Акт от 17.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 49946/2025
- Подписан
- 17.08.2026
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29695 гр. София, 17.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. М. като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. М. Гражданско дело № 20251110149946 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по съдържащо се във въззивна жалба на ищеца С. Г. А. искане за изменение на решение от 01.06.2026 г. по гр.д. № 49946/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта относно възложените в негова тежест разноски.
Изложени са съображения, че присъденото на ответницата адвокатско възнаграждение от 600 евро се явява прекомерно.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответницата К. М. А. излага съображения за неоснователност на същото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК (представянето на списък на разноските по чл.80 ГПК не е предпоставка за допустимост на искането, доколкото се иска изменение на решението в частта относно възложени в тежест на ищеца разноски, а не на присъдени в негова полза такива), поради което същото е процесуално допустимо.
С решение от 01.06.2026 г. по гр.д. № 49946/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав е отхвърлен предявеният от С. Г. А. срещу К. М. А. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 240 ал. 1 ЗЗД за признаване 1 на установено, че К. М. А. дължи на С. Г. А., както следва: сумата от общо 12 271, 01 евро (24 000 лв.), представляваща сбор на вземания за: сумата 8 000 лв., предоставена в заем на ответницата на 21.06.2022 г.; сумата 16 000 лв., предоставена в заем на ответницата на 07.09.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 25.11.2024 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 21.07.2025 г. по ч.гр.д.
№ 70296/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, с отстранена ОФГ с разпореждане от 01.06.2026 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Ищецът е осъден да заплати на ответницата, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 600 евро разноски по делото.
Ответницата е претендирала адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 670 евро, за заплащане на което е представен договор за правна защита от 15.12.2025 г. (лист 122 от делото).
Ищецът своевременно е заявил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност, по което съдът се е произнесъл, като е намалил адвокатското възнаграждение до сумата 600 евро, отчитайки естеството на спора, обстоятелството, че след отстраняване нередовностите на исковата молба, делото не представлява фактическа и правна сложност, както и вида и обема на осъществената правна защита. Съдът е съобразил и че не е обвързан с минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно практиката на СЕС – решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, както и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I ТО. Изложил е и мотиви, че правото на достъп до съд налага разноските да бъдат обосновани и разумни и да не са прекалено обременителни за страната, в чиято тежест се възлагат, в резултат на което е намалил претендираното адвокатско възнаграждение значително под минимума по Наредбата (1 308, 91 евро).
Предпоставки за ревизиране на изложените съображение не са налице. С оглед изложеното не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ съдържащо се във въззивна жалба с вх. № 224845/14.07.2026 г. искане по чл.248 ГПК на ищеца С. Г. А. за изменение на решение от 01.06.2026 г. по гр.д. № 49946/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3