Определение № 3103 от 14.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3103 гр. София, 14.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20261000502760 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 122671/23.09.2026 г. на С. Г. С., ЕГН **********, срещу разпореждане № 23559 от 25.08.2026 г. по в.ч.гр.д. № 10670/2023 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-II-Б състав, с което е върната частна жалба вх. № 89331/30.06.2026 г. срещу разпореждане № 17243 от 18.06.2026 г., постановено по същото дело.

Частната жалбоподателка поддържа, че атакуваното разпореждане е „нищожно като постановено по целесъобразност“, както и недопустимо и неправилно. Законът не позволявал да се лишава страната от право да иска правна помощ след изтичане на голям период от време, повече от година. Ако се приеме, че „определението“ не е нищожно, то било недопустимо по същите съображения, както и тъй като бил изминал значителен период от време, който сам по себе си бил основание за ново искане за правна помощ. Не било вярно посоченото от съда, че жалбоподателката е бивш адвокат, за определен период от време била лишена от право да работи за три неплатени вноски към органите на адвокатурата – т.е. поради липса на средства. Не било вярно и че дължи огромни суми и препятства развитието на делото, като се иска извършване на служебна справка по гр.д. № 184/2018 г. на САС, 8 състав, с което било отменено решението по гр.д. № 18055/2011 г. и бил отхвърлен искът въз основа на договора за лизинг и запис на заповед. Поради това моли 1 въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Дължимата държавна такса по частната жалба не е внесена, като предвид подаваните от жалбоподателката поредица от нередовни частни жалби, по които не изпълнява дадените й указания, въззивният съд намира, че следва да разгледа частната жалба по същество, а дължимата държавна такса се присъди на основание чл. 77 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

В.ч.гр.д. № 10670/2023 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-II-Б състав е образувано на 26.09.2023 г. по три частни жалби, подадени от С. Г. С. срещу актове от 01.08.2023 г. „на СГС по гр.д. № 9202/2011 г. на СРС, 24 състав“.

С разпореждане от 02.10.2023 г. СГС оставил частните жалби без движение и дал указания на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да уточни с всяка от жалбите кой съдебен акт на СРС и от коя дата обжалва, с предупреждение за последиците при неизпълнение.

Указанията са съобщени на 09.10.2023 г. С молба от 11.10.2023 г. жалбоподателката заявила, че в жалбите са посочени обжалваните актове. Не разбирала какво е поискал съдът и не можела да се справи сама, във връзка с което поискала да й бъде предоставена правна помощ за изпълнение на разпореждането.

С разпореждане от 16.10.2023 г. СГС указал на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи оригинал на декларация за имуществено състояние във връзка с искането за предоставяне на правна помощ. Разпореждането е връчено на страната на 21.11.2023 г. В дадения срок указанията не са изпълнени.

С определение № 15218 от 14.12.2023 г. СГС счел молбата за предоставяне на правна помощ за неоснователна и я оставил без уважение.

Срещу определението от 14.12.2023 г. С. подала частна жалба вх. № 122190/29.12.2023 г. С разпореждане от 02.01.2024 г. администриращият съд 2 оставил частната жалба без движение с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на САС, като във вносния документ се посочи определение по кое дело се обжалва.

Предупредена е за последиците при неизпълнение на указанията.

Разпореждането с указанията е връчено на 12.02.2024 г. С молба от 13.02.2024 г. жалбоподателката поискала да бъде освободена от заплащане на държавна такса.

Във връзка с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, с разпореждане от 20.02.2024 г. администриращият съд дал указания на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи оригинал на декларация за обстоятелствата, посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК с предупреждение, че при неизпълнение молбата ще бъде оставена без уважение.

Указанията са връчени на 21.03.2024 г. и на 21.04.2024 г. В дадения срок не са изпълнени и с определение № 1126 от 09.05.2024 г. СГС оставил молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК без уважение.

Срещу това определение е подадена частна жалба вх. № 59398/23.05.2024 г., по която е образувано в.ч.гр.д. № 1834/2024 г. на САС, 1 граждански състав. С определение № 1684 от 04.07.2024 г. частната жалба е оставена без уважение. Срещу определението на САС е подадена частна касационна жалба вх. № 19467/18.07.2024 г., по която е образувано ч.т.д. № 592/2026 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. С определение № 1128 от 16.04.2026 г. не е допуснато касационно обжалване и определение № 1126 от 09.05.2024 г. на СГС, с което молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК е оставена без уважение, е влязло в сила на 16.04.2026 г.

Междувременно, при администриране на частна касационна жалба вх.

№ 19467/18.07.2024 г., жалбоподателката поискала от САС да й бъде предоставена правна помощ. С определение № 116 от 20.01.2025 г. молбата по чл. 95 ГПК е оставена без уважение, тъй като жалбоподателката има юридическа правоспособност. По подадената срещу това определение частна жалба е образувано ч.т.д. № 192/2025 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. С определение № 886 от 19.03.2025 г. по това дело обжалваното определение е потвърдено, а жалбоподателката е осъдена на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на ВКС дължимата държавна такса по тази частна жалба в размер на 15 лв.

3

След връщане на делото на СГС, с разпореждане от 30.04.2026 г. съдията-докладчик указал на жалбоподателката да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на САС в размер на 15 лева/7.67 евро, като във вносния документ се посочи кое определение и по кое дело се обжалва.

Предупредена е, че при неизпълнение частната жалба от 29.12.2023 г. ще бъде върната.

Указанията са съобщени на жалбоподателката на 22.05.2026 г. В срока за изпълнение, с молба вх. № 73625/01.06.2026 г. (изпратена по пощата на 29.05.2026 г.), С. поискала да й бъде продължен срока за внасяне на такса, като й се осигури достъп до делото, за да може да уточни по коя жалба я внася и срещу кое определение. С молбата отново поискала да й бъде предоставена безплатна правна помощ „за изпълнение на даденото разпореждане за изразяване на становище по молба за замяна на страна на ответника“, каквито указания не са й давани.

С разпореждане от 09.06.2026 г. администриращият съд продължил срока за внасяне на държавна такса до 15.06.2026 г.

В продължения срок указанията отново не са изпълнени, поради което с разпореждане № 17243 от 18.06.2026 г. съдията-докладчик върнал частна жалба вх. № 122190/29.12.2023 г.

Разпореждането за връщане на частната жалба е връчено на жалбоподателката на 23.06.2026 г. В срока за обжалване същата подала частна жалба вх. № 89331/30.06.2026 г.

С разпореждане от 08.07.2026 г. частната жалба с вх. № 89331/30.06.2026 г. е оставена без движение и на жалбоподателката са дадени указания да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 7.67 евро по сметка на САС, като във вносния документ се посочи кой акт и по кое дело се обжалва. Предупредена е, че при неизпълнение жалбата от 30.06.2026 г. ще бъде върната. На жалбоподателката е указано и че, предвид подаваните поредни жалби, нови жалби и молби за освобождаване от държавна такса ще се считат за злоупотреба с право и ще бъдат връщани без нови указания.

Разпореждането от 08.07.2026 г. е връчено на жалбоподателката на 11.08.2026 г. В срока за изпълнение указанията отново не са изпълнени, депозирана е молба с вх. № 109292/18.08.2026 г., с която жалбоподателката 4 заявила, че стриктно спазва ГПК и възможностите, които той предоставя.

Отново поискала да й се предостави правна помощ по чл. 95 ГПК, за да изпълни разпореждането за внасяне на държавна такса. Заявила е още, че няма възможност да плаща такси и моли да бъде освободена от тях.

С обжалваното разпореждане от 25.08.2026 г. съдията-докладчик взел предвид, че указанията за внасяне на държавна такса не са изпълнени, а с влязло в сила определение на жалбоподателката е отказано освобождаването от заплащане на държавна такса; Съобразил и че същата е правоспособен юрист, и с оглед цялостното й процесуално поведение е налице злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК. Поради това счел, че не следва да се произнася отново по заявените искания с молбата от 18.06.2026 г. за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, и предвид неизпълнението на указанията за внасяне на дължимата държавна такса върнал частна жалба вх. № 89331/30.06.2026 г. срещу разпореждане № 17243 от 18.06.2026 г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира следното:

Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо. Същото е постановено в законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма е и е подписано, а изразената в него воля е напълно разбираема. Неотносимо за валидността, както и за допустимостта на обжалвания акт е колко време е изминало от произнасянето по предходна молба за предоставяне на правна помощ.

Разпореждането е и правилно, а доводите в частната жалба са неоснователни. В установената съдебна практика (определение № 3974 от 12.08.2025 г. по к. ч. гр. д. № 2961/2025 г., ІІІ ГО на ВКС, определение № 1918 от 15.04.2025 г. по к. ч. гр. д. № 1136/2025 г., ІІІ ГО на ВКС, определение № 297 от 22.01.2026 г. по к. ч. гр. д. № 4734/2025 г., ІІІ ГО на ВКС, определение № 2457 от 15.05.2025 г. по к. ч. гр. д. № 1495/2025 г., ІІ ГО на ВКС, определение № 2008 от 23.04.2025 г. по к. ч. гр. д. № 1308/2025 г., ІV ГО на ВКС, определение № 1021 от 05.03.2025 г. по ч. гр. д. № 609/2025 г., ІV ГО на ВКС и др.) последователно се приема, че злоупотребата с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК има различни проявни форми, включително и при последователно създаване на верига от частни жалби, с което се извършват 5 допустими процесуални действия, които обаче целят заобикаляне на закона или увреждане на насрещната страна. Когато злоупотребата цели неоснователно забавяне на делото, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното му разглеждане, включително като не уважава неоснователните искания на страните, използвайки средствата на ГПК за преустановяване на действията, съставляващи злоупотреба с право.

Превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и сред правните му последици са отказ от защитата им и предприемане на действия за преустановяване на злоупотребата с оглед гарантиране правата и законните интереси и на останалите правни субекти и разглеждане на делата в разумен срок - чл. 13 ГПК.

В случая цялостното процесуално поведение на жалбоподателката – подаването на поредица от нередовни частни жалби, към които не е внесена дължимата държавна такса за разглеждането им, подаването на множество молби за освобождаването й от внасяне на дължимата държавна такса, без да изпълнява указанията за представяне на изискваната от чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК декларация за имущественото й състояние, както и подаването на молби за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК, въпреки че жалбоподателката има юридическа правоспособност (което по същество признава и в частната жалба, като без значение е дали временно е лишена от право да упражнява адвокатска професия), представлява недопустима злоупотреба с процесуални права от страна на същата, което е констатирано и от администриращия съд. С поредицата неоснователни молби по чл. 83, ал. 2 и чл. 95 ГПК и частни жалби във връзка с произнасянето на съда по тях, жалбоподателката цели нелегитимен резултат - бавене на делото и неговото решаване.