Решение № 249 от 02.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Пазарджик, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20265220200268 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ц. А. Ш. ЕГН ********** от с.*** обл.Пазарджик срещу

Наказателно постановление

№26-0340000008/15.01.2026г., издадено от Началник група в ОД на МВР- Пазарджик, РУ- Септември, с което на жалбоподателя:

-за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и

-за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 102.26 евро и и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Претендират се сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от пълномощника- адв.Л. К., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в становището си по съществото на спора. Моли НП да бъде отменено и претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозираното писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се 1 излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 25.10.2025г., около 11:00ч., в с.*** обл.Пазарджик, на ул.Втора №2, в посока параклис Св.Никола и местност Милеви скали, е управлявал лак автомобил *** с рег.№ ***, собственост на К. И. К. от гр.***, с прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, пореди липса на ЗЗГО от 20.03.2018г., на което задната табела не била поставена на определеното за това място.

Деянията били квалифицирани като нарушения на чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което срещу жалбоподателя, първоначално бил съставен АУАН №3738011/25.10.2025г. Въз основа на същия не било издадено НП, а материалите по преписката били изпратени в РП-Пазарджик за преценка относно наличие на данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. С постановление от 15.12.2025г. /л.13/ прокуратурата отказала да образува наказателно производство с мотив, че деянието не е извършено от субективна страна. В същото време, прокурорът преценил, че материалите по проверката следвало да бъдат изпратени на РУ- Септември, ОДМВРПазарджик за преценка необходимостта от ангажиране на административнонаказателна отговорност на дееца. В тази връзка било издадено обжалваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 16.02.2026г., а жалбата против него била подадена по електронен път на 24.02.2026г. Поради това въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния за това районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства- материалите по административнонаказателната преписка, Постановление за отказ да се образува ДП от 15.12.25г. по пр.пр.№7837/2025г. по описа на РП- Пазарджик и гласни доказателства- показанията на св.И. А. /актосъставител/. Съдът кредитира изцяло приетите по делото доказателства, доколкото същите са еднопосочни и безпротиворечиви.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по съображенията изложени в нея, а поради следното:

2

Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесния, описан по-горе, лек автомобил, който не е бил негова собственост. Установи се категорично, а и не се спори по делото, че процесното МПС е било с прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради липса на ЗЗГО от 20.03.2018г. Доказано е и това, че задната табела на автомобила не е била поставена на определеното за това място. В същото време вярно е и това, че по делото не са събрани доказателства за това, че жалбоподателят, който не е собственик на управляваното от него МПС, е бил уведомен от последния за неговата дерегистрация. Санкционираното лице обаче, като водач на МПС, без съмнение, е имало задължението да се убеди преди привеждане в движение на автомобила относно това дали не съществуват някакви законови пречки за управлението му, включително да се увери дали за същия има сключена ЗЗГО, както и че регистрационните му табели са поставени на определените за това места.

Предвид изложеното, по делото е доказано, че жалбоподателят е извършил на посочените в АУАН и НП време и място нарушенията, предмет на обжалваното НП.

При издаване на обжалваното НП по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Действително същото съдържа задължителните реквизити по чл.57 ал.1 от НК, но в същото време не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.57 ал.2 от НК, доколкото в него липсва подпис на длъжностното лице, което го е издало, а именно- Началник група в РУ- Септември, ОДМВР- Пазарджик.

Подписът е единственият законен начин да се удостовери, че органът лично е разгледал материалите по преписката и е упражнил правомощието си да наложи санкция. Липсата му прави акта „анонимен“ и невалиден, доколкото не е завършен сложният фактически състав при издаване на официалния документ, какъвто иначе без съмнение е НП. В този смисъл, връчването на неподписан препис от НП, както е било сторено в настоящия случай, лишава наказаното лице от възможността да разбере дали оригиналът изобщо съществува и дали е подписан в законовия 6-месечен срок. Това създава несигурност и ограничава правото на защита на адресата на НП. Тъй като се касае за нарушение на формата и валидността на волеизявлението, съдът не може да го „поправи“. Дори ако по-късно се представи подписан екземпляр, фактът, че връченият на лицето препис е без подпис, е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.

Предвид изложеното съдът намира, че не следва да обсъжда останалите, релевирани от жалбоподателя възражения относно незаконосъобразността на атакуваното НП, доколкото посочените вече такива представляват достатъчно основание за неговата пълна отмяна.

При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за 3 заплатен адвокатски хонорар. Това е искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство и преди обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща к ъ м чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л.5 от делото/, от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро жалбоподателят е заплатил в брой. При това положение ОД на МВР- Пазарджик, към което учреждение е структуриран органът, издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.

Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като размерът на заплатеното адвокатското възнаграждение, макар и несъобразен с минималния предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, е съразмерен с оглед обстоятелството, че с обжалваното НП са наложени кумулативно с глобите и административни наказания „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и 3 месеца, което обосновава отделна защита и съдействие по друг правен интерес.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0340-000008/15.01.2026г., издадено от Началник група в ОД на МВР- Пазарджик, РУ- Септември, с което на Ц. А. Ш. ЕГН ********** от с.*** обл.Пазарджик:

-за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и

-за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 102.26 евро и и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. А. Ш. ЕГН ********** от с.*** обл.Пазарджик сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 260 /двеста и шестдесет/ евро.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд- Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4