Разпореждане № 1250 от 07.10.2024, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1250 гр. Перник, 07.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Съдия:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500572 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267, във вр. с чл. 294 от ГПК.

С Решение № 552/26.09.2024 г. по гр. д. № 1852/2023 г. по описа на ВКС на РБ обезсилено Решение № 19/16.01.2023 г. по гр. д. № 586/2022 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 260034/14.07.2022 г. по описа на Районен съд – Радомир, в частта му, с която е отменен констативен нотариален акт № ***, том ***, рег. № ****, дело № 483/2006 г. на нотариус Б. К., с район на действие РС – Радомир, като недопустимо и е прекратено производството в тази част.

Със същото решение на ВКС е отменено Решение № 19/16.01.2023 г. по гр. д. № 586/2022 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 260034/14.07.2022 г. по описа на Районен съд – Радомир, в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Д. С. А., К. С. Ц., с конституирани на нейно място наследници – Д. В. Ц. и И. В.

Ц., С. В. А., В. П. Г. за признаване на установено по отношение на Б. О. Р. и В. П. Г., че той не е собственик на част от **** по регулационния план на с. Байкалско, общ. Радомир, обл.

Перник, с площ на частта, съгласно удостоверение № 127/13.08.2019 г. и скица № 84/03.09.2019 г., издадени от община Радомир от 955 кв. м., която част е заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 1 по скица-проект, представляваща приложение № 10 към заключението на вещото лице Румен Серафимов по изслушаната съдебно-техническа експертиза и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С Решението си ВКС се е произнесъл по въпроса: „Допустимо ли е въззивният съд да потвърди решение на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск за собственост, ако в мотивите е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост, не че ответникът е доказал правото си, отричано от ищеца?“ Приел е, че съгласно ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, в производството по отрицателен 1 установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, като преценката за това е свързана с допустимостта на иска. При наличие на правен интерес от предявяването му, ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, защото само неговото право е предмет на спора, като трябва да изчерпи всички основания, на които то е могло да се породи.

Посочил е, че в конкретния случай произнасянето на въззивния съд противоречи на разясненията дадени в тълкувателния акт, тъй като изводът за неоснователност на предявения иск е обоснован с липсата на установеното от ищците право на собственост.

Обусловил е изхода от спора от материалноправната легитимация на ищците, вместо да обсъди претендираното от ответника право на собственост въз основа на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните. Приел е, че като не е обсъдил събраните по делото доказателства в подкрепа на твърдяното от ответника право на собственост и не е направил въз основа на тях фактически и правни изводи за претендираното от него и отричано от ищеца право, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е обусловило отмяната на въззвното решение и връщането му за разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Перник, който да обсъди събраните доказателства и да направи следващите се от тях фактически констатации и правни изводи относно твърдяното от ответника право на собственост върху спорния недвижим имот.

Съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК съдът, на който е изпратено делото го разглежда , като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението, като указанията на ВКС са задължителни за съда. Затова и доколкото по аргумент от чл. 266, ал. 2 от ГПК страните имат право да сочат нови обстоятелства и да представят нови доказателства, които не са могли да узнаят по-рано, както и да твърдят нововъзникнали обстоятелства, производството по делото следва да започне от фазата на съдебното дирене, без да се изготвя нов доклад.

Предвид изложеното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРИКАНВА страните към спогодба.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2024 г. от 10.40 ч., за когато да се призоват страните – Д. С. А., Д. В. Ц., И. Венелинов Цоев, всички чрез адв.

Г. М., Б. О. Р., чрез адв. К. И. и В. П. Г. на известния по делото.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

2

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3