Определение № 315 от 02.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. Пловдив, 02.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20235000600349 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХII НПК.

С обжалваното определение състав на Пазарджишкия окръжен съд е оставил без уважение молбата на осъдения И. Г. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по нохд № 894/20г. на Окръжен съд Пловдив.

Недоволен останал жалбоподателя и го обжалвал с бланкетна жалба.

Претенцията е насочена към отмяна на определението и постановяване на УПО.

Срещу жалбата е постъпило възражение от началника на Затвора гр.*. С доводи за необходимост от продължаване на пенитенциарното въздействия се предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а определението да бъде потвърдено.

Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява допустима за разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна.

1

Съдът е приел, че макар и към момента да са налице обективните предпоставки и осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му наказание, то към момента липсват достатъчно данни, от които да се направи извод, че И. Д. при досегашният си престой в затвора е дал доказателства за своето поправяне.

Изводите на съда са правилни.

За да се приложи института на УПО законодателят е поставил две условия. На първо место осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му наказание и на следващо место с примерното си поведение и честно отношение към труда да е дал доказателства за своето поправяне.

Първата предпоставка очевидно е налице и това не се оспорва от страните.

Не е налична обаче втората изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 НК предпоставка.

В разпоредбата на чл.439а НПК са очертани обстоятелствата, които доказват дали престоя в местата за лишаване от свобода до момента е довел до поправянето на осъдения или е необходимо още време за това.

От приложеното по делото становище за изпълнение на плана на присъдата е видно, че след проведената корекционна работа с лишения от свобода, същият се намира в етап от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на който заложените цели и задачи съобразно установените проблемни зони не са постигнати и е необходимо продължаване на корекционното въздействие.

При отсъствието на тази материалноправна предпоставка, свързана с поправянето на лишения от свобода Д., приложението на института на УПО спрямо него е недопустим.

Всичко това диктува потвърждаване на обжалваното определение като обосновано и законосъобразно, респективно оставяне на подадената срещу него жалба без уважение.

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на Определението и решаване на въпросите в частната жалба от настоящата инстанция.

2

Неоснователно се възразява срещу становището на затворническата администрация за необходимост от продължаване на корекционното въздействие.

В тази връзка споделими са съображенията на началника на Затвора в гр. *. Във възражението по повод подадената жалба същият е отбелязал, че Д. демонстрира завишено самочувствие и желание за доминиране над околните, че продължава да омаловажава простъпката си, както и, че многократно е наказван за различни дисциплинарни нарушения. Според началника на Затвора към момента прегледът на оценката по профила му не отчита намаляване на риска от рецидив.

Всичко това сочи, че възпитателния и поправителния ефект от престоя му в Затвора не е постигнат и това е достатъчна пречка за предсрочното му условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието му.

Тук местото да се обърне внимание на жалбоподателя, че с преобладаващ доказателствен потенциал на първо място разполага представеното становище на администрацията на съответното пенитенциарно заведение, която осъществява непрекъснато превъзпитателната дейност върху осъдения и има преки впечатления за промяната на поведението му. Когато на отрицателното становище на администрацията на затвора за предсрочно освобождаване на осъдения не могат да бъдат противопоставени доказателства, които да го оборят или да са със значителен приоритет над него, какъвто е настоящият казус, то тогава основания за УПО липсват.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 450/06.07.2023г. по чнд № 669/23г. на Окръжен съд Пазарджик.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4