Решение № 154 от 01.06.2022, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. гр. Добрич, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Десислава Николова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500060 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Община-гр.Б. /приложена към предходно в.гр.д.№615/2021 г. на ДОС/ срещу решение №7/11.06.2021 г. по гр.д.№383/2020 г. на Балчишкия районен съд,с което е признато за установено по отношение на Общината,че Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,е носител на правото на собственост върху недвижим имот-земя с площ от 500 кв.м,представляващ застроен вилен имот УПИ V,кв.8 по ПУП на в.з.“Б.С.“,ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б.,като Община-Б. е осъдена да предаде на Държавата владението върху имота,респ. да заплати на Държавата сторени съдебно-деловодни разноски и такива по сметка на БРС.Според въззивника първоинстанционното решение е неправилно и немотивирано.Съдът бил игнорирал Общината в процеса и не обсъдил нейните доводи.Аргументирал се единствено със становището на вещото лице,че имотът към датата на влизане на закона в сила бил отреден за индивидуално единично вилно застрояване,като не отчел посочения също от вещото лице факт,че планът от 1985 г. бил определен като такъв по чл.25 от ЗТСУ-ЗРП за обществени 1 мероприятия,свързан с развитието на населеното място и неговата зона на влияние-система за отдих.Всички вилни зони от селищна система Б. с влизане в сила на ЗИД на ЗОС през 1999 г. били преминали в собственост на Общината.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на иска.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата страна-Държавата изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение с присъждане на сторените разноски.Подробно са развити доводи по същество на спора относно приложението на §42 от ПЗР на ЗОС и липсата на придобито право на собственост от Общината по силата на цитираната разпоредба с оглед предназначението на процесния имот към датата на влизане в сила на разпоредбата на вилен имот за единично вилно застрояване.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 16.06.2021 г.,а жалбата е подадена по пощата на 30.06.2021 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 30.06.2021 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лицестрана в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№383/2020 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№2981/27.08.2020 г.,с която е предявен ревандикационен иск на основание чл.108 от ЗС от Държавата,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,срещу Община-гр.Б. за установяване правото на собственост на Държавата върху недвижим имот-земя с площ от 500 кв.м,представляващ застроен вилен имот УПИ V,кв.8 по ПУП на в.з.“Б.С.“2 гр.Б.,ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б.,както и за осъждане на Община-Б. да предаде на Държавата владението върху имота.

Обосноваващите претенцията на Държавата обстоятелства се свеждат до твърдения за право на собственост по закон върху процесния имот като ничий,което да не се е трансформирало при условията на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС в право на собственост на Общината.Излага се,че до 1990 г. не е съществувала общинска собственост,че със Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост са установени обектите и основанията за придобиване на правото на собственост от Държавата и Общината,като подробно в исковата молба се описват в хронология законовите изменения и допълнения относно двата вида собственост.Излага се,че имотът попада във в.з. „Б.С.“,отреден е за вилно застрояване с ПУП,одобрен със заповед №27/04.11.1985 г.,че от кмета на Община-Б. през 2019 г. е поискано отписване от актовите книги за държавна собственост на процесния имот,за което е представен АЧОС №***/17.10.2019 г.,съставен на основание §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС,което придобивно основание ищецът счита да не се е осъществило,тъй като застроените и незастроените вилни парцели,какъвто е процесният и към 1999 г.,не са сред имотите от обхвата на цитираната норма.

В писмения отговор на исковата молба Община-Б. е оспорила иска с твърдения да се е осъществил транслативният ефект на основанието за придобиване на правото на собственост по §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС.По силата на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС в собственост на общините преминавали и имоти,отредени за обществени и благоустройствени мероприятия на общините,а вилното строителство се считало за обществено мероприятие,тъй като отреждането на терена за такова било извършено с план по чл.25 от ЗТСУ /отм./ от 1985 г.,който бил застроителен и регулационни план за обществени мероприятия.С влизане в сила на ЗОС на 01.06.1996 г. цялата в.з. „Б.С.“ преминала в собственост на Община-Б..

Не е спорно,а се установява и от събраните по делото доказателства,в това число изслушаното от районния съд заключение по съдебно-техническа експертиза на вещото лице арх.А.Е.В.,че местонахождението на процесния имот е на територията на в.з. „Б.С.“,одобрена със заповед №РД-14-02-889 от 04.09.1985 г. на Министъра на строителството и селищното 3 устройство,издадена на основание чл.5 ал.2 от Постановление №30 на МС от 7 юни 1985 г. за осигуряване на вилния отдих на трудещите се и решителни мерки срещу незаконното строителство и неправомерното завземане на държавни земи.Първият и действащ понастоящем застроителен и регулационен план за в.з. „Б.С.“ е одобрен със заповед №27/04.11.1985 г.,т.е. това е и действащият за вилната зона ПУП към датата на влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС-05.11.1999 г.Процесният имот е заснет като парцел V в кв.8 /ъглов с трапецовидни очертания,очертан с жълт цвят на скица-приложение 4 към заключението/.С одобряване на КККР със заповед №300-5-5/04.02.2004 г. на Изп.директор на АГКК същият е получил идентификатор ***.Вилната зона е ситуирана извън строителните граници на гр.Б.,попада в устройствена зона „Ов“-в.з..Отреждането /конкретното предназначение/ на процесния имот към датата на влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС -05.11.1999 г. е същото,каквото е било при одобряване на действащия застроителен и регулационен план от 1985 г.за индивидуално единично вилно застрояване.

Съгласно нормата на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост,отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините според предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на закона подробни градоустройствени планове,преминават в собственост на общините.Следователно в хипотезата на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС общината придобива правото на собственост върху определен недвижим имот,ако държавата е притежавала такова право /предвиденото в тази разпоредба придобивно основание е производно/.В случая няма спор,не се твърди и няма данни процесният имот да е имал друг различен от Държавата собственик.В хипотезата на §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС в собственост на общините преминават не всякакви по вид имоти,а само изрично изброените в тази правна норма държавни имоти,а застроените и незастроените вилни парцели и имоти не са сред тях.По нито една от разпоредбите на законите,уреждащи отделянето на общинската от държавната собственост:ЗИДЗС (обн., ДВ, бр.31 от 17.04.1990 г.), § 7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр.77 от 17.09.1991 г.).

ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.),ЗОС(обн.,ДВ,бр.44/1996 год.)-чл.2 и 4

§ 10 от преходните и заключителните разпоредби,§ 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС (обн.,ДВ,бр.96/1999 год.),държавните имоти с вилно предназначение не преминават в собственост на общините,нито пък са обявени за такива.Предназначението на имотите и вида застрояване е обект на уреждане не на ЗДС и ЗОС,а на благоустройствени закони,съобразно които:ЗТСУ – чл.27, ал.1; чл.35, ал.3 и 6; чл.58, ал.1; § 2, ал.1, т.1 и 4 от ПР; ППЗТСУ – чл.52 “а”, ”б”; чл.106, ал.2, т.1; Наредба № 5/1999 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство – чл.1, ал.2, глава трета “Устройство на жилищни зони”, глава седма “Устройство на вилни зони”- чл.44, ал.2, т.1 и 5, глава петнадесета “Жилища и жилищни сгради”; ЗУТ – чл.8,т.1 чл.37 ал.2; чл.39; чл.43 ал.3,като е налице ясно разграничение между жилищни и вилни имоти-в тази насока е и решение №7199/10.07.2003 год. по адм.д.№2295/2003 год. на ВАС-5-членен състав,постановено по спор за актуването на недвижимите имоти с вилно предназначение между Областния управител на Област с административен център гр.Добрич и Община-гр.Б..Събраните по делото доказателства опровергават съдържащата се в АЧОС №***/17.10.2019 г. констатация за осъществяването на посоченото в акта придобивно основание по §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС.С оглед обслужваните от имота потребности /индивидуално единично вилно застрояване съобразно отреждането му с ПУП/,които нямат характер на обществени потребности /не е предназначен за използване от териториалната общност/,същият не е сред имотите по §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС.С план от 1985 г. е определено предназначението на територията и предназначението на основната единица от тази територия,което е определящо за функционалното му използване-за индивидуален отдих,а не за общественообслужващи дейности за отдих на населението.

При така установеното се налага изводът,че Държавата не е изгубила правото си на собственост върху вилен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Б. с площ от 500 кв.м.,представляващ УПИ V,кв.8 по ПУП на в.з.

„Б.С.“-гр.Б.,поради придобиването му от ответната Община.Предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да се уважи,респ. обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора във въззивното производство на основание чл.78 ал.1 от ГПК /при съобразяване фактическата и правна сложност на 5 делото,преценена съобразно изследваните факти и събраните за установяването им доказателства,липсата на релевирани искания и възражения,обосноваващи усилия на защитата над обичайните,провеждането на едно открито съдебно заседание в настоящата инстанция/ в полза на въззиваемата страна-ищец в първоинстанционното производство за процесуално представителство във въззивното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.На Държавата следва да се присъдят и разноски за настоящата инстанция в размер на 5 лввнесена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.

С оглед изхода от спора въззивникът и ответник по делото Община-Б. няма право на разноски за двете инстанции до момента и такива не следва да й се присъждат.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №7/11.06.2021 г. по гр.д.№383/2020 г. на Балчишкия районен съд,с което е признато за установено по отношение на Община-гр.Б.,че Държавата Р.България,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,е носител на правото на собственост върху недвижим имот-земя с площ от 500 кв.м,представляващ застроен вилен имот УПИ V,кв.8 по ПУП на в.з.“Б.С.“,ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б.,като Община-Б. е осъдена да предаде на Държавата владението върху гореописания имот,респ. да заплати на Държавата сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 331,68 лв.