Решение № 21883 от 29.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21883 гр. София, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20231110136909 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл.

153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът ..................... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Н. Х., М. Н. Х. и В. Г. Х. за заплащане в условията на разделна отговорност при квоти: 1/4 за Г. Н. Х., 1/4 за М. Н. Х. и 1/2 за В. Г. Х., на сумите, както следва: сумата от 3152,47 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – .................... находящ се в ...................., за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (19.02.2020 г.) до плащането, сумата от 402,29 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 11.02.2020 г., сумата от 25,83 лева, представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (19.02.2020 г.) до плащането и сумата от 5,11 лева – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 03.03.2017 г. до 11.02.2020 г. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили 1 дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – В. Г. Х., не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Във възражението по чл. 414 ГПК е релевирал възражение за погасяване на вземанията по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците – Г. Н. Х. и М. Н. Х., са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Твърдят, че ищецът неправилно е определил квотите в съсобствеността спрямо ответниците по делото. Излагат, че с нотариален акт от ..................... е признат за собственик на процесния имот, като след смъртта му на 11.01.1980 г. е наследен от дъщеря му М. ................... и съпругата му ................... при равни квоти по 1/2 ид.ч. ................... е починала на 01.06.1988 г. и имотът станал изключителна собственост на дъщеря й М. .................... Последната починала на 15.09.2007 г. и била наследена от сина си В. Х., съпруга си ................... Х. и внучките си - Г. Х. и М. Х. по право на заместване (техният баща .................. Х. бил починал на 05.09.1988 г.). ................... В.ев Х. починал на 23.06.2012 г. и бил наследен от сина си В. Х. и внучките си М. и Г. Х., последните по право на заместване, както и от дъщеря си .................... Излагат, че съсобствеността върху имота през процесния период е била както следва: ..................... е притежавала 1/9 ид.ч. от процесния имот, ................... Поддържат, че подаваната топлинна енергия не е отчитана законосъобразно и правилно, като излагат подробни съображения. Твърдят, че не е налице валидно направен избор на лице за извършване на услугата дялово разпределение, като излагат подробни съображения. Считат, че не е възникнало валидно облигационно отношение между ищеца и наследодател на ответниците респ. с ответниците.

Излагат съображения, че претенциите на ищеца противоречат на Закона за защита на потребителите. Оспорват претенциите за мораторна лихва, тъй като до тях не е отправяна покана. Релевират възражение за погасяване на вземанията по давност. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150 и чл. 153 ЗЕ:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер при посочените от ищеца квоти. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания. В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

2

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетия по делото Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ № ........................... се установява, че ..................... е признат за собственик на процесния апартамент № 11, находящ се в гр. ........

От приетото по делото удостоверение за наследници на ..................... (л. 1314) се установява, че същият е починал на 11.01.1980 г. и е оставил за наследници по закон: съпруга – ......................, и дъщеря - М. ...................

От приетото по делото удостоверение за наследници на ...................... (л.

15) се установява, че същата е починала на 01.06.1988 г. и е оставил за наследник по закон дъщеря си – М. .................., която е придобила целия процесен имот.

От посочените удостоверения за наследници се установява, че М.

.................. е починала на 15.09.2007 г. и е оставила наследници по закон:

...................... Г. Х., починал на 05.09.1988 г., а именно – М. Н. Х. и Г. Н. Х..

От приетото по делото удостоверение за наследници на ................... В.ев Х.

(л. 117-118) се установява, че същият е починал на 23.06.2012 г. и е оставил за наследници по закон: .................. – дъщеря, В. Г. Х. – син, и децата на починалия преди ................... В.ев Х. негов син – .................. Г. Х., починал на 05.09.1988 г., а именно – М. Н. Х. и Г. Н. Х..

С оглед на гореизложеното, след смъртта на М. .................. процесният апартамент е придобит по наследство от ................... В.ев Х. (съпруг) – 1/3 ид.ч., В. Г. Х. (син) – 1/3 ид.ч. и М. Н. Х. и Г. Н. Х. (децата на починалия преди М. ................... неин син - .................. Г. Х., които я наследяват по право на заместване – чл. 10, ал. 1 ЗН) – по 1/6 ид.ч. – чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. След смъртта на ................... В.ев Х. притежаваната от него 1/3 ид.ч. от имота е придобита от .................. (дъщеря) – 1/9 ид.ч. (1/3 от 1/3), В. Г. Х. – 1/9 ид.ч.

(1/3 от 1/3) и М. Н. Х. и Г. Н. Х. (по право на заместване от починалия преди ................... Х. негов син .................. Г. Х.) – по 1/18 ид.ч. (1/2 от 1/9). Така правата върху процесния имот, придобити по силата на наследствено правоприемство са следните: за В. Х. – 4/9 ид.ч. (1/3 + 1/9), за М. Н. Х. и Г. Н.

Х. – по 2/9 ид.ч. (1/6 + 1/18), за ................... (като последната не е страна по делото).

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са 3 налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:

ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването. В качеството на титуляри на правото на собственост, ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период.

По делото няма твърдения, нито данни преди или по време на процесния период ответниците да са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от недвижимия имот, нито да са учредили вещно право на ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно основание да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, неоспорено от страните, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния период. Видно от заключението и от разясненията на вещото лице в о.с.з. за имота на ответниците е начислявана ТЕ за един брой щранг лира, за БГВ при липса на надлежно монтиран водомер и за сградна инсталация при спазване на нормативната уредба, действала в процесния период.

Неоснователно е възражението на ответниците с доводи за непоискана 4 доставка на топлинна енергия. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСГК, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.