Решение № 225 от 17.11.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Разлог, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20251240200362 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, образувано е по жалба на „АС.“ЕООД, с адрес в о.Х., с.А., у.„Е.П.“№5, с ЕИК*, с управител В.Н.А., и адрес г.Г.Д., у.

„Г.Р.“№7, ч/з адв. Й.Б. от АК-Б., против ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с ЕССПТ по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, притежаващ №* – издаден от А„ПИ“ при МРРБ, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание имуществена санкция за нарушение по чл.102, ал.2 от същия закон, от 2`500.00 лева.

С жалбата се иска ЕФ да бъде отменен поради това, че същият е неправилен и незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че обжалваният ЕФ е издаден в нарушение на чл.189ж, ал.1 ЗДвП. Съгласно чл.189е, ал.1 и 2 от ЗДвП, АУАН по чл.179, ал.3 от ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл.165, чл.167, ал.3-3б и чл.167а, съобразно тяхната компетентност (ал.1), като при установяване на нарушение по чл.179, ал.3-3б, преди да се ангажира адм. нак. отговорност на нарушителя, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл.10, ал.2 от ЗП. Сочи се че, разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, постановява че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от ЕС по чл.167а, ал.3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, рег.№на ППС, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на ЕФ се утвърждава от управителния съвет на А„ПИ“. Релевира се, че горепосочените разпоредби не уреждат процедурата по издаване на АУАН и на ЕФ, както и хипотезите, при които се съставят АУАН и ЕФ. В този смисъл се твърди, че тези норми не могат да игнорират нормите за адм. нак. отговорност или да ги заместят и допълват. Твърди се, че разпоредбата на чл.46, ал.3 от ЗНА, категорично забранява да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност ч/з тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р.Б., както и при непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до 1 подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

С горното се обосновава извод, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен ЕФ за нарушение но чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Твърди се, че в случая се касае за нак. адм. дейност и не е възможно ч/з разширително тълкуване на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП. На следващо място се сочи, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП, не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на ЕС от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от т. а. за използване на определени инфраструктури, и същата следва да се остави без приложение, като санкцията многократно надвишава неплатената пътна такса. В този смисъл се иска от съда да постанови решение, с което да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Релевира се, че практиката по тези въпроси е константна и е изразена в редица решения на Съдът на ЕС, подробно цитирани в Решение №6099 от 05.06.2025 г. на АС-В. по к.а.н.д. №670/2025 г..

В с.з. жалбоподателят - редовно призован, не се явява лично, процесуалният му представител адв. Й.Б. се явява, изразява подробни аргументи, с които поддържа жалбата и претендира разноски.

НО - А“ПИ“ - редовно призован, представител не се явява. Депозирано е писмено становище от юрк. М.Е., в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение в полза на НО, прави възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като обсъди събраните по делото док-ства, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 19.11.2024г., в 15:15 часа, е установено нарушение №*, с ППС - т. а. ,,М.А..”, с рег.№*, с обща технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2. екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, в о.Р., за движение по път 19 км 30+320, с посока нарастващ клм., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №*, представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км 30+320. Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател: ,,А-С.”ЕООД, със законен представител В.Н.А., при което бил издаден ЕФ №* за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от горепосочената ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание имуществена санкция от 2`500.00 лева за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от същия закон.

ЕФ е връчен на жалбоподателя на 03.06.2025 г., а на 13.06.2025 г., е депозирана и процесната жалба, с изпращане на същата ч/з „БП“ЕАД, клон Г.Д..

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените докства, приложени към адм. нак. преписка и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл.238 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.15 ЗДвП, „Изготвените с ТСС, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и рег.№ на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в адм. нак. процес“. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния ЕФ като годно веществено доказателствено средство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, и от лице, което има право и интерес да обжалва. По изложените възражения съдът счита, че легалната 2 дефиниция за ЕФ се съдържа в 2 правни разпоредби: §.1, т.1 от ДР на ЗАНН и §.6, т.63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им ЕФ е електронно изявление, записано в/у хартиен, магнитен или друг носител, създадено ч/з АИС въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. С чл.189ж от ЗДвП, е предвидена възможност при нарушение по чл.179, ал.3, което е установено и заснето от ЕС по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, да се издаде ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Чл.189ж от ЗДвП, изрично препраща само към ал.3 на чл.179 от ЗДвП, което дава основание на част от съдилищата в страната да приемат, че ЕФ може да се издава само за нарушение по тази норма. Това становище, подкрепено с мотива за невъзможност за разширително тълкуване, е погрешно.

Буквалното и с-матично тълкуване на 7-та алинея на спорния чл.189ж съдържа ясен и изричен текст относно легално установена възможност ЕФ да бъде издаден за нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, т.е. законодателят изрично е уредил възможността за издаване на ЕФ и за 3-те нарушения по ал.3, ал.3а и 3б. В този смисъл е и разпоредбата на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, уреждаща създаване на ЕС за „ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3-3в“. Допълнителен аргумент в полза на поддържаното от настоящия състав е разпоредбата на чл.187а, ал.5 от ЗДвП, която се отнася до оборимостта на въведената с ал.1 на същата норма презумпция, според която „при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б, в отсъствие на нарушителя, се счита че ППС е управлявано от собственика му“ (чл.187а, ал.1 ЗДвП).

Възможността вписаният собственик /ползвател да се освободи от адм. нак. отговорност по ал.1 и 2 във вр. с адм. нарушения по чл.179, ал.3-3б, е ч/з представяне в 7-дн. срок от връчването на АУАН или ЕФ на декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от СУПМС за него – чл.187а, ал.4. Съдържанието на следващата алинея в същата норма само потвърждава застъпването в това решение становище, а именно, че ЕФ се издава за нарушения по чл.179, ал.3-3в ЗДвП, респ. и за процесното. И е така, тъй като ал.5 на чл.187а предвижда, че при подадена декларация от собственика, че други лице е управлявало МПС към времето на нарушението по издадения АУАН/ЕФ, производството по акта против собственика се прекратява, а ЕФ – се отменя.

Решаващ аргумент в полза на поддържаната теза е, че всички изменения и допълнения в ЗДвП, обективирани ч/з коментираните горе норми са резултат на една обща законодателна инициатива, решена с ДВ бр.105/2018 г., в сила от 1.01.2019 г., която впоследствие претърпя изменение с (Доп. – ДВ, бр.13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. и относимо към датата на издаване на процесния ЕФ).

Горното обсъждане сочи категорично и еднозначно възможността за ангажиране на адм. нак. отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП, ч/з издаване на ЕФ.

ЕФ съдържа императивно предвидените от закона реквизити. В чл.189ж от ЗДвП, са посочени задължителните реквизити на ЕФ, който се издава при нарушение на чл.179, ал.3, (а както вече се посочи и при нарушение по ал.3а и 3б), което е установено и заснето от електронна с-ма по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, рег.№на ППС, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Процесният ЕФ е издаден съгласно утвърдения от АПИ образец. В него са отразени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те са представени с яснота и в пълнота, така че да се гарантира правото на защита, което се реализира по фактите (което прави възраженията с обратни твърдения неоснователни). Ясно се сочи, че нарушението се изразява в това, че „не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването“, които са двата възможни начина да се заплати съответната тол такса.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана с издаването на ЕФ за нарушение на 3

102, ал.2 от ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на ППС, като при условията на 189ж от ЗДвП, е издал ЕФ и му е наложена предвидената в чл.179, ал.3б ЗДвП, имуществена санкция. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността, предвидена в чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП, според който текст, таксата по чл.10, ал.2 от ЗДвП, може да бъде заплатена по банков път или ч/з картово плащане, а пред органите по чл.167, ал.3-3б - и в брой, като плащането може да бъде осъществено при извършване на проверката или в срок от 14 дни от връчване на АУАН по чл.179, ал.3-3б или в случаите, при които таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, се заплаща след връчване на АУАН, нарушителят следва в платежното нареждане да посочи № на АУАН. В тези случаи съгласно разпоредбата на ал.5, при заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, в срока и при условията на ал.3 и 4 и след постъпване на сумата по сметката на А„ПИ“, нарушителят се освобождава от адм. нак. отговорност за конкретното нарушение по чл.179, ал.3-3б, установено в АУАН.