Решение № 470 от 27.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Пловдив, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20215300501763 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 5715/08.07.2021г. на адв. Г. Ч. от АК Пловдив, като особен представител на В. СТ. М., ЕГН ********** против решение № 260869 от 17.03.2021г. на РС Пловдив, постановено по гр. д. № 6809/2020г., VI гр. състав, с което се признава за установено, че В. СТ. М., ЕГН ********** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283 сумата от 217, 72 лева, представляваща сбор от сумата от 23, 59 лв. главница за неизплатени абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 29.06.2016г., 19, 97 лв. главница за неизплатени абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги от 08.06.2017г., 143, 82 лв. главница за лизингови вноски по договор за лизинг от 08.06.2017г., 30, 34 лв. по договор за мобилни услуги от 07.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.03.2020г. до изплащането им, за които суми е издадена заповед № 1805 от 06.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3710 по описа на ПРС за 2020г.С решението се осъжда В. СТ. М., ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283 сумата от 385 лв. разноски за производството по ч. гр. д. № 3710 от 2020г. и 585 лв. разноски по настоящето 1 дело.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, респ. неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано.Твърди се, че не е налице идентичност между вземането в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и вземането, за което е предявен иска.Поради това районният съд следвало да прекрати производството по делото, като недопустимо, вместо да се произнася по съществото на спора.Предявеният иск бил и неоснователен, тъй като не било доказано наличието на изискуемо вземане на ищеца.Развиват се доводи за липса на валидно възникнало съгласие за сключване на договор, доколкото не били представени доказателства, че на потребителя са предоставени общите условия към всеки от индивидуалните договори.Освен това в договорите и в допълнителните споразумения към тях, на които ищецът основавал претенциите си, липсвало ясно и недвусмислено означение на цените на всяка от предоставените по силата на тях услуги, като неяснотата относно формирането на цената на услугите и сроковете за погасяване, обуславяла нищожност на договорите на основание чл. 143, т. 10 и т. 13 от ЗЗП.Клаузите, предвиждащи възможност на търговеца за едностранно увеличаване на цената на услугите, също били нищожни на основание същите разпоредби от ЗЗП.Исковата претенция не била доказана и по размер по подробно изложени съображения от жалбоподателя.Предсрочната изискуемост на всички дължими вноски по договора за лизинг не била надлежно обявена.Не били доказани и твърденията на ищеца за предоставяне на фактурите по исковата молба.Моли се оспорваното решение да бъде обезсилено, респ. да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове.

С писмения отговор по чл. 263 от ГПК се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба вх. № 281334/15 от 16.06.2021г. на адв. Г. Ч. от АК Пловдив, против определение № 262658 от 11.05.2021г., постановено по гр. д. № 6809/2020г. по описа на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искане от 06.04.2021г. на адв. Ч., в качеството й на особен представител на В. СТ. М., за изменение на решение № 260869 от 17.03.2021г. в частта относно присъдените разноски.

В частната жалба се излагат оплаквания, че оспорваното определение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с чл.

78, ал. 5 от ГПК и чл. 36 от Закона за адвокатурата.Моли се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с 2 което да бъде намален размера на присъдените разноски в полза на ищеца за исковото и за заповедното производство.

С писмения отговор по частната жалба се обосновава неоснователност на същата по подробно изложени съображения и се моли да бъде оставена без уважение.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

422 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземане на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу В. СТ. М. за сумата в общ размер от 217, 72 лв., представляваща неплатени месечни абонаменти и използвани услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****, неплатени абонаменти и използвани услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, неплатени абонаментни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** и законна лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане.Претендирани са и направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Към първоинстанционното производство е приложено ч. гр. д. № 3710/2020г. по описа на Пловдивски районен съд, XII гр. с., образувано по подадено заявление от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283 с пълномощник адв. Н. Ш. против В. СТ. М., ЕГН ********** за сумата от 217, 72 лева, включваща неизпълнени задължения по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****, по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и договор за лизинг към него, по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****.Изложени са следните обстоятелства, от които произтича вземането: На 29.06.2016г. между страните по делото било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***.Твърди се, че длъжницата не изпълнила задълженията си по споразумението в общ размер 23, 59 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.10.2017г. – 09.11.2017г.На 08.06.2017г. между страните бил сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер 3

+****.Длъжницата не изпълнила задълженията си по договора в общ размер на 19, 97 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.10.2017г. – 09.11.2017г.На същата дата 08.06.2017г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +**** мобилният оператор, като лизингодател, сключил с В.М. – лизингополучател, договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка TABLET nJoy Tityos 10 4G Metal.По договора за лизинг М. дължала заплащане на сума в общ размер 143, 82 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 10.10.2017г. – 09.01.2018г.Горепосочените задължения мобилният оператор фактурирал ежемесечно на 10-то число, с обща фактура за всеки отчетен период: от 10-то число на текущия месец, срок за плащане 15 дни, след датата на издаване.Задълженията били индивидуализирани в следните фактури: № 7264413291/10.11.2017г., претендирана в размер на 51, 55 лв. и № 7267246265/10.01.2018г., претендирана в размер на 135, 83 лева.На 07.08.2017г. между същите страни бил сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****.М. не изпълнила задълженията си по договора в общ размер 30, 34 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.09.2017г. – 04.11.2017г.Горепосочените задължения мобилният оператор фактурирал ежемесечно на 5-то число, с обща фактура за всеки отчетен период: от 5-то число на предходния до 4-то число на текущия месец, срок за плащане 15 дни след датата на издаване.Тези задължения били индивидуализирани в следните фактури: № 7262827363/05.10.2017г., претендирана в размер на 12, 45 лв. и № 7264181084/05.11.2017г., претендирана в размер на 17, 89 лева.

В обстоятелствената част на исковата молба по чл. 422 от ГПК и в депозираната уточняваща молба от 10.07.2020г. по делото, са изложени идентични обстоятелства относно сключените договори и допълнителни споразумения към тях, като е конкретизирано по-подробно съдържанието на договорните клаузи, което не води до извод, че се претендират вземания, различни от заявените по реда на чл. 410 от ГПК.Налице е пълно съотвествие между основанието, размера и периодите на всяко от претендираните вземания, като в исковата молба ищецът е уточнил, че в издадените фактури са включени и други суми, но поради извършено частично плащане, се претендира само остатъка.В тази връзка следва да се посочи, че допълване и уточняване на обстоятелствата, на които ищецът основава иска си е допустимо, вкл. и по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК и щом същото не води до изменение на основанието и размера на иска, не може да обуслови и неговата недопустимост, респ. недопустимост на постановеното решение.В тази насока оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

По същество районният съд е приел, че по делото е установено съществуването на валидни облигационни правоотношения между страните във връзка с предоставянето на мобилни услуги, както и договор за лизинг, 4 като ответницата е била наясно с предмета на договорите, цените, сроковете за плащане.По силата на Общите условия за ищеца съществувало задължение да издава ежемесечно фактура за ползваните услуги на името на потребителя, а за последния – да плаща цените на потребените услуги в срок, указан във фактурата.Решаващият съд е приел също, че договорът за лизинг има значението на приемо-предавателен протокол относно предоставеното устройство във вид, годен за ползване.Доколкото не се твърди и не са ангажирани доказателства по делото за връщане на предадената лизингова вещ, районният съд е приел, че на заплащане подлежи общата лизингова цена по чл. 1, ал. 1 от договора в размер на 183, 77 лв., респ. непогасената част нея.Въз основа на представените писмени доказателства съдът е приел за установен и размера на претендираните вземания за неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както и за неплатени лизингови вноски.Безспорно е настъпил и падежът на задълженията, тъй като задълженията по представените фактури са платими в срокове съотв. до 25.11.2017г., 25.01.2018г., 20.10.2017г., 20.11.2017г. и следователно вземанията са изискуеми.Тъй като ответницата не е ангажирала доказателства за установяване факта на плащане на дължимите суми, районният съд е счел иска за основателен и доказан по размер.

В постановеното определение по чл. 248 от ГПК, за да остави без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, районният съд е обосновал, че възнаграждението на процесуалния представител на другата страна е определено в минималния размер по Наредба № 1/2004г., поради което не са налице предпоставки за неговото редуциране.Посочил е, че база за определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 2004г. е половината от стойността на претендираната сума, поради което и въз основа на нея минималният размер на възнаграждението възлиза на сумата от 300 лева, или с начислен ДДС – на сумата от 360 лева.