Определение № 569 от 01.10.2026, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 569 гр. Пловдив, 01.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20265330200230 по описа за 2026 година установи следното:

Производството е образувано по жалба на К. С. П., ЕГН **********, срещу фиш серия GT № 18583054 от 07.12.2025г., съставен от служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, /с равностойност 200 лева / за нарушение на чл. 98, ал.2, т. 4 от Закона за движение по пътищата.

С жалбата се оспорва вмененото с фиша нарушение и се претендира неговата отмяна.

От въззиваемата страна не е постъпило становище по преписката и жалбата.

Като взе предвид изложените доводи и материалите по делото, въз основа на закона, съдът намира жалбата за недопустима поради следните съображения.

От представения по делото фиш се установява, че същият е съставен в присъствието на жалбоподателя, който е положил подпис върху него. По делото не са налице данни при съставянето на фиша жалбоподателят да е оспорил извършването на нарушението или размера на наложената му глоба, нито върху самия фиш е обективирано подобно възражение.

Съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДвП за административни нарушения, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, може да бъде наложена с фиш глоба в размера, предвиден за съответното нарушение. Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато последният е съгласен да плати глобата.

Разпоредбата на чл. 186, ал. 2 ЗДвП урежда реда, който следва да бъде приложен в обратната хипотеза – когато лицето оспорва извършеното 1 нарушение или размера на наложената глоба, или откаже да подпише фиша. В тези случаи законът предвижда съставянето на акт за установяване на административно нарушение.

От систематичното тълкуване на посочените разпоредби следва, че законодателят не е предвидил пряк съдебен контрол върху фиша по чл. 186, ал.

1 ЗДвП. Когато нарушението бъде оспорено по предвидения в закона ред, административнонаказателното производство следва да продължи чрез съставяне на АУАН, а при наличие на съответните предпоставки – с издаване на наказателно постановление, което вече подлежи на съдебен контрол по реда на ЗАНН.

В конкретния случай жалбоподателят е положил подпис върху процесния фиш. Макар върху представения по делото документ да не е изписано отделно изявление на жалбоподателя, че признава нарушението или че е съгласен с него, правното значение на положения подпис следва да бъде преценено съобразно специалната разпоредба на чл. 186, ал. 1 ЗДвП, която свързва подписването на фиша от нарушителя със съгласието му да заплати наложената глоба.

Поради това не може да бъде възприето възражението, изложено едва с жалбата до съда, че жалбоподателят е подписал фиша единствено с цел да получи екземпляр от документа, а не като израз на съгласие с наложената глоба. По делото не са налице данни това несъгласие да е било обективирано при съставянето и подписването на фиша по начин, който да обуслови приложението на чл. 186, ал. 2 ЗДвП.

Наред с това от представената административнонаказателна преписка се установява, че процесният фиш е отразен като влязъл в сила, като липсват данни наложената с него глоба да е заплатена.

Съгласно чл. 186, ал. 8 ЗДвП издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител.

Следователно законът придава на неплатения в предвидения срок фиш последиците на влязло в сила наказателно постановление. Това законово приравняване обаче не превръща фиша в наказателно постановление, подлежащо на обжалване по общия ред на ЗАНН, нито създава самостоятелно право на пряко съдебно оспорване след настъпване на последиците по чл. 186, ал. 8 ЗДвП.

В конкретния случай фишът е издаден на 07.12.2025 г., а възражението срещу него, с което нарушителят оспорва нарушението, е подадено в канцеларията на Районен съд Пловдив на 10.12.2025 г. чрез жалба, т.е. в срока за оспорване и за подаване на възражение. Това обстоятелство следва да бъде взето предвид от органите по установяване и налагане на наказания за административни нарушения. Както се посочи по-горе, а така е записано и в 2 самия фиш, ако нарушителят оспори нарушението в срок, каквото несъмнено е подаването на жалба, се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в противен случай фишът ще има значението на влязло в сила наказателно постановление.

Едва след евентуалното издаване на АУАН и при завършване на административнонаказателното производство с наказателно постановление, нарушителят ще има право да го обжалва пред съда.

Към момента за нарушителя не е възникнало такова право и жалбата се явява предявена срещу негоден за обжалване по съдебен ред акт, поради което е недопустима и следва да се остави без разглеждане, производството по делото - да се прекрати, а материалите по преписката да се изпратят на съответните органи за отношение по компетентност.

В същото време, компетентните да издават АУАН органи следва да направят самостоятелна преценка за срочността на подадената до съда жалба срещу фиша и дали същата има значение на неговото оспорване, което да доведе до издаване на АУАН, или поради изтичане на срока за оспорване му се придава качеството на влязло в сила наказателно постановление, като се запознаят с настоящото определение и неговите мотиви, както и за приложимата правна норма, чието нарушение се твърди да е извършено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 127972/10.12.2025 г. на К. С. П., ЕГН **********, срещу фиш серия GT № 18583054 от 07.12.2025г., съставен от служител от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, /с равностойност 200 лева / за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по АНД № 230/2026 г. по описа на ПРС, VIII н.с.

ИЗПРАЩА материалите по делото, ведно с препис от определението, на Сектор „Пътна полиция“ Пловдив към ОД на МВР гр. Пловдив по компетентност за предприемане на последващи действия по преписката.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд Пловдив в 7-дневен срок от връчването на препис от него на страните.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4