Решение № 602 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20241100900136 по описа за 2024 година

Ищецът „Р.“ ЕООД твърди, че има сключен с ответника „Уон“ ЕООД договор за продажба на нерафинирано слънчогледово олио от 12.09.2022 г.

Посочва, че е имал готовност да пристъпи към изпълнение на този договор, като изрично е поканил ответника да изготви график за предаването на стоката, но ответникът не е направил това, с което изпълнението на договора е станало невъзможно в уговорения срок до 10.10.2022 г. Затова счита, че ответникът му дължи предвидената в чл. 8, т. 2 от договора неустойка в размер на 10 % от стойността на неизпълнението, която се дължи в случай, че купувачът не изпрати коли за натоварване или не спази срока за плащане за цялата или за част от стоката. Поддържа, че в случая е налице пълно неизпълнение, чиято стойност е 1 014000 лева /договореното количество е 400 т., с цена за 1 тон от 2535 лева/, съответно дължимата неустойка е в размер на 101400 лева. Във връзка с направеното от ответника оспорване на валидността на договора от 12.09.2022 г., пояснява, че този договор не е подписан присъствено, а е подписан електронно от представителя на ответника., който след като е получил екземпляр от договора на електронната си поща, е положил електронен подпис и е изпратил обратно екземпляра на електронната поща на ищеца, като в съпроводителното писмо изрично е заявено, че прикаченият към него документ е заверен от страна на ответното дружество.

1

Оспорва, че предвиденият в договора график за предаване не е изготвен поради негова вина и заявява, че е бил в готовност на предаде уговорената за продажба стока. Счита, че предвидената в договора неустойка не е нищожна поради протИ.речие с добрите нрави.

Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 101400 лева, представляваща дължимата по чл. 8, т. 2 от договор за продажба на нерафинирано слънчогледово олио от 12.09.2022 г. неустойка, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените в производството разноски. като прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК относно претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

В исковата молба е посочена банкова сметка на ищеца, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Ответникът „Уон“ ООД оспорва предявения иск, като неоснователен.

Оспорва наличието на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, като поддържа, че договорът от 12.09.2022 г. не е подписан от управителя на ответното дружеството и страните не са постигнали съгласие за подписване на този документ с обикновен електронен подпис. Поддържа още, че този договор е нищожен, на основание чл. 293, ал- 2 от ТЗ. При условията на евентуалност излага и доводи, че не е налице виновно неизпълнение от негова страна на поети с този договор задължения. Счита, че не са налице предвидените в договора предпоставки за начисляване на неустойката.

Поддържа още, че неустойката е нищожна поради протИ.речие с добрите нрави. Счита, че не следва да се присъжда законна лихва върху неустойката от датата на исковата молба до окончателното плащане, тъй като това би означавало са се кумулират санкции за едно и също неизпълнение. Иска от съда да отхвърли предявения иск, като му присъди направените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

От представената по делото, по реда на чл. 184 от ГПК, разменена електронна кореспонденция между имейли ************, *********** и [email protected] и приетото, като неоспорено от страните, заключение на съдебно2 техническата експертиза, Съдът приема за установено, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение със съдържание, съгласно представения като приложение към исковата молба договор № 12092022 от 12.09.2022 г.

На 11.09.2022 г. в 12.22 ч. е изпратено електронно писмо, от имейл ************ на имейл ***********, съдържащо текстово съобщение „Здравей, И.. Това са двата договора за олио – първия за 90 тона на 1320 щатски долара в лева и втория за 400 тона на 1300 № -пак в лева. Моля за преглед и подпис за да започна доставката. Поздрави, Р. П.“. Към това писмо има прикачени два текстови файла, озаглавени, съответно договор Р. олио 1 и договор Р. олио 2. Съдържанието на изпратения на 12.09.2022 г., 11,35 ч. отговор на това писмо от електронна поща [email protected] е следният: „Здравей, Р.. Изпращам ти договорите заверени от наша страна. Поздрави, И.“, като към писмото отговор са прикачени два pdf файла, озаглавени, съответно договор Р. олио 0822 и договор Р. олио 0922. Страните по делото не спорят, че между тях съществуват трайни търговски отношения, като във връзка с възникнал между тях спор по повод друго облигационно правоотношение между тях с типичното за договор за търговска продажба съдържание /визираният в гореописаните електронни писма договор за олио за 90 тона/ е постановено влязло в сила съдебно решение по т. д. 1859/2022 г. по описа на СГС, ТО.

Ответникът не оспорва и обстоятелството, че имейл [email protected] е служебен електронен адрес, ползван от дружеството, както и не оспорва съдържането на изпратения от ищеца на първия имейл електронен документ от 11.09.2022 г., както и изпратения от имейл [email protected] на имейл ************ отговор от 12.09.2022 г. на изпратеното на 11.09.2022 г. електронно писмо, към което е приложен екземпляр от изпратения договор за олио 2, върху който е поставен подпис и печат за „Уон“ ЕООД. Възражението на ответника е, че имейл [email protected] не се ползва единствено от законния представител на ответното дружество, както и че върнатият като приложения към отговора на писмото документ – договор от 12.09.2022 г. не е подписан от управителя на ответното дружество с квалифициран електронен подпис. Наистина от приетото по делото заключение на вещото лице Х. се установява, че изпратеният като приложение към писмото от 12.09.2022 г. екземпляр на договор № 120920220/12.09.2022 г. във формат pdf файл не е подписан електронно, а върху него е поставен допълнително елемент, който представлява растерна 3 графика /картина, от която може да се отдели и подписа, който е на отделен слой. Тази растерна графика може да бъде привнесена към всеки документ било той в редактируем или нередактируем вид в компютърна среда. Тази графика е поставена върху изпратения pdf файл, но тя не съдържа защитни елементи и недвусмислена идентификация на автора си и не е защитена от последващо редактиране по смисъла на електронния подпис.

Предвид неформалния характер на договора за търговска продажба, липсата на подписан от двете страни писмен договор, не опровергава извода на настоящия състав за установено валидно облигационно правоотношения между страните. Това е така, защото от разменената електронна кореспонденция може да се установи наличието на отправено писмено предложение за сключване на договор за продажба на олио и неговото приемане, с което се доказва наличието на насрещни, съвпадащи волеизявления от двете страни за постигане на съгласие да бъдат обвързани от облигационно правоотношение по договор за продажба, със съдържанието, посочено в изпратения документ. Дори да се приеме, че не лично законният представител на ответното дружество е изпратил потвърдителния имейл, съответно не той е изразил приемането на отправеното от ищеца предложение, то съгласно чл. 301 от ТЗ следва да се приеме, че извършените действия са потвърдени от търговеца, доколкото не се доказа той да се е протИ.поставил своевременно на така извършените от името на дружеството действия.

Съдът не обсъжда представената от ищеца на хартиен носител разменена кореспонденция по мобилно приложение Whats App. От представения от ищеца, в изпълнение на дадените му указания по чл. 184, ал.

1, изр. 2 от ГПК, текстови файл, записан на електронен носител, не може да се установят телефонните номера, с които разменилите съобщенията лица са регистрирани в приложението, съответно няма как да бъде установено, че участвалият в разговорите контакт /наречен И. С.М./ е управителят на ответното дружество /при направено изрично оспорване от ответника, че автор на тези съобщения е управителят на дружеството/.

Към момента на приключване на съдебното дирене, Съдът се е произнесъл по всички заявени по делото доказателствени искания на страните, като липсват основания измежду посочените в чл. 253 от ГПК за промяна на тези произнасяния на съда. Затова заявеното от ищеца, в представената по делото писмена защита, искане за отмяна на хода на устните 4 състезания и връщане на делото в етапа на съдебното дирене, не следва да бъде уважено.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за нищожност на договора по чл. 293, ал. 3 от ТЗ, доколкото в случая не се установява за действителността на процесния договор, имаш характер на такъв за продажба на стоки, да е необходима писмена форма.

По договора за търговска продажба продавачът има задължение да прехвърли собствеността върху стоката и да я предаде на купувача, като последният следва да плати на продавача цената на стоката и да я получи. В процесния договор страните са постигнали съгласие за вида и общото количество на стоката – 400 тона, с допустима разлика до 5% в опция на купувача и нейната цена - 2535 лева без ДДС за тон, доставена в промишлена зона – гр. Видин. В чл. 3 от договора е постигнато съгласие, че срокът на договора е до 10.10.2022 г., по взаимно съгласуван график, одобрен от двете страни. Предвидено е предаването на стоката да се извършва по график, съгласуван между страните, неразделна част от договора – чл. 7.1. Страните не спорят, че такъв график не е съставен.

Съгласно чл. 8.2 от договора, ако купувачът не изпрати коли за натоварване или не спази срока за плащане на цялата или за част от стоката, то той дължи неустойка в размер на 10 % от стойността на неизпълнението.

Ответникът е направил възражение, че така уговорената неустойка е нищожна като протИ.речаща на добрите нрави. Преценката дали уговорената от страните клауза за дължимост на неустойка е действителна или нищожна, следва да бъде направена при съобразяване със задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, в което е прието, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клаузата за неустойка, тогава, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай и към момента на сключване на договора. Нищожна като протИ.речаща на добрите нрави е такава неустойка, чиято единствената цел е да бъде източник на неоснователно обогатяване. В настоящия случай неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението на купувача на получи стоката. За изпълнението на това задължение на купувача в договора не е предвидено друго обезпечение. Размерът на неустойката е определен като фиксиран процент от стойността на неизпълнението, т.е. стойността на 5 неполучената стоката. Общото количество на стоката и дължимата единична цена също е уговорено. Следователно към сключване на договора максималният размер на вземането за неустойка също е ясен. Следва да се посочи, че размерът на вземането за неустойка за неизпълнение за съответното задължение на продавача за предаване на стока /чл. 8.1/ е определено по същия механизъм – 10% от стойността на неизпълнението. При това положение не може да направи извод, че процесната клауза за неустойка е нищожна, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неоснователно е и възражението на ответника, че клаузата на чл. 8.2. нарушава разпоредбата на чл. 328 ТЗ. В чл. 328 ТЗ са изброени права на продавача при изпълнение на задължението на купувача да получи стоката - да я предаде за пазена или да я продаде. Цитираната разпоредба не засяга въпроса за обезщетението на вредите на продавача, причинени от неизпълнението на задължението на купувача на получи стоката. Следователно по отношение на изпълнението на това задължение и причинените от него вреди страните могат да уговорят неустойката, която да обезпечава изпълнението на задължението на купувача да получи стока и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението му.