Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 50 от 26.01.2022, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 3165/2021
Вид
Решение № 50
Подписан
26.01.2022
В сила
15.02.2022
Състав
Надежда Димитрова Кирилова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. *** 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20213630103165 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от Семейния кодекс.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от З. ИЛ. ЯНК., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** общ. Венец, обл. *** ул. “***“ № *** със съдебен адрес: гр. *** ул. ”***” № ***, чрез адв. *** от ШАК срещу М. Н. ЯНК., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, обл. Варна, ул. “***“ № 2.

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на ***. в гр. ***. Двамата имали родено едно дете – К.М.Я. с ЕГН **********, родено на *** г. Твърди, че първоначално отношенията им били нормални и живеели спокойно в жилището на родителите на ответника. По-късно съвместният им живот показал, че помежду им има пречки и различия, които няма възможност да преодолеят, тъй като са различни възгледите им по особено важни въпроси, касаещи настоящето и бъдещето им като семейство.

Ответникът започнал често да отсъства от дома, като предпочитал да прекарва времето си навън и не се интересувал много от нея и детето им. Твърди, че семейните задължения и отговорности не били от първостепенно значение за ответника. Впоследствие ответника имал връзка с друга жена, с която започнал съвместен живот. Самата тя била подложена на психически стрес и физическо насилие от негова страна, и то пред очите на детето им.

Разделили се за кратко, като ищцата заедно с детето им заживяла при майка си.

Впоследствие направили опит да заживеят отново заедно, но не се получило, тъй като било настъпило отчуждение и недоверие помежду им. В исковата молба излага, че от единадесет месеца са разделени и не поддържат никаква връзка. Ответникът заминал да работи в чужбина и не се интересувал нито от ищцата, нито от дъщеря им и не помагал по никакъв начин за нейното отглеждане.

Счита, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да постанови решение, по силата на което: да прекрати гражданския брак между тях, без да се произнася по въпроса за вината, да бъде представено упражняването на родитеските права над детето *** на майката, като бъде определено местоживеене при нея на адрес: *** общ.

Венец, обл. *** ул. “***“ № *** а на бащата да му бъде определен режим на лични контакти 1 с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, без приспиване, както и 10 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, при официалните празници за страната, когато почивните дни са повече от два – на четна година първите два дни детето да прекарва с майката, а останалите с бащата, а при нечетна година - първите два дни детето да прекарва с бащата, а останалите с майката. Моли също бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето *** в размер на 200 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законни причини, водещи до изменение или прекратяване на правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж пето число на текущия месец. По отношение на семейното жилище, собственост на родителите на ответника заявява, че го е напуснала и няма претенции относно неговото ползване. По отношение на фамилното име моли след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилното име ***.

В съдебно заседание ищцата З. ИЛ. ЯНК., редовно призована, се явява лично и с упълномощен представител - адв. *** от ШАК, като поддържат изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата З. ИЛ. ЯНК. и ответника – М. Н. ЯНК. сключили граждански брак на ***. От брака си имали родено едно дете – К.М.Я. с ЕГН **********, родено на *** г. В началото на брака им отношенията им се развивали нормално. По-късно отношенията между тях се влошили. Ответникът започнал да упражнява спрямо ищцата физически и психически тормоз, като непрекъснато вдигал скандали и то в присъствието на детето. Повод за раздялата им станал последният случай на домашно насилие от страна на ответника, при който ищцата, заедно с детето напуснала семейното жилище и отишла в дома на своите родители. Впоследствие установила, че повод за поведението на ответника била негова извънбрачна връзка. От началото на месец март 2021 г. били разделени и не поддържат никаква връзка. Ответникът заминал да работи в чужбина и не се интересувал нито от ищцата, нито от дъщеря им и не помагал по никакъв начин за нейното отглеждане.

Семейно жилище, в което са живели съпрузите преди фактическата им раздяла се намирало в гр. ***, обл. Варна, ул. ”***” № 2. Същото било собственост на родителите на ответника, като ищцата го е напуснала и не изразява претенции за неговото ползване. При сключване на гражданския брак ищцата е приела фамилното име на своя съпруг - Я..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелката Р. Т. А. и от следните писмени доказателства: Дубликат на Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № ***/***; заверено копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № *** г. на *** М. Я. и Вносна бележка за заплатена държавна такса 30.11.2021 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила почти една година.

В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелката А., която заявява, че ищцата и ответника не живеят заедно от една година и че двамата не поддържат контакти и никой от съпрузите няма желание брака да бъде заздравен. От изложеното може да се 2 направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки в предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството.

Брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за семеен живот и за отглеждане и възпитание на детето. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла почти една година говори за тотално разпадане на връзките между тях – духовни, физически и имуществени, поради което и никой от тях не желае продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Настъпилата между съпрузите фактическа раздяла е продължила дълъг период от време – около една година, а според константната практика на ВКС такава продължителна раздяла се счита за важно обстоятелство, налагащо прекратяване на сключения брак. Поради изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Доколкото никой от страните по делото не е поискал съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и са налице условията, визирани в разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК същият да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Предвид обстоятелството, че роденото от брака на съпрузите дете е на 2 години и 8 месеца, т. е. не е навършило пълнолетие, съдът намира, че с решението си следва да се произнесе по въпросите относно упражняването на родителските права, личните контакти, местоживеенето на детето и неговата издръжка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че претенция за присъждане на родителските права върху детето е направена от страна на ищцата още в исковата молба. От друга страна в съдебно заседание ответникът не се явява и не изразява становище по този въпрос. В този смисъл съдът като съобрази събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства относно възпитателските качества на майката, условията на живот и възможностите за помощ от трети лица, счита за справедливо родителските права върху детето *** да бъдат предоставени на майката З. ИЛ. ЯНК., да бъде определено местоживеене на детето при нея, а на бащата да бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето.

По отношение местоживеенето на детето съдът намира, че същото следва да бъде определено на адреса на неговата майка в Република България, а именно: *** обл. *** ул.

“***“ № 11.

При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази обстоятелството, че майката с исковата молба е поискала режим на лични контакти на детето с неговия баща всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, без приспиване, 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и при официалните празници за страната, когато почивните дни са повече от два – на четна година – първите два дни детето да прекарва при майката, а останалите при бащата, а при нечетна година - първите два дни детето да прекарва при бащата, а останалите при майката, като детето следва да бъде вземано и връщано от и на адреса на адреса на местоживеене на майката, а именно: *** обл.

*** ул. “***“ № 11.

При преценка на въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични контакти, съдът съобрази възпитателските качества на всеки един от родителите, полаганите до момента грижи и отношението на всеки един от тях към детето, изразеното желание от страна единствено на майката да 3 отглежда и възпитава детето, обстоятелството, че детето от момента на фактическата раздяла между съпрузите живее при своята майка, където се чувства добре, привързаността на детето към неговата майка, пола на детето, неговата възраст, както и материалните възможности на майката и липсата на доказателства за тези на бащата.

По отношение искането на ищцата за определяне на месечна издръжка, която следва да бъде заплащана на детето ***, съдът съобрази материалното състояние на родителите, родителските грижи, които ще бъдат осъществявани от майката, възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на същата възраст, нуждата от средства за храна, облекло, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими за неговото ежедневие. От материалите по делото и по-специално от изготвения социален доклад се установява, че майката към настоящия момент е безработна, но разчита на финансовата подкрепа на съжителя си И. А.М. който работи на частно в областта на строителството и получава добри доходи – около *** лв. – *** лв. месечно. По делото липсват данни за финансовото състояние на ответника, но доколкото същия е в трудоспособна възраст и с оглед липсата на данни за влошено здравословно състояние, се налага извода, че същият е в състояние да реализира доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната. Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за малолетното дете *** следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на *** лева, въпреки че посочената сума е по-малка от минималната работна заплата за страната и от минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на семейство. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки в предвид изложеното относно доходите на ответника, липсата на други задължения и доказани разходи от негова страна, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката със сумата от 200 лева, който размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка.