователно обезщетение.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва настъпване на ПТП при сочения механизъм, както и евентуално вина за настъпването му да има водачът на л.а. „Ф**“ с рег. № СВ **. Оспорва и наличието на причинно – следствена връзка между твърдяното събитие и настъпилите щети.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена 1 застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за щети, които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието бил ответникът и действителния размер на причинените вреди.

Съдът приема за установено, че 05.10.2020г. в гр. София водачът на МПС „Ф**“ с рег. № СВ ** се е движил по ул. „Обзор“ с посока на движение от ул. „Лилия“ към ул.

„Пъстроцветна“. По същото време по ул. „Обзор“ в обратна посока – от ул. „Пъстроцветна“ към ул. „Обзор“, се е движил водачът на л.а. „Б**Д“ с рег. № СА **. Движението се е осъществявало в светлата част на денонощието, при ясно време и суха асфалтова настилка, на платно за движение с широчина от 7,01 м. до 7,50 м., предназначено за двупосочно движение, с две пътни ленти. Около 11:20 ч., достигайки на 500 м. след № 71 на ул. „Обзор“, при крива на десен завой водачът на лекия автомобил „Фолскваген“ се е отклонил от своята посока на движение и е навлезнал в лентата за насрещно движение, като се ударил в насрещно движещия се лек автомобил „БМВ“.

Горните изводи съдът основава на показанията на един от участниците в произшествието – водачът на л.а. „Б**Д“ с рег. № СА ** – Л. И., на заключението по съдебно – автотехническата експертиза, прието без възражения от страните, което се кредитира от съда, както и на приетия по делото констативен протокол за ПТП.

Свидетелката Л. И. съобщава, че през 2020г., в началото на месец октомври, е претърпяла пътно – транспортно произшествие в Горна баня, в района над Италианския лицей. Свидетелката управлявала л.а. „Б**“ с рег. № СА **. Тя пътувала в посока към Италианския лицей. Срещу нейната посока на движение се движил друг автомобил, чийто водач на завой загубил контрол над управлението на автомобила и навлезнал в лентата за движение, в която се е движил управляваният от свидетелката автомобил. Другият автомобил, с който настъпило произшествието, бил „Ф**“. Ударът между двете превозни средства настъпил успоредно, като ударът върху управлявания от свидетелката автомобил бил в предна лява броня и фар. За произшествието били уведомени КАТ и застраховател. С другия водач свидетелката няма спор за вината относно произшествието.

Съдът кредитира свидетелските показания, защото същите са последователни и съответни на останалите събрани по делото доказателства. Съобщеното от свидетелката се подкрепя от отразеното в приетия като доказателство протокол за ПТП, съставен след посещение на орган на полицията. Този протокол не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила в частта относно причините за инцидента (арг. чл.179, ал.1 ГПК), доколкото произшествието не е пряко възприето от длъжностното лице. В частта относно отразените други обстоятелства, пряко възприети от длъжностното лице, посетило произшествието, като участници в произшествието, видими щети по автомобилите и др., протоколът се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Вещото лице е дало заключение, че щетите върху л.а. „Б**“ с рег. № СА ** от техническа гледна точка могат да бъдат нанесени при описания механизъм на събитието.

Предвид установеното от фактическа страна съдът приема, че водачът на л.а.„Ф**“ с рег.

№ СВ ** е допуснал нарушение на нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП, с което е предизвикал настъпване на произшествието. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.

В допълнение следва да се посочи, че след като по делото няма спор, че по процесната щета ответникът е направил частично плащане в размер на сумата от 14767,71 лева, то ответникът извънсъдебно е признал осъществяването на елементите от фактическия състав на търсената отговорност, включително и виновното противоправно поведение на водача на л.а. „Ф**“ с рег. № СВ ** в причинна връзка със събитието. Така направеното извънсъдебно признание се подкрепя от събраните по делото доказателства и съдът приема, че същото съответства на действителното фактическо положение (чл.175 ГПК).

2

Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач е ответното застрахователно дружество.

Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че към датата на произшествието л.а. „Б**Д“ с рег. № СА ** е бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“ по застрахователна полица № 09001910077122, както и че процесното събитие – ПТП, е покрит по застраховката риск.

Страните не спорят, а и от събраните доказателства (опис – заключение по щета № 5000-1261-20-252684, доклад по същата щета, възлагателно писмо № 000609769, фактура № 2000207696/07.01.2021г., приемо – предавателен протокол от 07.01.2021г. и платежно нареждане от 18.02.2021г.) се установява, че по повод щета, образувана във връзка с процесното събитие, л.а. „Б**Д“ с рег. № СА ** е бил отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 17491,30 лева.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.

Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).

За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата на събитието, по делото е изслушвано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а.

„Б**Д“ с рег. № СА **, определена по средни пазарни цени към датата на събитието и при влагане на нови части от алтернативен доставчик (относно наличните) възлиза на сумата от 14540,72 лева. Съдът приема за релевантен именно посочения размер на обезщетението, определен по средни пазарни цени и при влагане на нови части от алтернативен доставчик, защото в случая не се твърди и не се установява произведеният през 2013г. л.а. „Б**Д“ с рег.

№ СА ** (годината на производство на автомобила е посочена в договора по застраховка „каско“) да е подлежал на гаранционно обслужване към датата на ПТП – 05.10.2020г. При това отремонтирането му в официален сервиз за марката и модела на автомобила по цени на труд в официален сервиз и при влагане на нови оригинални части не е свързано със запазване на права по гаранцията и поради това в случая размерът на вземането по чл.411 КЗ не следва да се определя при стойност на ремонтните дейности, извършвани в официалния сервиз.

Предвид горното по повод процесната щета ответникът дължи на ищеца възстановяване на сумата от 14540,72 лева, която сума е в по – нисък размер от платеното от ищеца застрахователно обезщетение. Не се спори, че по извънсъдебно предявена претенция 3 ответникът е платил по процесната щета сума в размер на 14767,71 лева. При това съдът счита, че ответникът е погасил в цялост задължението си спрямо ищеца по процесната щета и не е налице непогасен остатък от вземане по чл.411 КЗ. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

При изхода на делото само ответникът има право на разноски, като следва да му се присъди сумата от 500 лева (300 лева – депозит за вещо лице и 200 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК поради невисоката правна и фактическа сложност на делото).

Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за признаване за установено, ч е „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Позитано“ № 5, дължи на „Зaстрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, на основание чл.411 КЗ сумата от 2723,59 лева – непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение за щети върху л.а."БМВ" модел "320 Д" с рег. № СА **, обект на сключен с ищеца договор за имуществено застраховане, които щети са възникнали при ПТП от 05.10.2020г. в гр. София по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на произшествието е ответникът и по повод което събитие при ищеца е заведена щета № 5000-1261-20-252684, ведно със законна лихва от 20.12.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 76606/2024г. на СРС, 64 – ти състав.