Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 43 от 22.06.2021, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 173/2021
Вид
Решение № 43
Подписан
22.06.2021
В сила
22.06.2021
Състав
Галатея Петрова Ханджиева Милева, Галина Димитрова Жечева, Десислава Борисова Николова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. гр. Д. , 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Десислава Б. Николова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20213200500173 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Аквамария” ЕООД-гр.Д. срещу решение №260306/02.12.2020 г. по гр.д.№1238/2020 г. на Д.кия районен съд,с което въззивникът е осъден да предаде на ЕТ „П.П.М.” със седалище и управление в гр.Д.,ул. „З.С.

№*,вх.*,ет.*,ап.*ЕИК 124052693,държането на наето помещение поради прекратяване на договора за наем от 22.06.2017 г.,а именно:1. СГРАДА с кадастрален идентификатор №*** с предназначение-Сграда за обществено хранене,с разгъната застроена площ от 120 кв.м.,състояща се от:Първи/приземен/ етаж,включващ коридор, кухня, подготвително, баня и тоалетна, битовки и вътрешно стълбище,и Втори етаж,включващ основна зала, банкетна зала, сервизни помещения с преддверие и покрита тераса в подпокривното пространство, както и 2. СГРАДА с кадастрален идентификатор №*** с предназначение-Сграда за обществено хранене със застроена площ от 59 кв.м.,като описаните сгради са построени в общински Поземлен имот с кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта на гр.Д.,одобрена със заповед № РД-18-15/12.05.2005 год. на ИД на АК,както и движимите вещи,предадени на наемателя с протокол от 02.08.2017 г.,а именно: 8 броя маси плюс 16 броя пейки от ресторанта; 1 брой витрина „Горна баня”; 1 брой камина; 1 брой пещ; 1 брой Барбекю; 1 брой малък бар-плот; 2 броя тонколони 1 големи; 2 броя тонколони малки; 1 брой климатик-неработещ; 3 броя Бра-столове различни; 2 броя помощни маси-кухня; 2 броя тави-голяма и малка; 50 броя чинии-различни; 3 броя телевизори-стари; 3 броя Юнги-2 броя от които неработещи; 10 броя мивки -пластмаса; 10 броя шампаниели; 1 брой фритюрникмалък; 3 броя помощни маси; 50 броя вилици, 50 броя -лъжици и 20 броя ножове;

2 броя отдушници-кухня; 1 брой фризер вертикален-неработещ; 1 брой ракла „Бош” хоризонтална без дъно; 1 брой легло „Приста” и 1 брой шкаф към „Приста”; 11 броя маси-ремонт основен, които се намират на двора; 2 комплекта пейки-на двора; 30 броя каси кола и 5 каси от бира-не са пълни с амбалаж,респ. въззивникът е осъден да заплати на ЕТ „П.П.М.” сторените разноски за държавна такса в размер на 192 лева.

Според въззивника първоинстанционното решение е неправилно.Районният съд не съобразил,че основание за прекратяване на наемното правоотношение между страните поради неплащане на наемните вноски не било налице поради съществуващата в договора уговорка сторените от наемателя със съгласието на наемодателя подобрения и преустройства да се приспадат от дължимия наем.Становището на съда по направеното от въззивника възражение за прихващане било неправилно.Наемодателят безусловно бил приел представените от наемателя описи на подобрения,обективирани в два протокола,които първият подписал и така дал своето недвусмислено съгласие сторените от наемателя разноски да се прихванат от наемните вноски.За даденото от него съгласие за извършване на подобренията се съдело от предоставеното от същия пълномощно на представител на наемателя,съдържащо широки права във връзка с предстоящото извършване на подобрения и преустройства.Необосновано и незаконосъобразно било становището на районния съд във връзка с довода на въззивника,че обектът не бил предаден на наемателя в годен за използването му по предназначение вид.Становището на съда,че наемодателят нямал задължение предварително да категоризира обекта, по принцип било вярно,но било неточно и в противоречие с доказателствата по настоящия казус,сочещи,че преустройствата били извършени от наемателя именно за получаване на категоризация на обекта.От горното следвал извод,че за първата година и половина наем не се дължал,понеже обектът не работел по вина на наемодателя.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на исковете.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият ЕТ „П.П.М.”-гр.Д. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 2

15.12.2020 г.,а жалбата е подадена по пощата още на 14.12.2020 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 29.12.2020 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове с изключение на произнасянето в частта относно предаване държането на 8 бр.шампаниели над 2-та бр.шампаниели,заявени с исковите претенции.Ищецът е претендирал предаване държането на 2 бр.шампаниели,а районният съд е разгледал иск за предаване на 10 бр.шампаниели.В частта на произнасянето над заявените 2 бр. шампаниели /за още 8 бр./ първоинстанционното решение е недопустимо като постановено по непредявени искове,поради което в тази част следва да бъде обезсилено.

По същество в частта,в която е допустимо,решението на ДРС е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№1238/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№9846/17.06.2020 г.,уточнена с молба вх.№10347/23.06.2020 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.233 ал.1 изр.1 от ЗЗД от ЕТ „П.П.М.“-гр.Д.,представляван от П.Й.М.,срещу „Аквамария“ ЕООД-гр.Д.,с които се настоява за осъждане на ответниканаемател по договор за наем между страните от 22.06.2017 г. да предаде на ищеца-наемодател поради прекратяване на наемното правоотношение едностранно от наемодателя на основание чл.15 т.4 от договора държането на следните наети вещи:1./сграда с кадастрален идентификатор

№*** с предназначение-Сграда за обществено хранене,с разгъната застроена площ от 120 кв.м.,състояща се от:Първи/приземен/ етаж,включващ коридор, кухня, подготвително, баня и тоалетна, битовки и вътрешно стълбище,и Втори етаж,включващ основна зала, банкетна зала, сервизни помещения с преддверие и покрита тераса в подпокривното 3 пространство;2./сграда с кадастрален идентификатор №*** с предназначение-Сграда за обществено хранене със застроена площ от 59 кв.м.,като описаните сгради са построени в общински поземлен имот с кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта на гр.Д.,одобрена със заповед № РД-18-15/12.05.2005 год. на ИД на АК,както и 3./движими вещи в двете сгради,предадени на наемателя с протокол от 02.08.2017 г.,а именно: 8 броя маси плюс 16 броя пейки от ресторанта; 1 брой витрина „Горна баня”; 1 брой камина; 1 брой пещ; 1 брой Барбекю; 1 брой малък бар-плот; 2 броя тонколони големи; 2 броя тонколони малки; 1 брой климатик-неработещ; 3 броя Бра-столове различни; 2 броя помощни масикухня; 2 броя тави-голяма и малка; 50 броя чинии-различни; 3 броя телевизори-стари; 3 броя Юнги-2 броя от които неработещи; 10 броя мивки пластмаса; 2 броя шампаниели; 1 брой фритюрник-малък; 3 броя помощни маси; 50 броя вилици, 50 броя -лъжици и 20 броя ножове; 2 броя отдушницикухня; 1 брой фризер вертикален-неработещ; 1 брой ракла „Бош” хоризонтална без дъно; 1 брой легло „Приста” и 1 брой шкаф към „Приста”;

11 броя маси-ремонт основен, които се намират на двора; 2 комплекта пейкина двора; 30 броя каси кола и 5 каси от бира-без амбалаж в тях.

Изложено е в исковата молба,че между страните по делото бил сключен договор за наем от 22.06.2017 г.,по силата на който ответникът наел процесните сгради ведно с обзавеждането и оборудването в тях.

С анекс от

10.07.2018 г. действието на посочения договор било удължено до 30.08.2027 г.Веднага след сключване на договора за наем наетите вещи били предадени на наемателя,който и досега ги ползвал.

Договорената в чл.10 от договора наемна цена била в размер на 400 лв,като за близо три години ползване на имота до настоящия момент наемодателят получил само 200 лв,т.е. нито една наемна сума.

Въпреки многобройните разговори с ответното дружество отношенията по заплащане на наемната цена не се уредили.С нотариална покана,връчена на пълномощник на управителя на ответното дружество,наемодателят направил изявление за прекратяване на договора за наем на основание на чл.15 ал.4 от договора поради неплащане на наем за периода от сключване на договора до момента на поканата.В указания срок ответникът не предал ключовете за имота и не осигурил достъп на наемодателя до него.

4

В отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявените искове като неоснователни.Сочи,че ищецът е неизправна страна по договора за наем.Наемодателят не изпълнил задължението си да предаде наетия имот във вид подходящ за неговото използване по предназначение /за обществено хранене/.Първата година и половина след сключване на договора за наем обектът не се ползвал,тъй като се оказало,че няма съответните разрешителни и категоризация.Цялата административна дейност по снабдяване с необходимите документи била извършена от ответника.Освен това се оказало,че в наетия имот и около него следва да се извършат много и допълнителни строителни работи,за да бъде приведен във вид,годен за предназначението му.Били извършени много основни ремонти на сградите,което било задължение на ответника съгласно договора и закона /чл.3 ал.4 от договора/.Извършен бил основен ремонт на покривите на сграда №1 и на сграда №2,тьй като същите протекли и станали опасни за живота и здравето на посетителите и обслужващия персонал и вътре не можело да се извършва никаква дейност.В сграда №1 били изградени нова кухня,тоалетна и миялно помещение,без които обектът не можел да функционира.Извършен бил ремонт на портала на заведението,а имотът,в който се намират сградите,бил почистен и приведен във вид,отговарящ на предназначението му.Изградени били четири броя тераси,парапети,мост и външна чешма.Извършено било озеленяване и засаждане на подходящи растения.Разходите за горните дейности били в размер на 9 931 лв-в това число 5 354 лв цена на материали за поправка на покрив,поправка на портал,изграждане на тераси и двор,изграждане на нова кухня,тоалетна и миялно помещение;2 377 лв административни разходи за снабдяване с необходими документи за извършване на основната дейност на наетия имот;2 200 лв разходи за труд.Ответникът връчил на ищеца нотариална покана,с която го поканил да заплати горната сума,но последният не го сторил.Предвид горното на основание чл.72 ал.3 от ЗС ответникът отправя възражение за право на задържане на наетия имот до заплащане на извършените от него подобрения.

Валидното възникване на процесното наемно правоотношение по договор от 22.06.2017 г. не е спорно между страните.Договорът е сключен между ищеца ЕТ „П.П.М.“-гр.Д.,представляван от П.Й.М.,в качеството на наемодател и ответника „Аквамария“ ЕООД-гр.Д.,представляван от управителя М.Б.Б.,в качеството на наемател.Договорът за наем е сключен от името на наемателя чрез негов пълномощник И.В.Д.,упълномощена с цитирано в съдържанието му пълномощно рег.№8695/03.10.2016 г. на нотариуса Д.Б. с район на действие ДРС.Осъществена е нотариална заверка на подписите рег.№5886/30.08.2017 г. на нотариуса Р.Г. с район на действие ДРС и договорът е вписан в СВ-гр.Д. на 01.09.2017 г.

По силата на договора от 22.06.2017 г. наемодателят отдава на наемателя за временно възмездно ползване двете процесни сгради заедно с 5 обзавеждането и оборудването в тях,описано подробно в приемопредавателен протокол по чл.3 ал.2 от договора.Първоначално договорът е сключен за срок от пет години,а с анекс от 10.07.2018 г. срокът му на действие е продължен с още пет години до 30.08.2027 г.Касае се за срочен наемен договор.В раздел IV чл.15 са уговорени начини за едностранно прекратяване на същия преди изтичане на уговорения срок на действие.Предвидена е с клаузата на чл.15 т.4 от договора възможност наемодателят да го прекрати с едностранно месечно предизвестие при забава на наемателя за заплащане на наема.