Решение № 65 от 07.07.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. гр. Д. , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20213200500183 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№261207/22.01.2021г. на П. М. К. с ЕГН ********** от гр.Д., ул.“К.

№**, действаща чрез процесуален представител –адв.Е.Т.-ДАК, срещу решение №260018/11.01.2021г. по гр.д.№1231/2020г.на ДРС, с което се ОТХВЪРЛЯТ предявените от нея срещу „Водоснабдяване и канализация Д. „ АД град Д. с ЕИК 204219357 искове на основание чл. 124 , ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК за установяване ,че ищцата П. М. К. в качеството и на длъжник по изпълнително дело №20157390400363 на ЧСИ С.С. с район на действие ДОС не дължи на ответника „Водоснабдяване и канализация Д. „ АД и взискател по изпълнителното дело сумите по изпълнителен лист от 08.01.2015 г. ,издаден по ч. гр.д. № 3645/2014 г. по описа на Д.ки районен съд като погасени по давност , както следва :

-2797.37 лева –стойност на консумирана питейна вода за периода 31.01.2005 г. -26.08.2014 г. ,ведно със законната лихва от 15.12.2014 г. до окончателното изплащане ;

-1767.89 лева –обезщетение за забава за периода 04.03.2005 г. – 1

15.12.2014 г. ;

-91.31 лева – разноски в производството по ч. гр.д. № 3645/2014 г. по описа на Д.ки районен съд .

Въззивникът намира решението за материално незаконосъобразно, необосновано, немотивирано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорва изводите на съда относно приложимостта на чл.117, ал.2 от ЗЗД, както и , че давността по отношение вземанията , предмет на ч.гр.д.№3645/2014г. на ДРС е прекъсната с насочване на изпълнението чрез налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника. Обосновава неприложимостта на същата разпоредба с доводи относно характера на заповедното производство и последиците му. Заповедта за изпълнение по чл.410 или чл.417 от ГПК нямали последиците на съдебното решение.

Влязлата в сила заповед за изпълнение имала единствено преклудиращ ефект и препятствала оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които били известни на длжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичане на срока за възражение. Влизането на заповедта в сила не създавало сила на присъдено нещо между страните, както вязлото в сила съдебно решение, а единствено пораждало изпълнителна сила.

Производството по чл.410 и сл. от ГПК имало за цел да се разреши принудително изпълнение, а не да се разрешат спорове относно граждански права. Съдът в това производство признавал права не въз основа на пълна проверка на фактическия състав, а само въз основа на твърденията на заявителя. Извод , основан на ограничена проверка по чл.411 от ГПК не можел да се ползва със сила на присъдено нещо. В този смислбила била и практиката на ВКС и други съдилища, която посочва.. В смисъл, че влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила, а със сила на присъдено нещо едва решението по чл.422 от ГПК било и ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС било пояснено, че ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Погасителната давност се прекъсвала с предявяване на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, което имало обратно действие само ако е спазен срока по чл.415, ал.1 от ГПК. Процесните парични вземания били за консумирана през периода м.януари2005г-м.август 2

2014г. вода, които са други периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ЗЗД. за тях бил приложим специалния давностен срок от 3 г. След отмяната на ППВС №3/1980, съгласно мотивите на ТР №2/2015г. по време на изпълнителния процес давността не се спира. Прекъсването на давността било подчинено на общите правила на чл.116 б.“а“, „б“ и „в“ от ЗЗД. В хипотезата на чл.116, б.“в“ЗЗД давността се прекъсвала с предприемане на действия по принудително изпълнение и само доколкото с тях се реализира един или повече изпълнилни способа. Обосновава извод относно липсата на такива в случая, доколкото единствените валидни изпълнителни действия по налагане на запори по банкови сметки на длъжника били извършени след погасяване на задълженията по давност.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която намира решението за правилно и иска потвърждаването му. Към датата на предявяване на настоящите искове 17.06.2020г.вземанията на „ВиК Д.“АД не били погасени, както правилно въз основа на събрания доказателствен материал преценил съдът. С предприемане на изпълнителни действия по изп.д.№363/2015г.на ЧСИ Сл.С. давността била прекъсната, като от прекъсването и започнала да тече нова такава по смисъла на чл.117, ал.1 от ЗЗД.

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на 18.01.2021г., въззивната жалба, депозирана на 22.01.2021г. се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, отговаря на регламентите на чл.260-261 от ГПК.

По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Предмет на настоящото производство са предявени с искова молба вх.

№9783/17.06.2020г. от П. М. К. с ЕГН ********** от гр.Д., ул.“К.№**, срещу „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД гр. Д. с ЕИК 204219357, искове по чл.

124 , ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК, за установяване ,че ищцата3 длъжник по изп. дело №20157390400363 на ЧСИ С.С. с район на действие ДОС, не дължи на ответника-взискател по същото изп.дело, сумите по изпълнителен лист от 08.01.2015 г. ,издаден въз основа на заповед за изпълнение №269/16.12.2014г. по ч. гр.д. № 3645/2014 г. на Д.ки районен съд , а именно: 2797.37 лева –стойност на консумирана питейна вода за периода 31.01.2005 г. 26.08.2014 г. ,ведно със законната лихва от 15.12.2014 г. до окончателното изплащане ;1767.89 лева –обезщетение за забава за периода 04.03.2005 г. – 15.12.2014 г. ;91.31 лева – разноски в производството по ч. гр.д. № 3645/2014 г. по описа на Д.ки районен съд, поради погасяването им по давност .

В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено от ответника заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч. гр.д. № 3645/2014 г. на Д.ки районен съд и издадена заповед за изпълнение, която влязла в сила на 16.12.2014г. поради неподаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжника.

Издаден бил изпълнителен лист и въз основа на него образувано изп. дело №20157390400363 на ЧСИ С.С. с район на действие ДОС . Образуването на изпълнително дело не било изпълнително действие и не прекъсвало давността в който смисъл били дадените разяснения по с т.10 от ТР №2/26.06.2015г.по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС. От влизане в сила на заповедта за изпълнение не били предприети изпълнителни действия нито от взискателя, нито от ЧСИ изпълнителни действия, които да прекъсват давността. С изтичането на тригодишна погасителна давност по чл. 111 ,б.“в „ от ГПК за периода 08.01.2015г.-08.01.2018 г. били погасени вземанията по издадения изпълнителен лист.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е изразил становище за неоснователност. Дългът бил предявен по чл.410 от ГПК, не било постъпило възражение, след издаването на изпълнителен лист на 08.01.2015г. започнал да тече давностен срок, който се подновявал при всяко предприето изпълнително действие. На 09.10.2018г. било изпратено запорно съобщение и осъществен запор към Инвестбанк АД, както и в Райфайзенбанк БГ ЕАД. На 08.10.2018г. бил осъществен запор на сметки в Експресбанк АД, а на 27.08.2019г. запор на трудово възнаграждение към работодател „Съншайн Холидейс“.

Няма спор между страните по фактите относно инициираното от 4

„Водоснабдяване и канализация Д.“ АД със заявление вх.№21092/16.12.2014г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и приключило с издаването на заповед за изпълнение, заповедно производство по ч.гр.д.

№3645/2014г.на РС-Д.. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № 269/16.12.2014 г. по ч. гр.д. № 3645/2014 г. по описа на Д.ки районен съд , с която е разпоредено длъжникът П. М. К. за заплати на кредитора следните суми : -2797.37 лева –стойност на консумирана питейна вода за периода 31.01.2005 г. -26.08.2014 г.,ведно със законната лихва от 15.12.2014 г. до окончателното изплащане ;-1767.89 лева –обезщетение за забава за периода 04.03.2005 г. – 15.12.2014 г. и разноски в размер на 91.31 лева .

Заповедта е връчена на длъжника на 19.12.2014г. лично. В двуседмичния срок по чл. 414 , ал.2 от ГПК/в редакцията преди изменението и –ДВ, бр.100 от 2019г./ не е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, при което заповедта за изпълнение е влязла в сила при условията на чл. 416, предл. 1 от ГПК на 05.01.2014г.. Въз основа на влязлата в сила заповед, на 08.01.2015 г. е издаден изпълнителен лист .

По молба на кредитора „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД на 02.07.2015 г. е образувано изпълнително дело № 20157390400363 по описа на ЧСИ С.С. с район на действие ДОС. С молбата за образуване на изпълнително производство е поискано проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на запор върху банкови сметки,движимо имуществото, възбрана върху недвижими имоти, запор върху други вземания на длъжника. На 06.08.2015г. е връчена на длъжника покана за доброволно изпълнение, с която е уведомен и за насрочения на 07.09.2015г. опис на движими вещи. На 18.08.2015г. длъжника е подал заявление /вх.№04482/, че внася 100лева и се задължава всеки месец да внася по 100лева, както и,че за погасяване на задълженията е извършил плащане и директно на взискателя.

Заявлението е придружено с документ за внасяне по сметка на ЧСИ на сумата от 100лева. зискателят е уведомил ЧСИ за извършено директно на него плащане на сумата от 50лева за погасяване на дълга. С молба от 17.03.2016г. взискателят е поискал налагане на запор върху вземане от трудово възнаглаждение на длъжника от трето лице –„Уолтън асошийтс България“ООД. Запорното съобщение е връчено на 21.03.2016г.Третото лице 5 е уведомило ЧСИ с писмо от 25.03.2016г. за липсата на вземане поради прекратяване на трудовото правоотношение с длъжника, считано от 02.07.2015г. След връчване на 21.08.2017г. на призовка за принудително изпълнение-опис на движими вещи, насрочен за 18.07.2917г., с декларация от 22.08.2017г. длъжника писмено е заявил готовност за погасяване на дълга с внасянето на 50лева всеки месец, като приложил и документ за внасянето по сметка на ЧСИ на сума от 50лева. Заявление в същия смисъл е депозирано и на 20.10.2017г., след връчване на 19.10.2017г. на призовка за принудително изпълнение чрез опис на движими вещи, насрочен за 09.11.2017г., като е извършено и плащане по сметка на ЧСИ на сумата от 100лева. С молба вх.

№06771/15.08.2018г. взискателят е поискал проверка в регистър на банкови сметки и сейфове, воден от БНБ и при установяване наличието на такиваналагане за запор върху вземанията. Установено е наличието на такива в три банки-„Райфайзенбанк България“ЕАД „Сосиете Женерал Експресбанк“АД, „Инвестбанк“АД. Предприети са действия по налагане на запор. На 10.10.2018г. е връчено запорно съобщение и на трите банки, т.е. приложен е изпълнителния способ съгласно чл.450, ал.2 от ГПК. На 17.10.2018г. длъжника отново писмено е заявил готовност за внасяне по 100лева на месец.

Сума в такъв размер е и внесъл на 23.10.2018г..Суми от по 50лева е внесъл на 26.11.2018г.и на 27.02.2019г. След повторно проучване относно трудовата заетост на длъжника, по молба на взискателя от 14.07.2017г., и установяване наличието на трудов договор с работодателя „Съншайн Холидейс“ЕАД, на 30.08.2019г. е връчено запорно същообщение за налагане на запор върху вземането на длъжника от трудово възнаграждение. Повторно писмено деклариране на готовност за погасяване чрез плащане по 100лева до 30-то число на месеца е извършено от длъжника на 18.09.2019г., последвало е и внасяне на сума от 100лева на 19.09.2019г., 50лева на 29.10.2019г.. С молба от 04.03.2020г. взискателят е поискал повторно проучване на имущественото състояние на длъжника и при установяване на вземания и движимо/недвижимо имущество-налагане на запор/възбрана. На 28.07.202 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, за което е уведомен на 02.06.2020г..