Решение № 439 от 10.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Варна, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20213100900262 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл.

1 ал.1 т.7 ТЗ/.

Образувано е по предявени от «ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА» АД, ЕИК 831094393 против Г. ИВ. ИВ., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1 т. 1 ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца, въз основа на договор за ипотечен кредит „Домът“ № 123/14.03.2011 год., изменен и допълнен с Анекс № 1/14.03.2011 год. (№ 315-35/14.03.2011 год.) сумата от 61 297,31 евро (представляваща част от общо дължимата сума в размер на 77 982,01 евро), от които 45 437,76 евро – главница, дължима по договора за кредит, 11 755,78 евро - възнаградителна лихва, начислена за периода 15.11.2017 год. - 08.10.2020 год., дължима на основание раздел I, т. 1.6 от Договора за кредит, 1 949,19 евро – наказателна лихва, начислена за периода 21.10.2017 год. – 12.03.2020 год., както и 471,10 евро за периода 14.05.2020 год. – 08.10.2020 год., дължими на основание раздел I, т. 1.7 от Договора за кредит, 90,49 евро – лихва за редовен дълг, начислена за периода 13.03.2020 год. – 13.05.2020 год., дължима на основание раздел I, т. 1.6 от Договора за кредит, 176,70 евро – законна лихва, начислена за периода 09.10.2020 год. – 22.10.2020 год., 1 361,07 евро – комисионна за управление на кредита, начислена за периода 2015 год. – 2020 год., дължима на основание раздел I, т. 1.8.2 от Договора за кредит, 120 лева равняващи се на 61.36 евро – разноски за връчване на покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 261103/27.10.2020 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1

13535/2020 год. на ВРС – 39 - ти състав.

Твърди се, че на 14.03.2011 год. между страните е сключен договор за ипотечен кредит „Домът“ № 123, изменен и допълнен с Анекс № 1/14.03.2011 год. (№ 315 – 35/14.03.2011 год.), по силата на който банката е предоставила на ответника, в качеството на кредитополучател, ипотечен кредит в размер на 47 000 евро за срок от 288 месеца, считано от датата на усвояването му, но не по – късно от 15.03.2035 год. и падежна дата на главница и лихва 15-то число на месеца. Сочи също така, че за предоставеният кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката лихва, като за първата година от срока на кредита страните уговорили непогасената част от главницата да се олихвява с годишен лихвен процент за редовен дълг в размер на 9,50 %. След първата година страните уговорили непогасената част от главницата по кредита да се олихвява с плаващ лихвен процент за редовен дълг, определен в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 750 базисни точки, но не по – малко 9,50 %. Излага още, че уговорили дължимост на наказателна лихва при просрочени плащания, в размер на размера на лихвата върху редовен дълг и наказателна надбавка от 1 000 базисни точки на годишна база. Излага, че предоставеният кредит е изцяло усвоен на 19.03.2011 год. по сметка на кредитополучателя, открита в Банката. Твърди, че кредитът е в просрочие, считано от 15.12.2013 год. Поради допуснатата забава на плащания на погасителните вноски, кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведомил кредитополучателя и солидарния длъжник с писмо – уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като след връчване на уведомлението на 24.08.2020 год. – за кредитополучателя и на 02.09.2020 год. – за солидарния длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, кредитът е превърнат в счетоводно предсрочно изискуем, считано от 09.10.2020 год. Поради тази причина на 23.10.2020 год. Банката е подала заявление по чл. 417 ГПК за сумата от 61 297,31 евро (представляваща част от общо дължимата сума в размер на 77 982,01 евро), от които – 45 437,76 евро – главница, дължима по договора за кредит, 11 755,78 евро - възнаградителна лихва, начислена за периода 15.11.2017 год. - 08.10.2020 год., дължима на основание раздел I, т. 1.6 от Договора за кредит, 1 949,19 евро – наказателна лихва, начислена за периода 21.10.2017 год. – 12.03.2020 год., както и 471,10 евро за периода 14.05.2020 год. – 08.10.2020 год., дължими на основание раздел I, т. 1.7 от Договора за кредит, 90,49 евро – лихва за редовен дълг, начислена за периода 13.03.2020 год. – 13.05.2020 год., дължима на основание раздел I, т. 1.6 от Договора за кредит, 176,70 евро – законна лихва, начислена за периода 09.10.2020 год. – 22.10.2020 год., 1 361,07 евро – комисионна за управление на кредита, начислена за периода 2015 год. – 2020 год., дължима на основание раздел I, т. 1.8.2 от Договора за кредит, 120 лева равняващи се на 61.36 евро – разноски за връчване на покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, като заповедният съд е издал Заповед за незабавно изпълнение № 261103/27.10.2020 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13535/2020 год. на ВРС – 39 - ти състав, връчена на ответника в настоящото производство чрез процесуален представител, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК депозирал възражение, а по отношение на солидарния 2 длъжник заповедта за незабавно изпълнение била стабилизирана. С оглед горното, ищеца предявява иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение.

Препис от исковата молба е надлежно връчен на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК, длъжникът не депозира отговор, не изразява становище, респективно не релевира възражения по предявените претенции.

В о.с.з., ищецът, чрез представителя си, поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

В о.с.з., ответникът, чрез пълномощник, неконкретизирано оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 948/30.07.2021 год. по чл. 374 ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните правни и фактически изводи:

Предявеният иск черпи правно си основание в чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.

Естеството му възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно доказване, да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото, с характера на договор за жилищен и ипотечен кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане по отделни пера.

Заявителят „ПИБ“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417, т. 2 ГПК с вх.№ 275748/23.10.2020 год., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 135355/2018 год. по описа на ВРС. Заповедният съд е уважил заявлението и издал заповед за незабавно изпълнение № 261103/27.10.2020 год., с която е осъдил длъжника Г. ИВ. ИВ., солидарно с Тони Борисов Николов, да заплати на кредитора 45 437,76 евро – главница, дължима по договора за кредит, 11 755,78 евро - възнаградителна лихва, начислена за периода 15.11.2017 год. - 08.10.2020 год., дължима на основание раздел I, т. 1.6 от Договора за кредит, 1 949,19 евро – наказателна лихва, начислена за периода 21.10.2017 год. – 12.03.2020 год., както и 471,10 евро за периода 14.05.2020 год. – 08.10.2020 год., дължими на основание раздел I, т. 1.7 от Договора за кредит, 90,49 евро – лихва за редовен дълг, начислена за периода 13.03.2020 год. – 13.05.2020 год., дължима на основание раздел I, т. 1.6 от Договора за кредит, 176,70 евро – законна лихва, начислена за периода 09.10.2020 год. – 22.10.2020 год., 1 361,07 евро – комисионна за управление на кредита, начислена за периода 2015 год. – 2020 год., дължима на основание раздел I, т. 1.8.2 от Договора за кредит, 108 лева равняващи се на 55.20 евро – разноски за връчване на покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноските в заповедното 3 производство. Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.

Видно от данните по делото, заповедта е връчена чрез ЧСИ на 19.02.2021 год., в който смисъл е и констатацията на заповедния съд от 26.02.2021 год., като на същият ден е подадено и възражение по чл.414 ГПК. С разпореждане № 270279/23.03.2021 год., заповедният съда е процедирал по реда на чл.415 ГПК, като с оглед датата на получаване на съобщението от заявителя 29.03.2021 год. съдът приема предявеният иск за допустим.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че между ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД, като праводател на ищеца и Г. ИВ. ИВ. е сключен Договор за ипотечен кредит „Домът“ на 14.03.2011 год., обезпечен с ипотека на имот, находящ се в гр.

Варна. С процесния договор банката е отпуснала на кредитополучателя сумата от 47 000 евро за срок от 288 месеца. В чл. 1.6. от Договора е уговорена възнаградителна лихва по кредита в размер на 9.5 % за първата година от кредита, а след изтичането й – лихвен процент, определен в размер на действащия шестмесечен EURIBOR надбавка в размер на 750 базисни точки, но не по-малко от лихвения процент за първата година, актуализиран два пъти годишно, като към момента на сключване на договора шестмесечен EURIBOR е бил 1.371. В чл. 1.8 от Договора е уговорено заплащането на такса за управление на крадита и и други съгласно т.5 от Договора и, Тарифа на банката.

Ищецът обосновава претенцията си за дължимост на сумите на настъпила, на основание т.8 от Договора, предсрочна изискуемост. Съдът приема, че от външна страна е налице валидна облигационна връзка между страните по делото, като относно факта на сключването на договора и изпълнението на задължението на ищеца по предоставяне на сумата, не е налице спор между страните. Усвояването и́ от кредитополучателя се установява и от назначената по делото ССЕ. От експертизата се установява и наличието на предвидения в договора правопораждащ факт, проявлението на който дава право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В съдебната практика /Напр. Решение № 58 от 15.04.2009 год. по т.д. № 584/2008 год. на II т. о., Решение № 92 от 16.06.2009 год. по т.д. № 467/2008 год. на II т.о., Определение № 25 от 11.01.2011 год. по ч.гр.д. № 847/2010 год. на ВКС и др., след което обобщени в ТР № 4/2013 год./, е прието, че 4 правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то не поражда последици автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато банката реши да се възползва от него и да го упражни, за което действие се съди от отправено волеизявление до длъжника, било чрез изпращане на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост или инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен осъдителен иск за вземането. Предвид разрешението в горецитираното тълкувателно решение обаче, когато банката реши да се възползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, предвиден в заповедното производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Банката е изпратила на кредитополучателя уведомление, с което обявява предсрочната изискуемост на кредита, поради забава в плащанията, изпратена за връчване чрез ЧСИ Надежда Денчева. Видно от представения по делото КП на ЧСИ, предприети са действия по връчване на поканата – уведомление на постоянния и настоящ адрес на кредитополучателя в гр.Варна, ул.Фредерик Кюри № 71, като адресът е посетен три пъти, един от които в неработен ден, като е и залепено уведомление, непотърсено от лицето. При гореизложеното, съдът приема връчването на уведомлението за редовно, при приложение на фикцията на чл.47, ал.5 ГПК /в този смисъл са и определение № 47 от 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 719/2010 г., II т. о., ТК и определение № 141 от 2.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 496/2009 г., I т. о., ТК/, с което са изпълнени изискванията на т.18 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.