Определение № 1956 от 04.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1956 гр. София, 04.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20228002104402 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Т., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Р. Т., срещу въззивно решение № 262652/05.08.22г. по гр. д. № 2958/2020 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК.

Поставят се въпросите : 1. Представлява ли нарушението на правилата за отстояние на незаконно изградена сграда до съседна сграда /съседен имот нарушение на правото на собственика на този съседен имот /ищецът/ да го ползва по предназначение; 2. Представлява ли нарушението на правилата за разположение на сградите и по-конкретно забраната да се изграждат постройки на регулационната линия или близо до нея и пред жилищна сграда, нарушение на правото на собственика на съседна сграда /съседен имот да ползва сградата или самостоятелен обект по предназначение; 3. Представлява ли нарушението на правилата за височина и квадратура на определен вид сгради, нарушение на правото на собственика на съседна сграда/ съседен имот да използва по предназначение сградата или самостоятелния обект в нея по смисъла на чл.109 ЗС; 4.Длъжен ли е въззивният съд при произнасянето си по спорния предмет да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички доводи и възражения на страните. При преценка на свидетелските показания длъжен ли е въззивният съд да извърши задълбочена оценка, да анализира и съпостави показанията на 1 свидетелите, както и да съпостави показанията с останалите доказателства. Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на доказателствата по делото.

По поставените въпроси се сочи противоречие с ТР № 4/2015г., ОСГК, ВКС, ТР №1/2013г., ОСГТК, ВКС и решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.

Твърди се и наличието на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация Г. Н. Н., [населено място], твърди в писмен отговор, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 265481/2019 г. по гр. д. № 69958/18 г. на Софийски районен съд в частта, с която Г. Н. е осъден по исковете с правно основание чл.

109 ЗС, предявени от Н. Т., да премахне сграда с идентификатор ****, съставляваща съгласно СТЕ от 11.09.2019 г. едноетажна пристройка с лятна кухня, и сграда с идентификатор ****, представляваща едноетажна постройка, като и двете сгради са построени от ответника в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, съставляващ УПИ * – *, кв. 17, местност „Б.“, район „Искър“, Столична община. Вместо това е постановено решение, с което са отхвърлени предявените от Н. Т. срещу Г. Н. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането му да премахне сграда с идентификатор ****, представляваща едноетажна пристройка с лятна кухня, и сграда с идентификатор ****, представляваща едноетажна постройка, построени от ответника в поземления имот. В останалата част, с която са отхвърлени предявените от Н.Т. срещу Г.Н. искове с правно основание чл.109 ЗС за премахване на построените в поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ УПИ * –* сгради, както следва: сграда с идентификатор ****, съставляваща жилищна сграда, състояща се от гараж, жилище и стая, кухня, баня и антре, сграда с идентификатор ****, съставляваща пристройка към гаража, изграден в жилищната сграда, сграда с идентификатор ****, представляваща навес, изграден към съществуваща в съседен имот сграда, с изградена в източния край тоалетна и сграда с идентификатор ****, съставляваща стопанска сграда, първоинстанционното решение е потвърдено.

Въззивният съд е приел за установено от нотариален акт № 186/1975г., че Н. Т. е дарил на синовете си Г. Н. и Т. Т.: на сина си Г.Н. първия етаж от двуетажна къща, находяща се в [населено място], с площ 103 кв. м., заедно с 47/100 ид. ч. от общите части на сградата, без части от мястото, върху което е построена сградата, и на сина си Т. Т. - втория етаж от двуетажна къща, находяща се в [населено място], с площ от 103 кв. м., заедно с 53/100 ид. ч. от общите части на сградата, без части от мястото, върху което е построена сградата в същото дворно място. С НА № 125/1995 г. Н. Т. е продал на сина си Г. Н. дворното място, цялото с площ от 1046 кв. м., съставляващо парцел * – *, кв. 17 на [населено място], без постройките в него. Н. Т. е починал на 09.03.1996 г., като е оставил за свои наследници по 2 закон – синовете си Т. Т. и Г. Н.. Ищецът е наследник на починалия през 2008г. Т. Т..

С КНА № 1/1999 г. Г. Н. е признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: лятна кухня с гараж, като лятната кухня се състои от коридор, две стаи и баня с тоалетна на 67 кв. м., и гараж на 30 кв. м., без дворното място, в което са построени – парцел * – *, кв. 17. С влязло в сила на 28.10.2013 г. решение по гр. д. № 34141/12 г. на СРС е признато за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК спрямо Н. Т. и К.

Т., че Г. Н. е собственик на 1/2 ид. ч. от дворно място от 909 кв. м., съставляващи част от парцел * – *, кв. 17 по плана на [населено място] от 1991 г., целият с площ от 1453 кв. м. С влязло в сила № 2684/17.04.2015 г. по адм. дело № 8872/13 г. на АССГ е отменена заповед № РД – 30 – 310/11.07.2013 г., издадена от директора на дирекция „Общински строителен контрол“ на Столична община, с която е наредено премахване на строеж от пета категория „Едноетажна жилищна сграда с частично изграден тавански етаж“, находящ се в УПИ * – *, кв. 17 по плана на [населено място], собственост на Г. Н.. С влязло в сила решение № 905/20.02.2015 г. по адм. дело № 8873/13 г. на АССГ е отменена заповед № РД – 30 – 308/11.07.2013 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община, с която е наредено на Г. Н. да премахне незаконен строеж „Допълващо застрояване – спомагателна постройка“, находящ се в УПИ * – *, кв. 17 по плана на [населено място]. С влязло в сила решение № 1154/04.03.2015 г. по адм. дело № 8871/13 г. на АССГ е отменена заповед № РД – 30 – 307/11.07.2013 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община, с която е наредено на Г. Н. да премахне незаконен строеж „Допълващо застрояване – спомагателна постройка“, с площ от 11 кв. м., находящ се в УПИ * – *, кв. 17 на регулационната граница – дъно с УПИ * – *. С влязло в сила решение № 3710/04.06.2014 г. по адм. дело № 8874/13 г. на АССГ е отменена заповед № РД – 30 – 309/11.07.2013 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община, с която е наредено на Г. Н. да премахне незаконен строеж „Пристройка и надстройка към съществуваща сграда“, находящ се в УПИ *– *, кв. 17 по плана на [населено място].

Въззивният съд подробно е обсъдил заключенията на приетите по делото технически експертизи, изготвени и след оглед на място, като е обсъдил и показанията на доведените от двете страни свидетели. Приел е по така предявените искове, че искът по чл. 109 ЗС предоставя защита на правото на собственост и на ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на имота според предназначението му. Такава защита може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота /съсобственик или титуляр на ограничено вещно право/, но ги упражнява по начин, които пречи или ограничава упражняването на субективното право на друг правоимащ /съсобственик или собственик/. В случая от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът се легитимира като собственик на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в процесното дворно място, а ответникът се легитимира като собственик на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, както и на дворното място, 3 представляващо УПИ - * – *, кв. 17 на [населено място], а по силата на приращанието и на процесните сгради, построени в имота.

Твърденията на ищеца относно пречките, които процесните шест сгради му създават да ползва необезпокоявано собствения си втори етаж от двуетажната жилищна сграда, са две групи: 1.Сградите са построени без одобрени строителни книжа и едновременно с това не представляват „търпим строеж“, поради което подлежат на премахване; 2/. Те са изградени в нарушение на законовите изисквания за отстояние към основната сграда, към съседните имоти и към улично регулационната линия. Не отговарят на изискванията за височина и площ, разположението им пречи на използването на основната сграда, не отговарят на хигиенно – санитарните изисквания.

По делото не се спори между страните, а се установява и от гласните доказателства и приетата във въззивното производство техническа експертиза, че процесните сгради са построени в периода между 1955 г. и 1991 г.Те са изградени без одобрени строителни книжа и по отношение на тях не е налице завършена процедура за издаване на удостоверения за търпимост.

За уважаването на иска по чл. 109 ЗС е без значение дали постройките са „търпим строеж“, а само дали обективно пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост.

Търпимостта на строежа по смисъла на пар. 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012 г. е свързана със задължението на техническите органи да не събарят извършен до 31.03.2001 г. строеж, който съответства на действащите към момента на извършването му или към настоящия момент благоустройствени правила, но не може да породи за собственика на имота задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото му на собственост. Доколкото ищецът не е собственик на дворното място, обстоятелството, че процесните сгради са изградени без одобрени строителни книжа, респ. че част от тях са изградени в отклонение на строителните правила и нормативи за разположение, отстояние, височина и предназначение на строежа, не може да обоснове извод, че те представляват пречка за пълноценното упражняване на правото му на собственост. Уважаването на иска по чл. 109 ЗС е обусловено не от незаконността на строителството, а от обективното смущаване на правото на собственост на ищеца. По делото не се доказва, че действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на имота на ищеца по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него, за да може да се направи извод, че самото нарушаване на строителните правила и норми представлява неоснователно действие, което пречи на ишеца да упражнява правото си на собственост. От съвкупната преценка на данните, съдържащи се в заключението на СТЕ и от показанията на свидетелите С. /доведен от ищеца/ и Б. /доведен от ответника/, които взаимно си кореспондират, се установява, че пред входната врата на основната жилищна сграда няма изградена постройка, а има поставени плочки, като от улицата до входа на двуетажната жилищна сграда се достига по оформена алея. Основната сграда може да се обиколи свободно отвсякъде. Ето защо местоположението на процесните постройки не създава пречки за ползването на основната 4 жилищна сграда, в която се намира имотът, собственост на ищеца, по - големи от обикновените. От заключението на СТЕ се установява, че процесните сгради отговарят и на санитарно – хигиенните изисквания на закона. Установява се също, че поземленият имот, в който са изградени процесните сгради, съгласно действащия ПУП, попада в устройствена зона – Жм – жилищна зона с предимно малкоетажно застрояване – с височина до 10 м.