Определение № 353 от 16.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. Пловдив, 16.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

ЧЛ.ве:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20265001000428 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 407 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. 29933/18.08.2026 г. от С.Е./Л./С./СН***/ – частно дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото херцогство Люксембург, ***, регистрирано в Търговския и дружествен регистър на Люксембург под №*** – чрез пълномощника на същия адв. Н. П., против Разпореждане №2228 от 16.07.2026г., постановено по ч. търг. д. № 378/2026г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. №22039/12.06.2026г. на С.Е./Л./С./СН***/ – частно дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото херцогство Люксембург, ***, регистрирано в Търговския и дружествен регистър на Люксембург под №*** за издаване на изпълнителен лист в полза на молителя срещу Х.А.Н., ЕГН **********, действаща в качеството и на едноличен търговец с фирма ЕТ „И.-Х.Н.“ – гр. Пловдив, ***, ЕИК *** за заплащане на следните суми: сумата 19 617.25 евро – падежирала неустойка за забава за периода 08.01.2025г. – 30.03.2026г., дължима съгласно чл.2.3 б. /с/ и /d/ от договор за бизнес кредит клиентски №***/02.05.2024г., сключен с кредитодателя „Л.“ АД, ЕИК ***, вземанията по който са придобити от молителя с договор за цесия; сумата 4 857.22 евро - разноски в арбитражното производство - на основание влязло в сила решение от 21.05.2026г. по арбитражно дело 7/2026г. на Арбитражен съд при Асоциация „Български арбитражен съд“, както и за сумата 2300 евро – разноски за адвокатско възнаграждение в производството по издаване на изпълнителен лист.

Жалбоподателят счита за неправилно определението, с което се оставя без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист. Счита за неправилни изводите на съда, че се касае за 1 потребителски спор, по който е налице забрана за уговаряне на арбитражна клауза. Намира обстоятелството, че длъжникът не е публикувал годишни финансови отчети за ирелевантно относно правота на молителя да се снабди с изпълнителен лист против този субект. За неотносима намира и датата на регистрация на длъжника като едноличен търговец спрямо сключен предходен договор за бизнес кредит като счита, че проверката за качеството на страната се извършва към датата на сключване на сделката. Обстоятелството, че длъжникът е физическо лице, според жалбоподателя, не рефлектира върху търговското му качество като самостоятелен субект, нито върху правата на молителя да претендира изпълнение. Счита за недопустимо съдът да се позована на данни и доказателства по друго дело, които не са събрани в рамките на конкретното производство.

Моли да бъде отменено определението, с което е оставена без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист и да бъде постановено издаването на такъв.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Частната жалба е подадена на 18.08.2026г. – в двуседмичен срок, считано от 03.08.2026г., когато на жалбоподателя е връчено съобщение за постановеното Разпореждане №2228 от 16.07.2026г., постановено по ч. търг. д. № 378/2026г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Ето защо следва да се приеме, че частната жалба е подадена в срока по чл.407 ал.1 от ГПК.

Разпореждането, с което се отказва издаване на изпълнителен лист подлежи на обжалване – съгласно изричната разпоредба на чл.407 ал.1 от ГПК, независимо в коя хипотеза на чл.404 от ГПК попада изпълнителното основание. Ето защо частната жалба е допустима.

С обжалваното разпореждане е оставена без уважение молба вх. №22039/12.06.2026г. на С.Е./Л./С./СН***/ – частно дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото херцогство Люксембург, ***, регистрирано в Търговския и дружествен регистър на Люксембург под №*** за издаване на изпълнителен лист в полза на молителя срещу Х.А.Н., ЕГН **********, действаща в качеството и на едноличен търговец с фирма ЕТ „И.-Х.Н.“ – гр. Пловдив, ***, ЕИК *** за заплащане на следните суми: сумата 19 617.25 евро – падежирала неустойка за забава за периода 08.01.2025г. – 30.03.2026г., дължима съгласно чл.2.3 б. /с/ и /d/ от договор за бизнес кредит клиентски №***/02.05.2024г., сключен с кредитодателя „Л.“ АД, ЕИК ***, вземанията по който са придобити от молителя с договор за цесия; сумата 4 857.22 евро - разноски в арбитражното производство - на основание влязло в сила решение от 21.05.2026г. по арбитражно дело 7/2026г. на Арбитражен съд при Асоциация „Български арбитражен съд“, както и за сумата 2300 евро – разноски за адвокатско възнаграждение в производството по издаване на изпълнителен лист.

За да постанови обжалваното разпореждане, Окръжният съд е преценил, че не са налице предпоставките по чл.404 т.1 от ГПК във връзка с чл.51 от Закона за арбитража, тъй като длъжникът по арбитражното решение има качеството потребители по смисъла на пар.13 от Допълнителните разпоредби на ЗПП, поради което спорът е неарбитрируем, а арбитражното решение – нищожно.

2

Според настоящата инстанция, за да бъде уважена молбата за издаване на изпълнителен лист следва да се установи, че арбитражното решение не е нищожно по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗА, т.е. предметът на спора подлежи на решаване от арбитраж, че арбитражното решение е връчено на длъжника по изпълнението / чл.51 ал.1 от ЗА/, както и че е осъществена и хипотезата на чл.19 ал.1 от ГПК вр. с чл.7 ал.3 от ЗА – в отношенията между страните е налице арбитражна клауза, която оправомощава този арбитражен съд да се произнесе по спора.

Съгласно чл. 404, т.1 от ГПК подлежат на принудително изпълнение решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела.

Разпоредбата на чл. 405, ал.1 от ГПК предвижда, че изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 ГПК актове.

Съгласно чл. 405, ал. 3 от ГПК молбата въз основа на решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се подава в окръжния съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника, а в ал. 5 е предвидено, че съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗА решения. Разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗА предвижда, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж са нищожни.

Това води до извод, че при подаване на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, съдът дължи преценка за валидността на решението на арбитражния съд. Тази преценка е обусловена от съдържанието на нормата на чл. 19, ал.1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на па.13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП.

С оглед така описаното съдържание чл.19 ал.1 от ГПК може да бъде направен извод, че преценката за валидност на арбитражното решение е обусловена и от представянето на договора, породил спора, разрешен от съответния арбитражен съд. Това съобразено и с текста на чл. 406, ал.1 от ГПК сочи, че с молбата за издаване на изпълнителен лист задължително следва да се представят арбитражното решение, доказателствата за връчването му и договора породил спора, разрешен с решението.

В случая производството по делото е образувано по молба на С.Е./Л./С./СН***/ – частно дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото херцогство Люксембург, ***, регистрирано в Търговския и дружествен регистър на Люксембург под №***, за издаване на изпълнителен лист в полза на молителя срещу Х.А.Н., ЕГН **********, действаща в качеството и на едноличен търговец с фирма ЕТ „И.Х.Н.“ – гр. Пловдив, ***, ЕИК *** на основание влязло в сила решение от 21.05.2026г. по 3 арбитражно дело 7/2026г. на Арбитражен съд при Асоциация „Български арбитражен съд“.

Видно от представеното арбитражно решение Х.А.Н., ЕГН **********, действаща в качеството и на едноличен търговец с фирма ЕТ „И.-Х.Н.“ – гр. Пловдив, ***, ЕИК *** е осъдена да заплати на С.Е./Л./С./СН***/ – частно дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото херцогство Люксембург, ***, регистрирано в Търговския и дружествен регистър на Люксембург под №*** – цесионер на вземанията на „Л.“ АД по договор за бизнес кредит клиетски номер *** - следните суми: сумата 19 617.25 евро – падежирала неустойка за забава за периода 08.01.2025г. – 30.03.2026г., дължима съгласно чл.2.3 б. /с/ и /d/ от договор за бизнес кредит клиентски №***/02.05.2024г., сключен с кредитодателя „Л.“ АД, ЕИК ***, вземанията по който са придобити от молителя с договор за цесия; сумата 4 857.22 евро - разноски в арбитражното производство. Решението е връчено на длъжника на 26.05.2026г. – видно от представеното писмено съобщение.

Видно от представения договор за бизнес кредит клиентски №***/02.05.2024г., сключен между длъжника и кредитодателя „Л.“ АД, ЕИК ***, въз основа на който е постановено арбитражното решение, действително в договора е предвидена възможност за разрешаване на споровете между страните чрез арбитраж, като компетентен е Арбитражният съд при Асоциация „Български арбитражен съд“ – чл.6.8 /а/ от договора.

Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен а к о една от страните по този спор е потребител по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Касае се за забрана, установена по императивен начин, без възможност за дерогирането и с договорни клаузи.

Съгласно пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което придобИ. стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Претенцията обаче е за осъждане на физическото лице – едноличен търговец. Няма доказателства сключения договор да е част от търговската, стопанска или професионална дейност на това лице.

Доказателства за развИ.не на търговска дейност на практика няма. Регистрацията на Х.Н. като едноличен търговец на 31.07.2023г. е само два дни преди сключване на договор за бизнес кредит от 03.08.2023г. с „Л.“ АД, задълженията по който се погасяват чрез новия кредит, отпуснат с договор за бизнес кредит клиетски №***, сключен с цедента „Л.“ АД.

Няма никакви доказателства към датата на сключване на договорите Х.Н. да извършва някаква търговска дейност. По партидата на едноличния търговец липсват вписвания, обявявания, заличавания, в това число и обявяване на годишни финансови отчети. Няма данни това лице да е организирало търговско предприятие, да води счетоводство, да извършва действия по данъчна регистрация и отчетност. Няма доказателства едноличният търговец - физическо лице, против който е насочено искането, да е извършвал търговска или друга професионална дейност.

Ето защо следва да се приеме, че една от страните – физическото лице Х.А.Н., ЕТ с филрма 4

„И.-Х.Н.“, която е осъдена с арбитражното решение, е потребител по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Когато се касае за спор с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, той не може да бъде решаван от арбитражен съд, според изричната разпоредба на чл. 19, ал. 1 от ГПК. С оглед на посочената забраната следва да се приеме за нуждите на производството по издаване на изпълнителен лист, че постановеното арбитражно решение е нищожно, както правилно е приел първоинстанционният съд.

Налага се общият извод, че така подадената частна жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.