Решение № 178 от 08.12.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. В., 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря НЦК като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20231300500317 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Р. Б. Г., ЕГН : ********** от гр.В. чрез адв.

В. В. срещу Решение № 63 от 20.04.2023г. по гр.д. №

20211310100143 на БРС.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалноправните разпоредби и материалноправните норми.

Твърди се , че от процесуалноправна страна е допуснато съществено процесуално нарушение поради това, че с Молба от 23.03.2023г. по гр.д. № 20211310100143 на основание чл.151 от ГПК и в срок от получаване на протокола - 22.03.2023г., е поискано от ищеца поправка и допълване на протокола от съдебно заседание проведено на 21.03.2023г. от 9,30ч. Молбата е изпратена на 23.03.2023г. в 11,20ч. първо на електронната поща на съда и в същия ден в 13,07ч. и чрез Български пощи до РС - Б.. БРС не се е произнесъл по нея и постановил Решение № 63/20.04.2023г. В мотивите не са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и произтичащите от тях правни изводи на съда.В 1 мотивите му детайлно се описват правните норми, които следва да са изпълнени и тълкувателните решения в подкрепа на тях. Но в края на мотивите БРС противно на всичко изброено по горе приема становището на процесуалния представител на ответниците, който достига до свои самостоятелни правни изводи, които не почиват на събраните по делото доказателства.

Посочва, че не е обоснован извода на стр.4, предпоследен абзац в мотивите на решението - „Такива действия демонстриращи намерение за своене на целия проц.недв.имот се доказаха от страна на претендиращите ответници “, тъй като в кориците на делото няма нито едно доказателство сочещо действия демонстриращи намерение за своене на целия проц.недв.имот от ответниците, с които да са противопоставили и изрично заявили своето намерение за това на сънаследника — ищец.

Не е установено кои са тези действия, с които ответниците са демонстрирали намерение за своене и са се противопоставили и изрично заявили своето намерение за това, тъй като нито един свидетел не заявил, че е чул/видял лично или чрез трети лица, ответниците изрично да са заявили своето намерение да владеят целия имот за себе си и да са се противопоставили на сънаследника - ищец, като собственици. Напротив заявили са, че ответницата е посещавала имота безпрепятствено. Никой не е видял да има конфронтация между страните.

БРС вменил в доказателствена тежест на ответниците да докажат, че са собственици на проц.недв.имот въз основа на давностно владение, т.е. че са упражнявали фактическа власт в/у проц.недв.имот през периода 2001 -2021 г.

Ответниците не представили никакви доказателства, но на стр.5, второ изречение от горе надолу в мотивите на решението, съда приема, че „От показанията на ответниците и от тези на ищцата се установи несъмнено владение и демонстриране на преобръщане на владение в/у имота ...“ Нито ответниците, нито ищцата са се явявали в съдебните заседания по далото, а още по малко са давали показания, в смисъл обяснения на основание чл.176, ал.1 и ал.2 от ГПК, тъй като те са страни, т.е . няма доказателства от които следва удостоверяване, че ответниците са упражнявали фактическа власт в/у проц.недв.имот през периода 2001-2021г. Напротив от показанията на свидетеля АГС се установи, че за НА №152/2019г. на ответниците, ищцата и 2 нейното семейство са разбрали случайно при справка в Община Р. края на 2019г., а самите ответници не се заявили и казали нищо по въпроса.

Твърди се, че по-нататък в мотивите се възприема опита на процесуалния представител на ответниците да се промени смисъла на свидетелските показания, като взема отрязък от изречение в показанията на св.АГС, без да се свързват в цялост с останалата част от тях. Така извода на стр.5, първи абзац в мотивите на решението съда приема, че „ищцата и нейните дъщеря и зет са ходили в проц.имот само като гости - само когато са поканени на празненства.“ Такова твърдение нито един свидетел не е заявил. В показанията си св.Св.АГС заяви „Събирахме се на празненства, канеха ни /него и съпругата му Б.М.С./ А. и Б., там ходеше и майката на съпругата ми.

Майката на съпругата ми имаше свободен достъп ...“, „Ние сме ходили освен на празненства на събор и рождени дни.“

БРС изобщо не е обсъждал и показанията на св. Б.М.С. и ги игнорира, без да се мотивира приема ли ги или не и ако не, то защо. От тях се доказа, че има уговорка между ответниците и ищцата - парите, които са взимали от наема /от наследствените земеделски земи/ да отиват за къщата - да плащат данъци и ремонти - от каквото е имало нужда, т.е. съвместно да стопанисват процесния имот. От показанията на св.ВНХ /свидетел на ответниците/ се потвърждава, че същия е земеделски производител, обработва имотите на страните от 2010г., има договор с А. и на нея плаща парите. По делото се доказало, че твърдяната уговорка е факт. Има спогодба с ответниците - да държат имота, като владеят тяхната 1/2 идеална част от същия, стопанисват го заедно и разходите по поддръжка, ремонт и данъци се поделят по равно. Ищцата ги заплаща от наемната сума за1/2 от наследствените земеделски земи давана изцяло на А. /ответника/ от земеделския производител ВНХ. Уговорката е спазвана и владението на ищцата върху1/2 идеална част от процесния имот е до края на 2019г. От началото на 2020г. ищцата е направила договорка със земеделския производител ВХ да получава нейната1/2 част от наема, поради нарушаване на уговорката от страна на ответниците.

Молят съда да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което уважи предявеният иск.

Ответната по жалба страна ,чрез процесуалният си представител оспорва въззивната жалба. Поддържа се становище в съдебно заседание, че 3 решението е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предявеният иск е с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на Р. Б. Г. с ЕГН : ********** от гр.В., ул.»Б*** , че А. Н. П. ЕГН ********** от с. Д., обл. В., ул. “Г. Д.” № 137 и Б. И. Б.

ЕГН ********** от гр. С***** не са владяли за себе си и не са собственици н а нейната наследствена ½ идеална част от урегулиран поземлен имот, представляващ УПИ № УП-571 в кв.78, по регулационния план на с.Д., общ.Р., обл.В., одобрен със Заповед № 358/1974г., с площ от 1048 кв.м., с административен адрес - с.Д., ул.“*** .

С Решение № 63 от 20.04.2023г. по гр.д. № 20211310100143 БРС отхвърля предявения от Р. Б. Г. ЕГН ********** от гр. В., ул. “Бдин” № 14, вх.А, ет.2, ап. 4 срещу А. Н. П. ЕГН ********** от с. Д., обл. В., ул. “Г. Д.” № 137 и Б. И. Б. ЕГН ********** от гр. С*****, иск с пр. осн. чл. 124 ал.1 ГПК за установяване съществуването право на собственост.

Първоинстанционният съд е приел, че съсобствеността върху процесният недвижим имот е възникнала от наследяване, че ответниците в качеството им на сънаследници са владеели целия имот - само и изключително за себе си, манифестирали са намерението да се свои целия имот , като същественият елемент от предвиденото в чл. 79 ЗС придобивно основание., доказали са ,че са собственици на проц. недв. имот въз основа на давностно владение, т.е. че са упражнявали фактическа власт в/у проц. недв. имот през периода от 2001-2021 г. Ответниците са се държали спрямо ищцата като пълноправни собственици на целия имот - не се установило ищцата да е разполагала с ключ от сградите в имота, нито със стая, която евентуално ползва или държи в нея свои вещи, не се установило дори ползване на каквато и да било част от дворното място.

В.ският окръжен съд, приема, че крайният правен извод до който е стигнал Белоградчишкия районен съд е неправилен по следните съображения :

Предметът на делото обхваща доказване титулярството на правото на 4 собственост в/у проц. недвижим имот.

Не се спори м/у страните, че правото на собственост в/у процесния недв. имот в с. Д., обл. В. е принадлежало на наследодателя БПН, чиито наследници са ищцата и ответниците.

Съобразно постановките на тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога.

Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост, като вещно права, се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона.

Придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ е уредена в чл. 79 ЗС, съгласно който правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Посочената норма регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.

Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти.

Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. Владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия.

Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Ответниците по иска се ползват от презумпцията на чл. 69 ЗС, която е опровергана от ищцата, доколкото по делото е ангажирала доказателства в тази насока.

За да бъде доказано владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, следва да се докажат по неоспорим начин двата основни компонента от фактическия 5 състав на владението, а именно - „корпусът” и „анимус доминий”. Корпусът се изразява в материалните действия на държане и ползване на вещта. Вещта следва да е подведена под фактическа власт на дадено лице, за да се приеме, че е налице този елемент на владението. Тази фактическа власт следва да е продължила повече от 10 години и същата да не е прекъсвала. Владението следва е осъществявано явно, спокойно, непрекъснато, по един траен начин.

Материалните действия на държане, своене и ползване на вещта, следва да са такива, каквито би извършил собственика й.

Следва да бъде установен и субективния елемент на владението - „анимус доминий”, а именно намерението, съзнанието, че владелеца държи имота за себе си, като свой собствен такъв. Действията следва да са такива, че недвусмислено да е манифестирано намерението на държателя, че владее имота за себе си и действията да са от такъв характер, че до достигнат до съзнанието на всички заинтересовани лица.

Целта на установителния иск е да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. В областта на вещното право установителния иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тия права у собственика.

Предметът на делото обхваща доказване титулярството на правото на собственост в/у проц. недвижим имот.

Не се спори м/у страните, че правото на собственост в/у процесния недв. имот в с. Д., обл. В. е принадлежало на наследодателя БПН, чиито наследници са ищцата и ответниците.