Протокол № 93 от 12.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 93 гр. П., 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20255200100442 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:45 часа се явиха:

Ищцата П. Н. Н. се явява лично и с адв. Т. Ж., редовно упълномощена.

Ответницата М. Л. не се явява, редовно призована. За нея се явява адв. Л.

М. редовно упълномощен.

Адв. Ж.: - Да се даде ход на делото.

Адв. М.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Адв. Ж.: - Поддържам исковата молба. Нямам допълнения.

Адв. М.: - Поддържам отговора. Оспорвам исковата молба.

Съдът при условията на чл. 146 от ГПК след провеждане на процедурата по чл. 143 от ГПК пристъпи към доклад по делото.

Делото е образувано по повод искова молба, подадена от П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Р.А.“ № 13, ет. 7, ап. 21, чрез пълномощника й адв. Т. Ж. (ПзАК) против М. В. Л., ЕГН **********, с адрес с.О., обл. П., ул.

„А.С. № 26.

В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти и обстоятелства:

1

Твърди се, че на 29.12.2023 г. около 15:00-15:15 ч. на булевард „Х.Б.“ в гр.

П., при теглене на пари от банкомат /АТМ/ на ПИБ, който се намира до офис н а „Easy pay” в кв. Запад, ответницата Л. застанала изключително близко в гръб до ищцата и започнала да нарушава личното й пространство. Стресната от присъствието й, ищцата се обърнала към нея с въпрос дали може да й помогне с нещо, но като реакция получила грубо отношение от ответницата и обидни думи - „мърла, тъпанарка мръсна, айди ма“, „ти ли ще ми помогнеш“, „ти си ненормална“. Това поведение я накарало да не реагира и продължила с тегленето на парите. Паралелно в този момент се появила и още една жена, позната на ответницата, която застанала от другата страна на ищцата и така последната се почувствала като в капан. След като приключила с тегленето на 1000 лева ищцата се обърнала към ответницата и й казала, че A T M устройството е свободно.

След това тръгнала да пресича пътното платно на бул. „Х.Б.“, за да стигне до лекия автомобил, който бил паркиран в близост до църквата „Свети Георги“ пред ресторант „Виго“, бул. „Х.Б.“ 17, управляван нейн приятел.Достигайки осевата линия от пътната маркировка на пътното платно, усетила силен и пронизващ удар в гърба, зашеметила се и паднала на пътното платно, като много се изплашила. Насъбралите се хора и приятелят й се притекли на помощ, но при опитите й да стане, усетила неописуемо силни болки в дясното рамо, както и в коляното и не можела да стъпи да крака. В последствие разбрала, както от Николай Дойчинов, така и от други присъстващи, че ударът в гърба й бил нанесен от ответницата М. Л..

В резултат на уврежданията, които получила при падането, се наложило да бъде транспортирана в ЦСМП-П. на МБАЛ гр. П. – спешно отделение, където след направена рентгенова снимка се установило, че е получила фрактура в дясното рамо, счупена лопатка и увреждане на меки тъкани, както и травма на дясно коляно.

На 29.12.2023 г. била шинирана дясната й ръка, чрез поставянето на ортеза, дясно коляно също било в ортеза, придвижвала се само с инвалиден стол, болките били не стихващи - постоянни, за което приемала болкоуспокояващи. Самостоятелното й придвижване било затруднено, което довело и до нарушаване на личните й грижи.

Твърди, че острите болки в областта на дясното рамо, гърба и дясно 2 коляно не спирали, което обусловило нуждата от постоянна три часова болкоуспокояваща терапия. Изобщо не можела да движи дясната си ръка, а при опит и за най-малко движение на коляното, усещала силна, пронизваща болка. Не можела нито да легне самостоятелно на леглото, нито да стъпи или да се изправи сама, не можела да спи нормално. С оглед на причинените й увреждания от падането на пътното платно, вследствие на бутането/блъскането от страна на ответницата, било затруднено поддържането на личната й хигиена. Не можела да се обслужва самостоятелно, дори да отиде сама до тоалетна без чужда помощ, да се изкъпе или пък да се преоблече, тъй като цялата й дясна страна била „блокирана“/обездвижена от болезнени натъртвания, подуване и счупвания. Изпитвала силни болки и в областта на подбедрицата на десния крак, не можела да стъпи на него, било невъзможно да стане от легло/стол самостоятелно и да се придвижва, като в това тежко здравословно състояние се наложи да посрещна новата 2024 г.

В резултат на това се сринала емоционално и психически, тъй като не била в състояние да подготви честването на новогодишния празник, както и да полага обичайната грижата за своя баща, който бил със силно влошено зрение - пълна слепота с ляво око и на 30 % процента функция на дясното.

На 07.01.2024 г. в „Уни Хоспитал“ гр. П. й бил направен ЯМР на дясна коленна става и дясна раменна става, при който се установило скъсано сухожилие на м.супраспинатус, разкъсан заден рог на латерален менискус на дясното коляно, наред с получените при падането множество охлузвания и натъртвания в областта на лявото коляно, главата и дясната подбедрица.

След проведена консултация с лекарите, лечението й продължило повече от два месеца, през които била с ортеза, както на дясна ръка, така и дясно коляно и на медикаментозна обезболяваща терапия, като за известен период от време се придвижвала с инвалиден стол. През този период търпяла силни като интензитет болки и изпитвала необходимост от грижа на близките си за обслужване на ежедневните й физиологични нужди.

Въпреки продължителния и болезнен период на възстановяване, отчупения франгмент бил стабилизиран и след консултация ортопедите взели решение да бъде оперирано първо дясна колянна става, за да може да ходи самостоятелно.

Така, на 28.03.2024г. била хоспитализирана в МБАЛ „Уни Хоспитал“ П.

3 за операция на менискус в дясната подбедрица на долния крайник. На 29.04.2024 г. претърпяла и оперативна интервенция в областта на десния раменен пояс - възстановяване на скъсан мускул и сухужилие в МБАЛ „Уни Хоспитал“ гр. П.. На 02.05.2024г. била изписана и транспортирана вкъщи, но въпреки усилията на медицинските специалисти, отново търпяла силни болки и била зависима от своите близки за задоволяване на ежедневните й лични нужди и грижи.

Изложени са твърдения, че в резултат на увреждането ищцата била обездвижена за дълъг период от време и това довело до нарушаване на обичайния й начин на живот. Била срината психически и емоционално. Не излизала от къщи, не се виждала с близки и познати. Започнала да изпитва ужас и панически страх, когато някой се нареди зад нея на опашка в магазин, з а “easy pay” и др., да не я бутне, да не падне и нарани отново.

Като резултат от уврежданията твърди, че и към момента физическото й състояние не е възстановено такова, каквото е било преди получаването на травмите.

Преди да получи уврежданията водела активен начин на живот, спортувала, ходела на походи в планината, шофирала самостоятелно личния си автомобил, а към настоящия момент, въпреки, проведеното лечение, в т.ч. и оперативни интервенции, не можела да се качва по стълби, да движи дясната си ръка свободно и в пълен обем както преди, без да изпитва болка, както и да изпълнява служебните си задължение на медицински специалист с предишната бързина и качество.

Твърди, че на 03.05.2024 г. й се родило и внуче, което не можела да гушне, поради получените травми, а здравословното й състояние попречило да помага на снаха си в първите дни от изписването на детето.

Твърди още, че за периода от 03.01.2024 г. до 01.06.2024 г. била в отпуск поради временна неработоспособност и за това и не получава трудовото си възнаграждение като медицински специалист, което било в размер на 15000 лв., а обезщетението за временна нетрудоспособност -6554,77 лв., поради което пропуснала полза в размер на 8 445,23 лв.

В резултат на увреждането претърпяла и имуществени вреди на стойност от 1375.12 лв. - разходи за проведени медицински изследвания и закупуване на лекарства.

Въведеният петитум е да се постанови решение, с което М. В. Л. бъде 4 осъдена да заплати на ищцата сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на причиненото й от ответницата увреждане на здравето изразяващо се в трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, на дясна подбедрица на долен крайник, както и болка и страдание, без разстройство на здравето, ведно със законната лихва считано от дата на увреждане - 29.12.2023 г. до окончателното изплащане сумата; 1375,12 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за проведени медицински изследвания и закупуване на лекарства в резултат на причиненото й от ответницата увреждане на здравето, изразяващо се в трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, на дясна подбедрица на долен крайник, както и болка и страдание, без разстройство на здравето, ведно със законната лихва считано от дата на увреждане - 29.12.2023г. до окончателното изплащане сумата; 8445,23 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, представляваща разликата между полагащото й се брутно трудово възнаграждение и получените обезщетения за временна неработоспособност за периода от 03.01.2024 г. до 01.06.2024 г., вследствие на причиненото от ответницата увреждане на здравето, изразяващо се в трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, на дясна подбедрица на долен крайник, както и болка и страдание, без разстройство на здравето, ведно със законната лихва считано от дата на увреждане - 29.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.

Претендират се и разноските.

В срока по чл.131 от ГПК от ответницата М. Л., чрез пълномощника й адв. Л. М. (ПзАК) е постъпил писмен отговор, в който се оспорват предявените искове. Възразява се, че претендираното в настоящото производство било прекомерно завишено. В разглеждания казус ищцата била с трайно затруднени движения на горния десен крайник около 45 месеца, а останалите травматични увреждания довели до болка или страдание, без разстройство на здравето, поради което и предявения иск от 40 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от трайното затрудняване на движенията на десния горен крайник и на дясна подбедрица на долен крайник, както и болка и страдание без разстройство на здравето, били прекалено завишени. Освен това съгласно съдебномедицинското удостоверение нямало данни за трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, както се сочело в исковата молба.

5

Съобразно изложеното от ищеца съдът приема, че е сезиран с иск с правното основание разпоредбата на чл. 45 ЗЗД за главните искове за обезщетяване на претендираните имуществени и неимуществени вреди и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за акцесорния иск за лихвата.

УКАЗВА на страните, че наведените от тях правопораждащи факти и обстоятелства, както и направените правопогасяващи възражения се нуждаят от доказване. Ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи всички елементи от общия фактически състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправно деяние (действие или бездействие); претърпяна вреда; причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда и вина, която на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до установяване на противното. Ответникът от своя страна, носи доказателствената тежест за установяване правопогасяващите факти, на които позовава възраженията си.

С Определение № 46/20.01.2026г. съдът е съобщил на страните проекта за доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените им искания.

Предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото.

Адв. Ж.:- Нямам възражения по доклада и по разпределението на доказателствената тежест.

Адв. М.: - Нямам възражения по доклада.

По доказателствата:

Адв. Ж.: - Към днешна дата водим един свидетел, тъй като другите двама свидетели, мога да ги посоча, но са служебно ангажирани, за това моля да ми предоставите възможност да ги доведем в следващото съдебно заседание. Касае се за различни периоди от време, които ще установяват. За днешното съдебно заседание водим като свидетел, лицето, което е във фактическото съжителство с доверителката ми, който непосредствено е присъствал на самото престъпление. Вече има и присъда. Свидетелят впоследствие е полагал грижи за доверителката ми.