Решение № 487 от 06.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Русе, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520106898 по описа за 2025 година

Б. И. Х. заявява, че по силата на договор, обективиран в нотариален акт №********г. по описа на нотариус при Районен съд – Русе, притежава следния имот в селищно образувание „********“ до село ********, община ********, област Русе: жилищна сграда на два етажа с площ 96 кв.м., състояща се от пет стаи, ведно с дворно място представляващо УПИ **** в квартал 8 по регулационният план на селищно образувание „********“ до село ********, община ********, област Русе, одобрен със Заповед №******г. с площ 950 кв.м. по скица №******г., а по документ за собственост с площ 1000 кв.м., представляващо неурегулиран имот в махала ********, село ********, област Русе, при граници: от запад и север – горска територия, от изток – **********.

Пояснява, че съгласно Удостоверение №******г., първоначално имотът е бил собственост на М.П.М. и Н.С.М.. С договор, обективиран в нотариален акт нотариален акт №******г. по описа на нотариус при РРС са го прехвърлили на своята внучка Н.Т.И., от която закупил имота.

Твърди, че от 1994г. владее постройката и дворното място явно, постоянно и непрекъснато. Оградил имота от четири страни, засадил овощни дървета и асми пред къщата. Считал, че закупил къщата и дворното място. Едва през настоящата година, след като се снабдил със скица, забелязал, че като собственик на дворното място е посочена държавата. Посетил Областната управа и се снабдил с документа за собственост на праводателите. Констатирал, че дворното място е закупено от Община ******* през 1973г. за сумата 2545.30 лева. Същевременно узнал, че за имота е съставен АДС №********г. Решил да се снабди с акт за собственост и за дворното място чрез обстоятелствена проверка за придобиване по давност, но след като подал молба – декларация в Община ****** за 1 заверка, разбрал че на 02.06.2025г. е съставен АОС №2933. Счита, че след като дворното място е закупено от праводателите на продавачите, то не е държавно от 1972г., от което прави извод, че не би могло собствеността върху имота да е преминала от държавата към Община ******** и да е станало общинска собственост. Твърди, че АОС е съставен след като е депозирал молба – декларация за извършване на обстоятелствена проверка за придобиване дворното място по давност и е антидатиран.

По изложените съображения моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение Община ********, с адрес: село ********, област Русе, ******, представлявана от кмета Г.А.М., че Б. И. Х. с ЕГН: ********** е собственик на следния недвижим имот: Дворно място, представляващо УПИ **** в квартал 8 по регулационния план на селищно образувание „********“ до село ********, община ********, област Русе, одобрен със Заповед №******г. с площ 950 кв.м. по скица №******г., а по документ за собственост с площ 1000 кв.м., представляващо неурегулиран имот в махала „********“, село ********, област Русе, при граници: от запад и север – горска територия, от изток – ********** и да отмени АДС №******** на Област Русе и *********г. на Община ********.

В условията на евентуалност моли съда да признае за установено, че ответникът не е собственик на описания имот.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община ******** е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Развива правни съображения, свързани с фактическия състав и приложение разпоредбата на чл.79 ЗС. Счита, че в случая не е налице нито един от двата елемента на придобивната давност

Заявява, че на 20.09.1951г е съставен акт за завземане на недвижим имот за държавен, с който държавата е призната за собственик на имот в местност ********, село ********, описан като „масивна двуетажна къща и др., застроени върху 96 кв.м. и двор от 1000 кв.м., при съседи: от две страни Д.П. и общинска мера“. Като основание, в акта се сочело Министерско постановление №*******г., протокол №130. Въз основа това постановление били изкупени земите, живия и мъртъв инвентар, жилищните и стопански сгради на изселващите се от страната лица от руски произход. Изкупените движими и недвижими имущества били предадени на Министерство на земеделието и държавните имоти, като държавна собственост и останали в бъдеще на негово разположение, т.е. считано от 17.12.1946г., имотът, описан в акта за държавна собственост бил придобит от държавата.

Съгласно приложеното към исковата молба удостоверение №******г. на Общински народен съвет *******, издадено на основание чл.4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, М.П.М. бил признат за собственик на описаната в акта за държавна собственост жилищна сграда на два етажа с обща застроена площ 96 кв.м., като било признато право на строеж върху държавната земя, върху която е построена сградата. Съгласно действалият към момента Правилник за държавните имоти, титулярът на правото на строеж можел да се ползва от земята, доколкото това било 2 необходимо за използване на сградата, съобразно нейното предназначение.

Предвид наличната документация, включително приложените от ищеца нотариални актове, ответникът твърди, че Б. Х. е придобил единствено собствеността върху сградата и правото на строеж върху държавното дворно място.

Поддържа, че правото на собственост върху процесното дворно място е придобито от Община ******** по силата на действащия от 09.11.1999г. § 42 от ПЗР на ЗОС.

Трансформирането на държавната собственост в общинска се осъществило при наличието на двете предвидени в параграфа изисквания – да е налице имот частна държавна собственост и той да е отреден за жилищно строителство, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на ЗОС подробни устройствени планове. Със заповед №*******г. на Областен управител на Област Русе процесното дворно място било деактувано като държавен имот и на 02.06.2025г. бил съставен акт за частна общинска собственост №2933, констатиращ настъпилото по силата на закона правоприемство между Държавата и Община ********.

Придобитата давност за имоти частна общинска собственост започнала да тече от 09.11.1999г. На 01.06.2006г. е наложен мораториум за придобиване по давност на имоти частна държавна и общинска собственост, който е отменен, считано от 08.03.2022г. В тази връзка сочи, че праводателите на ищеца и самият ищец не са упражнявали фактическа власт върху дворното място с намерение да го своят, тъй като владението, получено от собственика (първоначално Държавата, а впоследствие Община ********), съответствало на съдържанието на вещното право на строеж. Поддържа, че ищецът не е превърнал упражняваната от него фактическа власт върху имота, съответстваща на ограниченото вещно право на строеж, във владение, съответстващо на правото на собственост. В тази насока обръща внимание и на подаваните от него декларации по чл.14 ЗМДТ, в които самият той декларирал, че не е собственик на земята, а притежава сграда, построена върху държавен или общински парцел.

Моли съда да отхвърли установителния иск за собственост като неоснователен.

Счита, че исковете за отмяна процесните акт за държавна собственост и акт за общинска собственост са процесуално недопустими, по следните съображения:

Сочи, че не съществува самостоятелен иск за отмяна акта за общинска собственост, а при постановяване положително за ищеца решение по иска за собственост, неправилно актувания имот следва да бъде отписан от актовите книги със заповед на кмета на общината (чл.64 ЗОС).

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

С Акт №*****г., на основание Министерско постановление №*******г. и протокол №130 държавата е завзела недвижим имот съставляващ „къща, масивна, двуеажна и др. застроени върху 96 кв.м. и двор 1000 кв.м., при съседи: от две страни Д.П. и общинска мера“.

Към исковата молба е приложено удостоверение №******г. на Общински народен 3 съвет *******, чието съдържание, в бланкетната част, е нечетливо.

С договор, обективиран в нотариален акт №******г. по описа на нотариус при РРС, М.П.М. и Н.С.М. прехвърлили на своята внучка Н.Т.И. следния свой собствен недвижим имот: жилищна сграда на два етажа от 96 кв.м., състояща се от пет стаи, построена в държавно дворно място от 1000 кв.м. в махала ********, село ********, Русенски окръг, където липсва дворищно – регулационен план, срещу задължението на Н.Т.И. да гледа прехвърлителите до края на живота им.

На 28.01.1994г. Н.Т.И. и В.К. И. продали на Б. И. Х., описания по-горе недвижим имот - нотариален акт №********г. по описа на нотариус при РРС.

Със заповед №*******г. на Областен управител на Област Русе застроеното дворно място от 1000 кв.м., предмет на акт за държавна собственост №2/*****г., а съгласно скица №******г., издадено от Община ******** – УПИ ****, квартал 8, по регулационния план на с.о.“********“, община ******** е отписано от актовите книги за имотите – държавна собственост, тъй като имотът е преминал в собственост на Община ********.

За УПИ ****, квартал 8, по регулационния план на с.о.“********“, община ********, област Русе, одобрен със Заповед №******г. на Кмета на Община ********, с площ 950 кв.м., представляващ застроено дворно място е съставен Акт за частна общинска собственост №********г. В графа „Забележки“ на АЧОС е вписано, че изградената в този имот сграда е собственост на Б. И. Х..

В декларации по чл.14 от ЗМДТ ищецът потвърдил, че не е собственик на земята (т.5.1. и т.5.2. в декларация от 24.03.1998г., а на втора страница в декларация от 24.03.2025г. отбелязал, че е собственик на сграда, построена върху държавен имот.

С показанията на А.К.А. и С.И.В. се установява, че ищецът владее процесния имот от края на 90-те години. Свидетелите останали с впечатление, че имотът е негов. Б. Х. бил гостоприемен – посрещал гости в имота, поддържал го, грижел се за него като за свой.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК. В условията на евентуалност е предявен отрицателен установителен иск със същото правно основание.

По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК:

Предвид Акт за частна общинска собственост №********г.., с който ответникът се легитимира като собственик на спорния имот, съдът приема, че е налице извънсъдебно оспорване на заявените от ищеца, поради което съществува правен интерес от търсената защита чрез предявяване положителен установителен иск за собственост.

Разгледана по същество, претенцията е основателна.

В хода на производството не е установено Б. Х. да е суперфициарен собственик. Не е издаден административен акт за учредено право на строеж, въз основа който ищецът да се възприема като суперфициарен собственик и това да опровергава намерението за своене. От ангажираните гласни доказателства е видно, че от 1994г. до настоящия момент ищецът стопанисва и поддържа имота. След като едно лице е установило фактическа власт върху недвижим имот, се предполага до доказване на противното, че упражнява тази фактическа 4 власт трайно и непрекъснато, до момента, в който не се установи осъществяване от трети лице на такова действие, което явно и категорично препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота. Ответната община не твърди да е прекъсвала по някакъв начин това владение или да е осъществявала такова чрез други лица.

Доколкото ищецът е установил самостоятелна фактическа власт върху дворното място, то по отношение на намерението, с което тази фактическа власт е била упражнявана, приложение следва да намери презумпцията по чл.69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.