Протокол № 1591 от 30.11.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 3247/2023
- Вид
- Протокол № 1591
- Подписан
- 30.11.2023
- В сила
- 30.11.2023
- Състав
- Петя Христова Манова
Цитирани разпоредби
ПРОТОКОЛ
№ 1591 гр. Сливен, 27.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20232230103247 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът – С. И. И., редовно призована, се явява лично и с адв. Ц. Т. от АК – Пловдив, с приложено по делото пълномощно.
Ответникът – Ж. В. Ж., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
А. А. от АК – Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от 20.11.2023 г.
В залата присъства Д.С. – И., главен социален работник в Отдел „Закрила на детето“, упълномощена със заповед на Директора на АСП от 16.11.2023 г.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът наМ., че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.
АДВ. Т. : Поддържам исковата молба. Запозната съм с проекто-доклада, нямам възражения. За равнопоставеност на страните и опровергаване на изложените обстоятелства в отговора на нашата молба, ние също искаме да бъдат допуснати двама свидетели в режим на довеждане, те са тук днес.
АДВ. А.: Поддържам така депозирания отговора на исковата молба. Нямам възражения по проекто-доклада и разпределението на доказателствената тежест.
Водим допуснатия от вас свидетел. За съжаление другия свидетел с оглед пътната 1 обстановка, не може да се яви в днешното с.з. Водим един свидетел.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изготвения проекто-доклад за ОКОНЧАТЕЛЕН.
По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите с определение от 05.10.2023 г. писмени доказателства,
ПРИЕМА и ПРИЛАГА социален доклад от 09.11.2023 г.
На основание чл. 164 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит водените в днешното с.з. свидетели, като сне самоличността им:
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
И.В.С. с ЕГН **********, бълг. гражданин, не осъждан, неженен, със средно образование, студент, син на ищцата.
М. И. И. с ЕГН **********, бълг. гражданка, не осъждана, неомъжена, със средно образование, работи, сестра на ищцата.
Й.И.Д. с ЕГН **********, бълг. гражданин, не осъждан, неженен, със средно образование, работи, без родство със страните по делото.
Предупредени за наказателната отговорност, която носят, обещават да говорят истината без лъжесвидетелстване.
Съдът отстрани от залата свидетелите И. и Динков.
СВИД. И.С., РАЗПИТАН КАЗА : Син съм на ищцата, желая да свидетелствам.
Познавам Ж. Ж. лично, защото живееха на семейни начала с майка ми, но нямаха брак.
Когато се запознахме, живяха и двамата в Испания, гр. Валенсия.
В момента се явява ответника Ж. Ж..
СВИД. И.С.: След това се преместиха в Англия, гр. Лондон. Сестра ми Н. беше 2 родена. Те се преместиха 2017 г. мисля. Аз тогава не живеех в Лондон, живеех в България, но съм ходил на гости през ваканциите от 2018 г. насам. Животът на Н. вървеше доста добре и върви още доста добре в Англия, тя има много запознанства с нейни набори и деца, поддържа много добър контакт, има много добър социален живот, също така води доста добро обучение. Още продължават да живеят в Лондон, това за тях е техния дом, но в момента са възпрепятствани. Ходил съм последните години при тях. Майка ми работи в Лондон от както е живуща там, от 2017 г. не е прекъсвала работа, не е оставала без работа. Н. започна да ходи на училище още със заминаването им в Англия, Лондон, през 2017 г. В момента до днешна дата се води шести клас на обучението й в Англия. Знам доколко е важна тази учебна година за Н., защото завършва primary school и следва да запише по-висока степен на обучение, която се води secondary school. Повода когато се прибират майка ми и сестра ми в България е най-вече да се видят с роднините и близките си хора. Случва се да се прибират поне един път в годината, най-вече лятно време. През последните години за съжаление бяха възпрепятствани от прибиране от чужбина в България, т.е. не са се прибирали последната една година. Причината е, защото се водеше дело в Англия за родителските права на Н. и защото бяха възпрепятствани от това да се приберат в България поради причината, че имаше ако мога така да се изразя, заплаха, че Н. няма да може да се върне обратно в дома си, в Англия - в нейния дом и нейното училище, нейните приятели и нейния социален живот. Имаше заплаха от нейния баща Ж..
Присъствал съм на такава заплаха. Първия път когато се случи тази заплаха беше 2020 г. През 2020 г. моята майка и моята сестра си дойдоха от чужбина, за да се видят с техните близки и роднини през лятната ваканция и впоследствие бащата на Н. - Ж., пусна забрана на детето да се върне в дома си. В Англия, в Лондон, за нея това е в къщи. Н. разбра за тази забрана когато получихме писмо до адрес в България и нейната реакция беше сърцераздирателна, в обобщен смисъл на това, че детето беше много разтроено, беше съсипано, поради причините, че няма да може да се върне в дома си, също няма да може да продължи да води социалния си живот, където са всичките й приятели в Англия, в Лондон. Впоследствие на забраната, моята майка разговаря с бащата на Н. - Ж., за причината за забраната и майка ми реши да заведе дело с три иска – първи иск за права на детето за пътуване в чужбина и за издръжка и като разговаряха по телефона на тази тема, бащата на Н. - Ж., аз съм свидетел каза „ако отмениш делото, аз ще махна забраната на Н.“ и поради тази причина моята майка реши да отмени делото, защото слага като приоритет живота и начина на живот на своето дете Н., като по този начин да продължи обучението си, начина на живот като социален и обучителен и заради това взеха това решение да отменят делото и да се върнат обратно в техния дом. Те се върнаха обратно в дома си там където живеят в Англия, в Лондон.
Имало е и други случаи, в които се е налагало да се стигне до забрана на детето да излиза извън България в чужбина. Забраната е била направена от нейния баща Ж.. Това 3 се е случвало през 2020 г., 2021 г. и 2023 г. През тази година – 2023, майка ми и моята сестра се прибраха в България юли месец това лято, поради причина, че майка ми заведе дело тук в България през 2021 г., но с иск от съда, делото да се проведе по местоживеенето на детето Н. и впоследствие делото се проведе в Англия, Лондон и съдът в Англия взе решение, че майка ми взема правата на родител. Точно поради тази причина, че делото даде право на майка ми и сестра ми да могат да пътуват свободно и спокойно, това беше причината те да се прибират спокойно в България. Дори плануваха кога да се приберат обратно в Лондон, дори имаха насрочена дата когато да се приберат, но за съжаление това беше възпрепятствано. Причина, поради която бяха възпрепятствани да се приберат беше, че отново тази година 2023, нейният баща на Н.
– Ж., сложи забрана на детето да излиза от страната и да ходи в чужбина. Н. отново впоследствие разбра за забраната и реагира по много емоционален за едно дете начин.
Когато Н. разбра, че няма да може да се върне в собствения си дом в Англия и няма да може да се върне за началото на учебната година и че тя е възпрепятствана, беше много разтроена, изплака си очите. Мисля, че това по някакъв начин я травМ. и й доведе много стрес. Макар да е малка, това е много стрес за нея. Майка ми се пробва да говори с бащата на Н. да дискутират този проблем за детето, да може да бъде разрешен, да може тя да си води начина на живот, но бащата на Н. не се съгласи. Това лято аз лично бях в Англия в Лондон. Аз се прибрах октомври на девети тази година.
Имах възможност да говоря с Н. по тези въпроси. Лично на мен тя ми сподели, че има притеснения за това, че може да няма възможност да се върне в нейния дом в Англия и че е много разтроена поради тази причина. Сподели ми, че баща й не я е потърсил лично нея тази година. Когато аз съм бил в Лондон, лично аз не съм бил свидетел Н. да бъде потърсена от баща си, също така и със споделяне от Н., дори като не съм бил покрай нея, баща й не се е бил свързвал с нея. За тази година Н. няма намерение или желание да се среща с баща си, поради причина, че в нейната глава и по принцип това е факт, че тя е възпрепятствана от нейния живот от Англия от нейния собствен баща.
Детето е обидено заради това на баща си. От 2018 г. винаги когато съм бил свидетел, майка ми е издържала Н. по всякакъв начин, винаги тя се е грижила за нея, за нейните удобства. Връзката между Н. и майка й, бих могъл да се изряза, че е много добра, че са като майка и дъщеря и приятелки, обичат се много и винаги когато съм бил покрай тях, съм чувал думата „обичам те“ многократно. Когато се прибират в България, ходят при роднини. Роднините на Н. са баба й и дядо й, родителите на майка. Знам, че Н. има и друга баба. Не ходи при другата си баба, защото както баща й, така и майката на Ж. не са потърсили нито веднъж Н. нито по празници, нито по рождени дни, нито по именно дни, нито по един повод да чуят как е, как се справя в училище. Това го знам, никой не ми го е разказвал, свидетел съм на тези неща. Винаги когато съм бил на празници, по Коледа, по други поводи, аз съм бил лично до майка ми и сестра ми, във всеки един момент по време на празниците, лично аз нито веднъж не съм чул и видял сестра ми Н.
4 да бъде потърсена от баща й Ж. и от неговата майка. Когато се прибраха юни месец, не зная дали казаха на Ж., че са се прибрали, не съм бил свидетел. Не зная, не съм сигурен защо Ж. не дава на Н. да напусне страната. Знам, но не съм сигурен и не искам да казвам. Когато живееха на семейни начала, живееха заедно с Н.. Н. не беше привързана към баща си, поради причината, че баща й Ж. никога не е имал намерения да й помага в учебните занятия, в социалния живот и забавления, да й обърне внимание. Бил съм свидетел като съм ходил по празниците в Англия, по Коледните празници. Причината е че майка ми и Н. не искаха да бъдат възпрепятствани от това да се върнат в дома си в Англия. Ако знаеха, че не могат да се върнат обратно, нямаше да дойдат в България.
Когато майка ми разговаря с Ж., по мои знания причината е, че той иска Н. да учи в България.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
СВИД. М. И., РАЗПИТАНА КАЗА : Сестра съм на ищцата, желая да свидетелствам. От 12 години живея в Англия, Лондон. Моята сестра дойде 2017 г. за първи път май месец, дойде с Ж. за рождения ден на големия си син, който беше на 19.05., беше изненада за сина й Е. за рождения ден и също да видят как е - дали ще им хареса да дойдат да работят и да живеят там. Юли месец 2017 г. дойдоха тримата – Н., Ж. и сестра ми. Причината за това идване беше детето да учи там, да се развива, а те да работят и да живеят там. Това решение общо беше взето. Двамата - Ж. и С. ми се обаждаха преди да дойдат, да им обясня как стоят нещата с квартири, ще имат ли работа, за училище на Н.. Намериха си жилище. Понеже аз и моят съпруг държим къщи под наем и отдаваме квартири под наем и им освободихме една стая за тях тримата да живеят при нас. От 2017 г. септември месец, Н. учи там, до сега е в едно и също училище. Детето с голямо желание ходи на училище. Н. е най-добрата ученичка в училището, присъствала съм на родителски среди, виждала съм грамотите й и даже мога да предоставя и книжка, в която тя има публикувано стихотворение вътре от индийска институция за стихосбирки на малолетни творци и това нещо баща й не го знае, даже не знае, че Н. е отличничка във всяко едно начинание. Не само това, Н. ходи и на театър от три години, изнасят си представления. Има приятели, постоянно си комуникира с тях, споменава ги, Нусафа, Сафа, Джей и още други нейни съученици и от съседни класове. В квартала, в който живее има български семейства, с които контактуват. В собствено жилище живеят в момента – три стаи, кухня, баня, тоалетна, стандартно жилище в Лондон. 2020 г. септември октомври се нанесоха, самостоятелно живеят в това жилище. Има детска стая за Н., както и майка й си има собствена стая. Нямам спомен кога за последно Н. е говорила с баща си, поне не съм чувала нито от Н., нито от сестра ми. Знам преди два месеца, че е отишъл до собствената ни къща в с. Т. да търси майка й, септември месец тази година, не е бил 5 сам, бил е с момчето, което е отвън. Лично Н. ми сподели, че той е отишъл, два пъти е ходил, първия път детето го е нямало, втория път тя е била на оградата седнала, питал я „къде е майка ти Н.“. По принцип иска детето, а търси майката, без да попита нищо детето, само това са говорили. Бащата не изпраща абсолютно никакви средства за детето, майка й я издържа изцяло, работи на две работи като чистачка и в ресторант в кухня, за да я издържа. Те си дойдоха юли месец ваканцията на Н. когато започна, отседнаха при родителите ни в с. Т.. На близо сме с дома на баща й, на пет минути пеша. Н. не може да замине сега, баща й направи забрана да пътува. Когато си дойдоха сестра ми и Н. в България, аз лично бях със сестра ми в колата, когато сестра ми се обади на Ж. по телефона да му каже, че на Н. й изтича паспорта и дали ще може да отидат да изкарат на Н. паспорт. Той каза, че него това не го интересува. Бащата знаеше, че Н. е в България. Три дни след идването си сестра ми му каза, че са тук.