Решение № 4 от 22.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Стара Загора, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Хр. Каменова

Членове:

Ива Н. Стефанова

Красимира Д. Стоянова при участието на секретаря Иванка Г. Георгиева в присъствието на прокурора Р. Т. Р. като разгледа докладваното от Ива Н. Стефанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235500600697 по описа за 2023 година Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 32 от 04.05.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 373/2023 г., постановена по описа на Казанлъшкия районен съд, подсъдимият М. А. С. е признат за виновен в това, че от неустановена дата през месец август 2022 г. до 05.09.2022 г. в гр. Казанлък, обл. Стара Загора, причинил на Зина Христова Кирова от гр. Казанлък тежка телесна повреда, а именно – „загуба на дясната ръка“ (изразяваща се в загуба на всички пръсти на дясната ръка – I, II, III, IV и V пръсти), поради което и на основание чл.128, ал.1, вр. с ал.2 от НК и чл.58а ал.1, вр. с чл.54 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим.

Със същата присъда подсъдимият М. А. С. е признат за виновен и в това, че от неустановена дата през месец август 2022 г. до 05.09.2022 г. в гр.

Казанлък, обл. Стара Загора, противозаконно лишил от свобода Зина Христова Кирова от гр. Казанлък, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, по начин мъчителен и опасен за здравето на пострадалия и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, поради което 1 и на основание чл.142а, ал.5, вр. с ал.4, вр. с ал.1 от НК и чл.58а ал.1, вр. с чл.54 от НК е осъден на седем години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим.

На основание чл.23, ал.1 от НК районният съд е наложил на подсъдимия М. А. С. едно общо наказание най-тежко наказание седем години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият М. А. С., която я е обжалвала в законния срок чрез защитника си адв. Д. А.. В жалбата се твърди, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила при индивидуализиране на наказанието и е явно несправедлива, тъй като районният съд му е наложил твърде тежко наказание.

Моли въззивния съд да измени обжалваната присъда и да намали наложеното му наказание, като вземе предвид, че С. е реабилитиран и че са налице предпоставки за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Подробни съображения за това развива в жалбата и в пледоарията си адв. Д. А..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна, като по отношение размера на наложеното наказание предоставя на съда.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 373/2023 г., п остановена п о описа на Казанлъшкия районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на М. А. С. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното деяние, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят М. А. С. няма възражения относно авторството на деянието, но счита, че наложеното му наказание е твърде тежко и моли въззивния съд да намали този размер, тъй като е реабилитиран. Пледира да се приложи институтът на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

2

С оглед събраните в хода на съдебното производство по н.о.х.д. № 373/2023 г. по описа на Казанлъшкия районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че подсъдимият С. е извършил престъпленията, в които е обвинен – по чл.128, ал.1, вр. с ал.2 от НК и по чл.142а, ал.5, вр. с ал.4, вр. с ал.1 от НК.

Оплакванията на жалбоподателя С. са, че наложеното му наказание е несправедливо и не е съобразено със събраните по делото доказателства.

Счита, че въз основа на тях районният съд е следвало да му наложи по-леко наказание, както и че са налице предпоставки за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Тези оплаквания са неоснователни и въззивният съд не може да ги възприеме.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.128, ал.1, вр. с ал.2 от НК, извършено от подсъдимия С., като се е съобразил и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Тъй като съдебното производство пред първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие, чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.

Районният съд е направил това и след като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК, е определил на подсъдимия С. наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е приел чистото съдебно минало (подсъдимият С. е реабилитиран). Като отегчаващи вината обстоятелства са изтъкнати лошите характеристични данни, проявената престъпна упоритост при извършване на деянието и липсата на критичното отношение към извършеното деяние.

Действително, подсъдимият С. е признал вината си пред районния съд, но това е необходим и изискуем от закона елемент, за да може наказателното производство да продължи по реда на съкратеното съдебно следствие по гл.ХХVІІ от НПК, по чл.373, ал.2 от НПК. Поради това правилно и с оглед на константната съдебна практика, районният съд не е отчел самопризнанието на подсъдимия С. като смекчаващо вината 3 обстоятелство.

Районният съд е взел предвид и високата обществена опасност на деянието и неговия широк обществен отзвук.

Законосъобразна и правилна е преценката на районния съд, че при тези обстоятелства на подсъдимия С. следва да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като размерът му следва да бъде малко под максималния размер, предвидени в закона.

Тъй като за престъплението по чл.128, ал.1, вр. с ал.2 от НК законът предвижда наказание от три до десет години лишаване от свобода, районният съд правилно е определил, че на подсъдимия С. следва да бъде наложено наказание в размер на девет години (малко под максималния размер на предвиденото в закона наказание). След като наказанието от девет години лишаване от свобода се намали с една трета (три години), се получава наказание от шест години лишаване от свобода.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка на районния съд и счита, че не са налице основания за намаляване на наложеното на подсъдимия С. наказание.

В случая не е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства – има само едно такова (чисто съдебни минало), а на отегчаващите вината обстоятелства. Поради това не са налице и изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на които да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и съдът да слезе под минимума на наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление.

Въззивният съд счита, че наложеното наказание на подсъдимия С. – шест години лишаване от свобода (след приложението на чл.58а, ал.1 от НК), е справедливо, законосъобразно и правилно. Още повече, че са спазени разпоредбите на чл.58а, ал.1 от НК и това наказание на С. е за тежко умишлено престъпление против телесната неприкосновеност на жената, с която той е живеел на съпружески начала от около седемнадесет години, и от която има четири деца. Съдът счита, че с него ще се постигнат целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и относно престъплението по чл.142а, ал.5, вр. с ал.4, вр. с ал.1 от НК, извършено от подсъдимия С., като се е съобразил 4 и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Тъй като съдебното производство пред първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие, чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.

Районният съд е направил това и след като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК, е определил на подсъдимия С. наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е приел чистото съдебно минало (подсъдимият С. е реабилитиран). Като отегчаващи вината обстоятелства са изтъкнати лошите характеристични данни, проявената престъпна упоритост при извършване на деянието, продължителният тормоз над пострадалата и липсата на критичното отношение към извършеното деяние.

Действително, подсъдимият С. е признал вината си пред районния съд, но това е необходим и изискуем от закона елемент, за да може наказателното производство да продължи по реда на реда на съкратеното съдебно следствие по гл.ХХVІІ от НПК, по чл.373, ал.2 от НПК. Поради това правилно и с оглед на константната съдебна практика, районният съд не е отчел самопризнанието на подсъдимия С. като смекчаващо вината обстоятелство.

Районният съд е взел предвид и високата обществена опасност на деянието, неговия широк обществен отзвук и неговата специфика (многобройните квалифициращи обстоятелства).

Законосъобразна и правилна е преценката на районния съд, че при тези обстоятелства на подсъдимия С. следва да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като размерът му следва да бъде малко под максималния размер, предвидени в закона.

Тъй като за престъплението по чл.142а, ал.5, вр. с ал.4, вр. с ал.1 от НК законът предвижда наказание от три до дванадесет години лишаване от свобода, районният съд правилно е определил, че на подсъдимия С. следва да бъде наложено наказание в размер на десет години и шест месеца (малко под максималния размер на предвиденото в закона наказание). След като наказанието от десет години и шест месеца лишаване от свобода се намали с 5 една трета (три години и шест месеца), се получава наказание от седем години лишаване от свобода.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка на районния съд и счита, че не са налице основания за намаляване на наложеното на подсъдимия С. наказание.

В случая не е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства – има само едно такова (чисто съдебни минало), а на отегчаващите вината обстоятелства. Поради това не са налице и изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на които да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и съдът да слезе под минимума на наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление.

Въззивният съд счита, че наложеното наказание на подсъдимия С. – седем години лишаване от свобода (след приложението на чл.58а, ал.1 от НК), е справедливо, законосъобразно и правилно. Още повече, че са спазени разпоредбите на чл.58а, ал.1 от НК и това наказание на С. е за тежко умишлено престъпление против личността, правото на свободно придвижване и телесната неприкосновеност на жената, с която той е живеел на съпружески начала от около седемнадесет години, и от която има четири деца. Съдът счита, че с него ще се постигнат целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК.

Законосъобразно и правилно на основание чл.23, ал.1 от НК районният съд е наложил на подсъдимия С. едно общо най-тежко наказание седем години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим.

Поради това въззивният съд счита, че оплакването на жалбоподателя С., че не му е наложено по-леко наказание или такова под минимума на предвидените в чл.128, ал.1, вр. с ал.2 от НК и в чл.142а, ал.5, вр. с ал.4, вр. с ал.1 от НК наказания (три години лишаване от свобода и при двете престъпления), е неоснователно.

Не са налице основания за намаляване на така наложеното наказание на жалбоподателя С., както беше изложено по-горе.