Решение № 4093 от 01.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4093 гр. София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20211110210368 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „, подадена чрез управителя срещу Наказателно постановление № 22-007486/05.07.2021 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“, София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ).

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като описаното в него нарушение не било извършено от жалбоподателя, тъй като лицето не е работило в дружеството към датата на проверката. Посочено е, че свидетелите, подписали акта, не са присъствали на установяване на нарушението. Допълнено е още, че в акта и в НП не са посочени обстоятелствата при извършване на нарушението.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощените си процесуални представители – адв. и адв. , които поддържат жалбата.

Адв. пледира, че по делото не е доказано, че на датата на проверката лицето е полагал труд, а единствено, че е бил в обекта. Позовава се на отразеното в трудовия договор, а справката от НАП е с час непосредствено след проверката. алтернативно моли за намаляване на наложената на дружеството имуществена санкция. Адв. заявява, че се присъединява към становището на колегата си. А управителят на дружеството моли съдът да вземе предвид доводи за отмяна на НП, изложени в писмен вид.

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ София /доколкото съдебното следствие по делото е приключило преди влизане в сила на изм. в ЗАНН обн. ДВ бр.

109/2020 г./, се представлява от юрисконсулт , която оспорва жалбата като неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Намира за безспорно установено от свидетелските показания и попълнената от служителя декларация, че лицето е полагало труд към датата на проверката, но едва след това е подадено уведомление за неговия трудов договор, 1 следователно той е започнал да полага труд без да му е връчено уведомлението. Намира, че НП и АУАН са законосъобразни и при издаването им не са допуснати твърдяните нарушения. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 11.06.2021 г. около 10:30 часа била извършена проверка от служители на дирекция „Инспекция по труда“ , по спазване на трудовото законодателство в обект – строеж на високоетажна жилищна сграда в УПИ VII – , кв. в ж.к. ул. № , изпълняван от . При проверката длъжностните лица, сред които и св. Р. А. - Г., установили множество нарушения на трудовото законодателство, сред които и следното:

На 10.06.2021 г. бил сключен трудов договор между и ” за непълно работно време на длъжност „електромонтьор“ в място на работа гр. . Като дата на постъпване на работа била посочена 14.06.2021 г. На 11.06.2021 г. е издадена служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве на работника, както и протокол за първоначално обучение. На същата дата е отбелязано, че е връчена и длъжностна характеристика на служителя. Но едва на 11.06.2021 г. 12:57 часа трудовият договор бил регистриран в НАП и било подадено уведомление за неговото сключване.

На 11.06.2021 г. около 10:30 часа служителите на ДИТ София, включително и св. Г. посетили лично обекта – строеж на посочения адрес и там установили лицето да полага труд. Той се намирал на третия етаж на строящата се сграда като полагал тръбна разводка за бъдещо полагане на проводници. Същото правело и едно друго лице, заварени на място на третия етаж. На св. била предоставена за попълване декларация по чл. 399, вр. чл. 402 от КТ, в която той отразил, че работи за дружеството-жалбоподател от 01.06.2021 г. на длъжност строителен работник на същия строеж. Той посочил, че работното му време е от 09:00 часа до 16:00 часа, като не отразил почивни дни или размер на уговорено и получено трудово възнаграждение. В собственоръчно попълнената от декларация било отразено, че той няма сключен трудов договор с дружеството, нито има граждански такъв, както и че не е получил копие от уведомлението до НАП за сключения трудов договор. Изрично в декларацията, носеща подписа на е отбелязано, че той я е попълнил на 11.06.2021 г. в 10:40 часа. Същият в края на декларацията собтсвеноръчно изписал, че в момента извършва тръбна разводка за бъдещо полагане на проводници и че не желае да бъде обявено „постановление“, след което се подписал. Същият отказал служителите на ДИТ София да обявяват наличие на трудово правоотношение, като им разяснил, че е пенсионер.

По делото е представена справка за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с изх. номер 23388213016566 от 11.06.2021 г., 12:57 часа, от която се установява, че работодателят „ е уведомил органите на НАП за сключения трудов договор с работника и с другото установено на мястото лице след извършване на проверката от служителите на ДИТ София по-рано същия ден и след започване на работа на . Справката, трудовия договор и други документи, касаещи трудовото правоотношение на Божилов били представени в последствие в ДИТ София.

След преглед на всички представени документи на 23.06.2021 г. бил съставен протокол за извършената проверка с посочени множество констатирани нарушения и дадени предписания за тяхното отстраняване. Като се запозналa с представената справка от НАП за приети уведомления и с оглед лично установеното от нея при проверката на място, св. Г. преценила, че дружеството е извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-007486 от 23.06.2021 г., изготвен от Р. А. - Г. на длъжност „главен инспектор“ в дирекция „Инспекция по труда“ София, е установено, че жалбоподателят „, в качеството му на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал лицето с ЕГН **********, на работа на 11.06.2021 г. без 2 предварително да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП относно сключения с него трудов договор.

АУАН е съставен в присъствието на свидетели на установяване на нарушението и на законния представител на санкционираното дружество – управителя което се удостоверява от подписите им. Препис от акта е връчен на представителя на жалбоподателя на същия ден, като не са отбелязани възражения срещу констатациите по акта. Срещу акта не са депозирани и възражения в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН № 22-007486 от 23.06.2021 г., при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, било издадено обжалваното наказателно постановление на 22-007486 г., като на дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. В НП е прието, че нарушението е извършено на 11.06.2021 г., в гр. София.

Наказателното постановление е връчено на представител на дружеството на 08.07.2021 г., което е отразено в самото НП, като на 14.07.2021 г. чрез куриер е изпратена и жалбата срещу него до ДИТ София.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Г., отчасти и тези на св. , като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката Г., която лично е извършила проверка на място на обекта, в последствие и на представените от дружеството документи, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката Г. е категорична, че при проверката на строежа на третия етаж е установила две лица, едното от които е св. които са извършвали трудова дейност като са полагали тръби за кабели. тя допълва, че това е записано и в декларацията по чл. 399 от КТ от самия работник, като тя не го е насочвала какви конкретно данни да попълва.

Но основните обстоятелства от предмета на доказване се извличат от представените документи и преди всичко от попълнената лично от работника декларация и от справката за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, от представеното копие на трудов договор. Видно от показанията на св. Г., св. е работил на обекта, като е извършвал типичните дейности за заеманата от него длъжност на 11.06.2021 г. около 10:30 часа, преди да бъде подадено уведомлението до НАП за сключения с него трудов договор на същата дата в 12:54 часа. В тази връзка съдът отчете и представения трудов договор с лицето именно за извършването на такава дейност, както и попълнената от него декларация със собственоръчно изписан текст, че в момента на проверката извършва описаната от свидетелката дейност по полагане на тръби за кабели. Освен това съдът взе предвид и отразеното в декларацията, че св. работи за дружеството от 01.06.2021 г., както и че не е сключвал трудов или граждански договор. Очевидно е и разминаването относно посочената в декларацията длъжност и работно време, в сравнение с тези, вписани в представения по-късно трудов договор.

Именно от тези обстоятелства и преди всичко от лично изписаното т работника в декларацията, че не желае обявяване на трудово правоотношение, тъй като е пенсионер, съдът заключи, че представения по делото трудов договор с него няма достоверна дата.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, съдът прецени като недостоверни показанията на св. , които изцяло противоречат не само на показанията на св. Г., но и на написаното в неговата собствена декларация. Очевидно в декларацията от 11.06.2021 г. той е посочил, че е започнал да работи от 01.06.2021 г. като строителен работник на пълен работен ден, без да има сключен трудов договор за това. Но представения за него трудов договор от 10.06.2021 г. е за 4 часов работен ден за длъжността електромонтьор, с дата на 3 постъпване на работа – 14.06.2021 г. Очевидно е невъзможно св. да забрави за подписания едва предния ден трудов договор и неговите основни характеристики, което допълнително затвърждава извода на съда за недостоверна дата на договора. Той е заявил и че не желае служителите на ДИТ да обявят трудовото му правоотношение не защото вече има трудов договор, а защото е пенсионер, което отново сочи, че към датата на проверката той не е знаел за съществуването на трудовия договор, като и в разпита си самият той признава, че към момента на проверката не е бил подписал трудовия договор, а го е подписал едва след проверката. Но посочената дата в самия договор е 10.06.2021 г. Освен това показанията му, че същият не е полагал тръби /шлаухки/ за кабели в пода, също са недостоверни поради множество вътрешни противоречия. Свидетелят заявява първо, че сградата е била почти завършена, окабелена, измазана, но въпреки това твърди, че на пода на третия етаж е имало пространство без поставени тръби и той се е заел да помогне докато чака управителя.

Очевидно противоречи на всяка логика при измазването на пода да се остави място без поставени тръби, които следва да бъдат непрекъснати и положени под подовата настилка и замазката. А освен това показанията на св. не изясняват причината той да запише в самата декларация, че при идването на проверката е заварен да извършва тръбна разводка.

Очевидно не съответства на истината и заявеното от св. , че проверяващите са го инструктирали какво да пише в декларацията, доколкото самият той е допълнил отдолу точно какво е правил преди проверката, а и не е попълнил други съществени реквизити като размер на възнаграждението, кога за последно го е получил, почивни дни. Но преди всичко недостоверността на показанията на свидетеля се извлича и от заявеното от самия него в разпита му, а именно „Може да съм написал нещо, което не е полезно за мен и да съм допуснал някаква грешка. Нали знаете кой ще изработи тези пари?“ Именно оттук се извлича и личният интерес на работника да даде лъжливи показания пред съда, за да подпомогне защитната теза на своя работодател. По изложените съображения съдът прие показанията на св. за недостоверни в основната им част и ги дискредитира, като се довери на отразеното в попълнената от същия декларация по чл. 399 КТ, за която също носи наказателна отговорност.