Решение № 1430 от 08.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1430 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000500705 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД Армеец“ АД срещу решение № 3554/01.12.2022г. на СГС, ГО, 11 състав, постановено по гр.д. № 13759/21г. в частта, в която са уважени искове по чл.435 във вр. с чл.469, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателят поддържа, че решението на СГС в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Незаконосъобразно е прието, че застрахователният договор от 06.03.2017г. е действителен. Прието е за безспорно, че датата на увреждащото събитие е 19.04.2012г.,а разглежданият договор е сключен на 06.03.2017г., пет години по- късно. Към момента на сключването му ищецът е знаела за предявената претенция срещу нея. В отговора на исковата молба своевременно е направено възражение по чл.355 ал.2 от КЗ, че клаузата за ретроактивно действие е нищожна, тъй като Л. Ч. е знаела, че срещу нея има заведен иск за обезщетение за вреди от професионалната й дейност. Неправилно е прието, че към клаузата за ретроактивно действие е относим действащият КЗ.

Въззивникът счита, че относим към спора е КЗ/отм/., тъй като обратното означава да се приеме, че се прилага закон, който не е бил в сила в момента 1 на извършване на противоправните действия. Приложимият закон е от съществена важност за погасителната давност. Неоснователно съдът е приел, че клаузи от Общите условия са недействителни поради противоречие със закона, поради което възражението за изключение от застрахователно покритие е недоказано. Незаконосъобразно не е обсъдено възражението за нищожност на клаузата за ретроактивно действие, въведено в т.6 от отговора на исковата молба. Жалбоподателят поддържа всички възражения, направени с отговора на исковата молба.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител Л. Ч. оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.435 във вр. с чл.469 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът Л. Ч. твърди, че през 2017г. е сключила с ответното дружество застрахователен договор по застрахователна полица от 06.03.2017г. със срок на действие до 06.03.2018г. Предмет на застраховане е била професионалната й отговорност за причинени на трети лица вреди.

Този застрахователен договор е с предвидена клауза за ретроактивно действие за периода 06.03.2012г. до 06.03.2017г. През месец декември 2017г. е получила съобщения от ОС- гр. Бургас, с което й е връчена искова молба, предявена от Е. Ц. П.-Н.. Предмет на исковата претенция е извършено нотариално удостоверяване на договор за дарение на недвижим имот, което е сключен от името на Е. Н. чрез нейния пълномощник – бивш съпруг. В исковата молба се съдържат твърдения, че Л. Ч. е изповядала сделката при оттеглено пълномощно. По тази искова молба е образувано гр.д. № 567/17г. като окръжният съд е отхвърлил иск. По делото на основание чл.219 от ГПК е било конституирано като трето лице помагач ответното дружество. При въззивното обжалване пред АС-Бургас по гр.д. № 306/19г. искът е уважен за сумата от 73 998, 70лв. Решението на апелативния съд не е допуснато до касационно обжалване с определение по гр.д. № 629/20г., III г.о. Срещу ищеца Ч. е образувано изп.д. № 489/20г., по което тя е платила сумата от 2

73 998, 70 лв. -обезщетение за неимуществени вреди, 8 250 лв. разноски за две съдебни инстанции, 2060лв. разноски за ВКС или общо сумата от 84 308, 70лв. Разликата до 91 831, 72лв. е удържана от ЧСИ по изпълнителното дело.

През 2020г. ищецът е получила ново съобщение за образуване на гр.д. № 560/20г. пред РС- Несебър. С нова искова молба Е. Ц. К. е предявила претенция за сумата от 22 530, 30 лв., представляваща обезщетение да забава върху сумата от 73 998, 70лв. за периода 17.07.2017г. до 16.07.2020г. По делото отново е конституирано ответното дружество на основание чл.219 ГПК. Искът е уважен изцяло. По изп.д. № 102/2021г. Л. Ч. е заплатила сумата от 22 530, 30лв., 2 101, 21 лв. разноски по делото или общо 24 631, 51лв.

Разликата от тази сума до 27000лв. е сума удържана от ЧСИ по изпълнителното дело. На 04.09.2020г. е била връчена на ответника покана за плащане на изплатените от ищеца парични суми на третото увредено лице, но не е получила отговор от него. Сочи, че на основание чл.435 от КЗ тя има право да получи от застрахователя обезщетение в рамките на застрахователната сума, ако е удовлетворила увреденото лице. Тя има валидно сключен застрахователен договор. Застрахователното събитие е настъпило в период на покритие на застраховката- 19.04.2012г.

Застрахователят е бил привлечен като трето лице помагач и в двете искови производства, поради което е обвързан от постановените по тях решения.

Ищецът е удовлетворила третото лице. Пред застрахователя са предявени претенции за изплатените суми. Ответникът не й изплатил като обезщетение заплатените от нея суми на третото лице. Затова моли съда да го осъди да й заплати сумата от 91 831, 72лв., както и 10 996 лв. лихва за забава за периода от 09.11.2021г. до 15.11.2021г., както и сумата от 27000лв. и лихва за забава в размер на 30лв. за периода 09.11.2021г. до 15.11.2021г., както и законната лихва върху главницата от 118 831, 72лв. от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.

В депозиран писмен отговор в срок „ЗАД Армеец“ АД оспорва исковете. Счита ги за неоснователни. Направил е възражение за липса на покрит риск по застраховка „Професионална отговорност на нотариус“, обективирана в полица от 06.03.2017г., сключена между него и ищеца.

Оспорва процесното събитие да е застрахователно. Позовава се на пар.1, т.4 от ДР на КЗ. Прави възражение за нищожност на клаузата за ретроактивно действие на основание чл.355, ал.2 от КЗ, тъй като ищецът е знаела, че 3 събитието е настъпило. Прави възражение за недействителност на клаузата за ретроактивно действие поради липса на застрахователен интерес. Такъв не е бил налице за договаряне на клауза с ретроактивно действие, защото претенциите за обезвреда от извършени противоправни действие преди 01.01.2016г., следва да се предявят пред застрахователя, сключил застраховката към момента на предявяване на претенцията, т.е. към 04.09.2020г. В отговора се твърди, че не е предоставяно застрахователно покритие към датата на настъпване на застрахователното събитие19.04.2012г., както и към 04.09.2020г. Прави възражение по чл.378, ал.2 от КЗ. При условията на евентуалност прави възражение по т.47 във вр. с т.45.1, т.45.3 и т.45.7 от ОУ към застрахователния договор. Счита, че са налице основанията да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.

Ответното дружество оспорва, че има застрахователно покритие на разноските, изплатени в изпълнителното производство. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковите претенции. Оспорва Е. П.-Н. да е претърпяла имуществени вреди. Прави възражение по чл.374, ал.1 и ал.2 от КЗ за договорено самоучастие от 300 лв. по всяка щета на застрахования. В съдебно заседание от 25.10.2022г. ответникът е конкретизирал сумите, за които твърди, че няма застрахователно покритиетова са разноски платени по двете изпълнителни дела.

Не се спори, че между ищеца и ответника е сключен договор за застраховка „Професионална отговорност на нотариуси“ с полица от 06.03.2017г. с период на покритие от 07.03.2017г. до 06.03.2018г. и с клауза за ретроактивно действие от 07.03.2012г. до 06.03.2017г. Към полицата са представени действащите ОУ.

Безспорно е, че ответното дружество е застраховало ищеца Л. Ч. като нотариус по застраховка „ Професионална отговорност на нотариуси“ за периода 14.11.2008г. до 30.03.2021г. без прекъсване.

Не е спорно, че е образувано гр.д. № 567/17г. пред ОС-Бургас с ищец Е. П. – Н. и ответник Л. Ч. за обезщетение за имуществени вреди. Окръжният съд е отхвърлил иска. С решение по в.гр.д. № 306/19г. на АС-Бургас искът е уважен като Л. Ч. е осъдена да заплати на Е. Ц. П.- Н. сумата от 73 998, 70лв. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 11.06.2020г.

4

Безспорно е, че е образувано гр.д. № 560/20г. на РС- Несебър, по което ищец е Е. Ц. К. и ответник е Л. Ч. за заплащане на обезщетение за забава от 22 530, 30 лв. върху сумата от 73 998, 70лв. за периода 17.07.2017г. до 16.07.2020г. Искът е уважен изцяло и решението е влязло в сила на 06.05.2021г.

Не е спорно, че във връзка с вземанията по двете граждански дела са образувани изп.д. № 489/20г. и 102/21г., по които Л. Ч. е заплатила на Е. К. исковите суми.

По делото са представени писмени доказателства, установяващи извършените плащания от ищеца.

С писмени покани от 15.06.2020г. и 04.09.2020г. Л. Ч. е уведомила застрахователя за това, че със съдебно решение на АС-Бургас е осъдена да заплати сумата от 73 998, 70лв.- главница и разноски по делото и го е поканила да ги заплатят на увреденото лице.

С писмено уведомление от 24.01.2018г. Л. Ч. е уведомила застрахователя , че е получила съобщение от ОС-Бургас , с което й е връчена искова молба от Е. Ц. П.- Н., по която е образувано гр.д. № 567/17г.

Видно от писмо от Нотариалната камера е, че срещу нотариус Л. Ч. за периода 19.04.2012г. до 19.04.2017г. няма образувани дисциплинарни производства.

При тези събрани доказателства СГС е уважил исковете частично. В отхвърлителната част решението е влязло в сила.

Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.435 във вр. с чл.469 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност е обвързан от посочените в жалбата основания – чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

В обжалваната част решението на СГС е валидно и допустимо.

5

По правилността му.

Задължителната застраховка "Професионалната отговорност" е вид застраховка за вреди от гражданска отговорност по смисъла на КЗ и се изразява се в задължението на застрахователя за обезщетяване на вредите, причинени на трети лица, различни от застрахования. Като вид разновидност на застраховка "Гражданска отговорност", задължителната застраховка "Професионалната отговорност" е изрично уредена в действащия КЗ, притежава присъщите санкционна, превантивна и обезщетителна функции, а елементите на специалния фактическия състав, от който се поражда са: деяние - действие или бездействие на лице, извършващо определена дейност в рамките на упражнявана от него професия, противоправност на деянието, изразяваща се в неизпълнение на задълженията му при и по повод същата, настъпила в процеса на осъществяване на съответната професионална дейност, вреда в правната сфера на лице, извън застрахования, вина на упражняващия конкретната професионална дейност с проявните форми умисъл или небрежност и причинна връзка между деянието на извършващия определената дейност и настъпилия в чуждата правна сфера вредоносен резултат. 3а разлика от КЗ (отм.) в действащия Кодекс на застраховането, в сила от 16.01.2016 г., законодателят в чл. 469 КЗ е определил дефинитивно застрахователното събитие при застраховка "Професионална отговорност" – настъпване на вредоносния резултат, за който застрахованият е отговорен.

Възприетото законодателно разрешение и анализът на елементите от фактическия състав на задължителната застраховка "Професионална отговорност" позволяват да се приеме, че ако вредата не е настъпила, т. е. не се е проявила, не е осъществен и фактическият състав на професионалната отговорност, което изключва да е реализирано и застрахователното събитие.