Решение № 72 от 22.03.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. гр.Мадан, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100383 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от С. З. Б. против „Кредит Гаранция“ ЕООД, с която са предявени искове с правна квалификация по чл. 124 ,ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 06.09.2021г и по чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдено „Кредит Гаранция“ ЕООД да заплати на С. З. Б., сумата от 749,04 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за възлагане на поръчителство от 06.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 06.09.2021г. между С. З. Б. като кредитополучател и Кеш Кредит Мобайл ЕАД, като кредитор бил сключен Договор ** за потребителски кредит тип кредитна линия, в изпълнение на които ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 800,00 лева. По предявен от ищеца иск било постановено Решение № 53/15.05.2023г. по гражданско дело № 301/2023г. по описа на РС Мадан, в мотивите на което е призната недействителността на Договора за кредит на основание чл.22 във вр. чл.26 ал.1 предложение първо от ЗЗД поради нарушения на чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК при сключването му.

В исковата молба се сочи, че съгласно съобразно чл. 1, ал. 2 от договора кредитополучателят се съгласил в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор за минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер от 1500 лева, одобрено от кредитодател дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова 1 гаранция от одобрена от Кеш Кредит Мобайл ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки. В изпълнение на тази договорна клауза на 06.09.2021г. между С. Б. и ответното дружество бил сключен Договор **, с който „Кредит Гаранция“ ЕООД поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента по договор за потребителски кредит „Кредитна линия № ** от 06.09.2021г. между клиента и кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД. За оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия били посочени в погасителен план, неразделна част от договора. Видно от чл. 2, ал. 3 от Договора за поръчителство клиентът следва да заплаща възнаграждението за поръчителство по банкова сметка на посредника, която банкова сметка съвпада и с посочената в договора за потребителски кредит сметка на кредитодателя

Ищецът счита, че договорът за поръчителство е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която се претендира по него не е включена в ГПР, посочен в договора за кредит като при включване на възнаграждение от договора за поръчителство, действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничение. По този начин, потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема и реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора за заем. Счита, че договорът за поръчителство противоречи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. На кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 800,00 лева, а било уговорено възнаграждение за поръчителство в общ размер от 1123,56 лева, което било прекомерно и по този начин бил нарушен принципа на добросъвестност и справедливост. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника. Счита, че ищецът не разполага с правен интерес от предявяване на установителен иск, тъй като липсвало спор, че договорът за възлагане на поръчителство е нищожен. Възразява за недопустимост на предявения установителен иск. По повод предявения иск за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 749,04 лева, моли да бъде постановено решение по признание на иска. Моли в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Представено е заверено копие от Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ** от 06.09.2021 г. сключен между ищцата С. З. Б. и кредитодател Кеш Кредит Мобайл ЕАД, чрез кредитен посредник Кеш Кредит ЕАД, с минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита в 2 размер от 200 лева и кредитен лимит от 1000 лева. Уговореният лихвен процент между страните С. З. Б. и Кеш Кредит Мобайл ЕАД бил 36%. Видно от представения погасителен план към договора страните се съгласяват, че размера на усвоената сума по договора от 800 лева е платима на кредитодателя на 12 месечни вноски в периода 06.10.2021 г. до 06.09.2022 г., ведно с договорна лихва, като общият размер на дължимата вноска възлиза на 80,37 лева. Представен е погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, съгласно който размера на възнаграждението за поръчителство възлиза на 93,63 лева, а общата сума на месечната вноска на 174 лева.

В Договора за кредитна линия е посочено, че размерът на ГПР за всички комбинации, в зависимост от усвоената сума и срока за погасяване, бил отразен в приложение № 1, неразделна част от договора. Представено е Приложение № 1 към договора, в което в табличен вид е посочен различен ГПР съобразно усвоената сума и срока за погасяване на договора, като при усвоена сума в размер от 800 лева и 12 броя месечни погасителни вноски е посочено, че ГПР възлиза на 42,97 %.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за потребителски кредит кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер, на 1500 лева, одобрено от кредитодател дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от Кеш Кредит Мобайл ЕАД банка съгласно списък, с одобрени от Кредитодателя банки, достъпен на уеб-страницата на дружеството.

В изпълнение на задълженията за предоставяне на обезпечение по договора кредитополучателят сключил Договор за възлагане на поръчителство от 06.09.2021 г. с „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, по силата на който „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, в качеството му на поръчител поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя при условията и за срока на Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ** от 06.09.2021 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за възлагане на поръчителство за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, клиентът заплащал на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия били посочени в погасителен план, неразделна част от договора.

Към исковата молба е представена молба от Кредит Гаранция ЕООД с вх. № 645/24.03.2023 г. по гр.д. № 301/2022 г. по описа на РС Мадан, видно от която ответникът Кредит Гаранция ЕООД съобщава, че полученото възнаграждение по договора за възлагане на поръчителство от 06.09.2021 г. от С. З. Б. възлиза на общо 749,04 лева.

Сключеният между С. З. Б. и Кеш Кредит Мобайл ЕАД договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици 3 важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Както е прието и в мотивите на Решение № 53/15.05.2023 г. по гр.д. № 301 по описа на РС Мадан за 2022 г. по предявения от С. З. Б. против Кеш Кредит Мобайл ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД сключеният между С. З. Б. и Кеш Кредит Мобайл ЕАД договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР. Съдът намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за потребителски кредит съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите – чл. 19 ал. 1 от ЗПК, доколкото сключването на договор за гаранция представлява задължително условие при сключването на процесния договор за потребителски кредит. В действителност в договора формално са предвидени и други възможни обезпечения, които кредитополучателят да предостави в 5 дневен срок от одобреното искане за усвояване на сума в рамките на кредитния лимит по договора, а именно двама поръчители, отговарящи на определени изисквания или безусловна банкова гаранция от определена от кредитодателя банка. Така въведените изисквания за предоставяне на обезпечения по кредита обаче на практика са неосъществими за кредитополучателя, доколкото не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция и двама поръчители, които да отговарят на описаните в договора условия, при положение че кандидатства за отпускане на сума по кредита в неголям размер от 800 лева.

Ето защо обезпечаването на задълженията на кредитополучателя по договора чрез предоставяне на поръчителство от дружество- поръчител е необходимо условие за сключване на договора за кредит, поради което таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор на друго лице - поръчител, е пряко свързана с договора за кредит и се явява част от съдържанието му и всъщност води до скрито оскъпяване на кредита и следва да бъде включено в размера на ГПР.

Доколкото посочения в договора за потребителски кредит ГПР не съответства на действително прилагания между страните е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. С оглед изложеното процесният договор за потребителски кредит е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

По отношение на сключения с ответника Кредит Гаранция ЕООД Договор за възлагане на поръчителство, то предвид недействителността на договора за кредит, който обезпечава и във връзка с който е сключен, то същият е лишен от основание. Видно от съдържанието на договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да отговаря 4 солидарно с длъжника за задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми – чл. 146, ал. 1 от ЗЗД. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като противоречащ на добрите нрави и лишен от основание. С оглед изложеното предявеният иск да бъде прогласена нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 06.09.2021г е основателен и следва да бъде уважен.