Решение № 228 от 20.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Варна, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110204854 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. А. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И. Г. от АК – Шумен срещу Наказателно постановление № 23 – 0002044 от 23.08.2023 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на жалбоподателя В., на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за това, че на 15.07.2023 г. в гр.

Варна, Южна промишлена зона, подход към пристанище „ПЧМВ“, управлява влекач марка „Ивеко Стралис“ с рег. № В 7088 ВВ от кат. N3, с прикачено към него полуремарке „Беналу ТФ 34 Ц 1“ с рег. № ТХ 9486 ЕХ от кат. О4, като извършва превоз на товари (пшеница) за собствена сметка, видно от заповед от 15.07.2023 г. и товарителница № 31/ 15.07.2023 г. по маршрут с.

Солница – гр. Варна, видно от пътен лист № 474/ 15.07.2023 г., като при проверката е установено, че водачът И. А. В. извършва обществен превоз на товари за собствена сметка, с влекач две оси и полуремарке с три оси с пневматично или признато на него за еквивалентно окачване за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, като разстоянието между осите на ППС с рег. № ТХ 9486 ЕХ е над 1, 3 метра, като сборът от натоварването 1 на трите оси е 40 875 кг (първа ос - 14 010 кг, втора ос – 13 935 кг, трета ос – 12 930 кг), което надвишава допустимата норма от 24 000 кг, определена от МРРБ с 16 875 кг, като измерването е направено с електронна мобилна везна “Dini Argeo” модел “DFWKR”, плочи със серийни номера 01001864489 и 01001871154, всички с поставен стикер за годност до 10.2023 г. с номер 01104, като към момента на проверката, водачът не представя платена такса за претоварване, издадена от АПИ – нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т.

3, б. „б“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Жалбоподателят И. А. В. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като навежда подробни аргументи в защита на своята позиция. Оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като счита, че е обективно невъзможно масата на трите оси на състава на МПС и ППС да е в размер на 40875 кг., при условие, че съгласно документите на превоза, масата на товара е била в размер на 25 860 кг. Поради тази причина оспорва точността, правилността и коректността на извършеното крайпътно измерване. Също така поставя акцент във въззивната си жалба, че остава недоказано твърдението на актосъставителя, прието безрезервно от административно – наказващия орган, че разстоянието между трите оси на полуремаркето е над 1, 3 метра. Също така подчертава, че не е посочен квалифициращ факт от състава на нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, доколкото липсва описание на това дали се касае за тройна ос или се касае за три оси, без значение за разположението им. Поради гореизложените съображения и предвид посочените от него пороци в процедуарата по издаване на наказателното постановление, жалбоподателят И. А. В. отправя молба за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли за редуциране размера на наложеното му административно наказание „глоба“. Също така претендира да бъде обезщетен за сторените в съдебното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 20.12.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4854 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят И. А. В.

2 не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. И.

Г. от АК – Шумен, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята пледоария върху необоснованото, според него, поведение на административно – наказващия орган, който не приема за достоверни три удостоверителни документа, които не изхождат от самия водач и които установяват количеството на превозвания товар в размер на 25 860 кг.

В проведеното на 20.12.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4854 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество, като в съпроводителното писмо към въззивната жалба се застъпва аргументирана позиция за нейната неоснователност и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 15.07.2023 г. жалбоподателят И. А. В. извършвал превоз за собствена сметка на товар (пшеница) по маршрут с. Солница – гр. Варна, управлявайки влекач марка „Ивеко Стралис“ с рег. № В 7088 ВВ от кат. N3, с прикачено към него полуремарке „Беналу ТФ 34 Ц 1“ с рег. № ТХ 9486 ЕХ от кат. О4.

Около 09:50 часа на същия този ден 15.07.2023 г. управляваното от жалбоподателя В. ППС било спряно за проверка от св. В. Ж. П. – инспектор в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, който изпълнявал служебните си задължения по контрол върху автомобилното движение в Южната промишлена зона на гр. Варна, конкретно на подхода към пристанище „ПЧМВ“.

Св. П. извършил замерване на полуремаркето с три оси с електронна мобилна везна “Dini Argeo” модел “DFWKR”, плочи със серийни номера 01001864489 и 01001871154, всички с поставен стикер за годност до 10.2023 г. с номер 01104, като констатирал, че сборът от натоварването на трите оси е 40 875 кг (първа ос - 14 010 кг, втора ос – 13 935 кг, трета ос 12 930 кг).

Преценявайки, че разстоянието между трите оси на полуремаркето е над 1, 3 метра, св. П. преценил, че със своето поведение жалбоподателя В. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона 3 за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. , поради което на същата дата 15.07.2023 г. му съставил акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за несъстоятелно, на 23.08.2023 г. Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя В. административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу електронния фиш за налагане на глоба е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

За да бъде ангажирана отговорността на определен субект за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, е необходимо да бъде установено, че сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 м. възлиза на повече от 24 000 кг.

В случая според съда липсват достатъчно убедителни доказателства, че разстоянието между осите на полуремаркето, управлявано от жалбоподателя В. на датата 15.07.2023 г. е било над 1, 3 метра.

4

Действително в своите показания св. В. Ж. П. лаконично обясни, че бил измерил разстоянието между осите на полуремаркето с ролетка.

Самият св. П. обаче призна, че не е вписал в съставения АУАН идентификационни характеристики на тази ролетка, с която е извършено замерването, поради което и според съда това обстоятелство значително и безвъзвратно опорочава извършената крайпътна проверка.

Липсват каквито и да е било данни каква е тази ролетка като марка и модел, чия собственост е ролетката, отговоря ли на изискванията за техническа годност, по – важното е, че липсват писмени доказателства, че същата към датата на извършване на проверката е отговаряла на изискванията за техническа годност и дори, че най – малкото е била калибрирана, поради което и според съда остава недоказано твърдението, че разстоянието между осите на полуремаркето е било над 1, 3 метра – още повече, че свидетелството за регистрация на полуремаркето с „Беналу ТФ 34 Ц 1“ с рег. № ТХ 9486 ЕХ, приложено на л. 17 от НАХД № 4854 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, не съдържа подобна информация.

В крайна сметка съдебният контрол върху законосъобразността на наказателното постановление следва да се фокусира дали е извършено описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение, а не дали по принцип жалбоподателят е извършил някакво нарушение.

Принципно погледнато, ако сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е равно или по – малко от 1,3 м е 21 тона (т.е. разглеждаме хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства), в конкретния случай това също води до извод за извършено нарушение – отново се оказва, че полуремаркето е било претоварено, но в случая въпроса е принципен и именно за това съдът му обръща толкова голямо внимание, защото в такъв случай параметрите на претоварването са напълно различни като стойност.

Не е допустимо в една правова държава, отговорността на даден субект да се ангажира въз основа на твърдения, макар и на длъжностно лице, за които липсват доказателства, че отговарят на действителността.

За допълнение на мотивите следва да се отбележи, че останалите възражения на жалбоподателя срещу законосъобразността на наказателното 5 постановление, според съда са неоснователни.

В крайна сметка представени са доказателства, че електронна мобилна везна “Dini Argeo” модел “DFWKR” (с който уред е осъществено замерването), плочи със серийни номера 01001864489 и 01001871154, всички с поставен стикер за годност до 10.2023 г. с номер 01104 се намира в техническа изправност, поради което и според съда липсват основания за пораждане на съмнение в резултата от измерването.

Действително са представени частни удостоверителни документи, според които масата на състава на МПС и ППС възлиза на 39 560 кг., действително това са писмени доказателства, които не изхождат пряко от жалбоподателя, но според съда тяхната доказателствена стойност е ниска. Ясно е, че ако в посочените пътно – прехвърлителна разписка, товарителница и кантарна бележка фигурираше количество 40 875 кг., това означава, че се признава пряко, че се нарушават императивни законови разпоредби, като съдът си дава ясна сметка, че такова признание е малко вероятно да се случи.

Обстоятелството, че в АУАН неправилно е бил идентифициран вида на осъществения от жалбоподателя превоз, според съда не е толкова съществено нарушение, доколкото съдът не вижда по какъв начин нарушава правото на защита на санкционираното лице.