Определение № 40 от 25.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. Пазарджик, 25.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова в присъствието на прокурора В. М. М. като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Частно наказателно дело № 20245200200058 по описа за 2024 година Производството е по чл. 440, във връзка с чл. 437, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 70 от НК.

Образувано е по повод молба от осъдения Т. и приложено становище от Началника на Затвора - град Пазарджик.

В съдебно заседание упълномощения от началникът на Затвора - юрк. Р. изразява становище, че молбата на осъдения Т. е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Прокурорът излага доводи, че не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК - осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание и с примерно поведение да е дал доказателства за своето поправяне.

Защитникът на осъдения поддържа молбата за условно предсрочно освобождаване, като твърди, че няма доказателства за твърдените в становището на началника на затвора недобри практики. Насочва вниманието към коментираните в същото предложение положителни прояви на лишения от свобода. Пледира за постановяване на условно предсрочно освобождаване с налагане на пробационна мярка по време на изпитателния срок.

Осъденият Т. поддържа молбата си.

Съдът, като обсъди доводите на страните и приложените по делото писмени доказателства, намира, че молбата на осъдения Т. е неоснователна и 1 следва да се остави без уважение по следните съображения:

С присъда № 260004/28.9.2020 г., по НОХД № 367/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик е признат за виновен, че при условията на продължавано престъпление в периода от 02.12.2019 год. до 08.12.2019 год. в гр. С. и гр. Б. използвал платежен инструмент - дебитна карта № *****************, издадена от "Б***" - клон С. на името на С.А.И. с ЕГН ********** от гр. С. и данни от нея - ПИН код и е осъществил шест броя трансакции на обща стойност 2600,00 лв. без съгласието на титуляря С.А.И., като деянието не съставлява по-тежко престъпление,поради което и на основание чл. 249, ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 57, ал. 2 от НК е осъден на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено да изтърпи и отложено наказание от 5 /пет/ месеца лишаване от свобода по присъда № 45/22.03.2018 г. на Районен съд – Пазарджик, постановена по НОХД № 444/2018 г.

С Решение № 260017/17.02.2021 г. по ВНОХД № 578/2020 Г. АС Пловдив изменя присъдата в осъдителната й част като намалява наказанието на 3 г.л/св. С Решение № 104/28.05.2021 г. ВКС е потвърдено Решението на АС Пловдив.

Със споразумение по НОХД № 1284/2021 г. на Районен съд – Пазарджик е признат за виновен за това, че на 13.08.2021 г. в Затвор гр.Пазарджик, без надлежно разрешително е държал висорискови наркотични вещества - амфетамин - 4,09 гр. на стойност 122,70 лв, поради което и на основание чл. 354а, ал.3,т.1 от НК е осъден на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода.Със същото протоколно определение по реда на чл. 306, ал. 1 на основание чл. 27, ал. 1 от НК е присъединено изцяло наказанието от 1 година и три месеца лишаване от свобода, наложено с присъда-споразумение по НОХД № 1284/2021 на Районен съд – Пазарджик към неизтърпяната част по присъда по НОХД № 367/2020 на Окръжен съд – Пазарджик като му определя общо наказание в размер на 4 години и 3 месеца „лишаване от свобода“.

Начало на наказанието: 14.10.2021 г.

Към 03.01.2024 г. осъдения Т. фактически е изтърпял 2 години 2 месеца и 20 дни, от работа 2 месеца и 18 дни или общо 2 години 5 месеца и 8 дни.

Остатък за изтърпяване на наказанието към тази дата е 1 година 9 2 месеца и 22 дни.

Към датата на днешното съдебно заседание остатъка за изтърпяване на наказанието е 1 година 9 месеца и 0 дни.

В приложеното към настоящото дело становище на Началника на затвора Пазарджик се посочва, че осъденият Т. признава извършените деяния, но продължава да не осъзнава в пълна степен високата им степен на обществена опасност, изразявайки формална самокритичност, провокирана предимно от характера на институцията в която пребивава.Приемал наложеното му наказание, но смятал размера му за завишен, изразявайки формална самокритичност, провокирана предимно от характера на институцията в която пребивава. Сочи се, че все още липсвали данни за устойчива мотивация за промяна на криминалното поведение.

Изрично в становището се посочва, че е регистрирано участие в различни недобри практики на територията на МЛС, като рискът от извършване на нарушения продължава да е макар и контролирано висок.

Според становището, осъденият познава добре установения ред, но го спазва избирателно и формално или в съответствие с възникнала актуална ситуация. Към момента имал наложени общо 7 /седем/ дисциплинарни наказания по реда на ЗИНЗС.

Във връзка с оценката на риска от рецидив и поведението на осъдения Т. в становището се посочва, че при направената преоценка на правонарушителя е отчетен среден в горните граници риск от рецидив на престъплението 73 точки, с основни проблемни зони, както следва:

-отношение към правонарушението - липсва обективно осъзнаване на високата обществената опасност на извършеното престъпление. Налице е неглижиране на извършените деяния и омаловажаването му.

-умения за мислене - насочен в негативна насока, нестабилен мисловен процес, неспособност за дефиниране на проблемите, осъзнаване на последствията и липса на ясно и реалистично целеполагане.

Сочи се, че при извършената оценка на риска от сериозни вреди, същият е определен като нисък по отношение на служебния състав и лишените от свобода, като е възможна реактивна градация към среден при възникване на нетипична ситуация. По отношение на самият себе си осъдения 3 е носител на нисък риск от вреди.

Според становището, осъденото лице е с устойчива криминална активност, разностранност на извършените деяния, лесно се повлиява от асоциално обкръжение и е без особена алтернатива за промяна в условията на свобода.

В заключение е посочено, че при отпадане на прекия контрол съществува значима възможност за реализиране на нови престъпни прояви със същия или сходен характер и не е налице реално осъзнаване на високата обществена опасност на извършените деяния, предвид което обосновано можело да се счита, че същото не е постигнало изцяло целите си към настоящия момент.

В аналогичен смисъл е и депозираното по делото психологическо становище.

С оглед гореизложеното и предвид липсата на отчетени позитивни промени вследствие на осъществяваната с осъдения Т. корекционна работа, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. Съдът отчете, че в актуалната оценка на риска не е регистрирана промяна в отношението на осъдения спрямо правонарушението, както липсата на значими положителни промени в останалите регистрирани като проблемни сфери на нужда, които подлежат на допълнително въздействие.

Отделно от това се отчетоха и допуснатите седем на брой дисциплинарни провинения от различен характер, който факт сам по себе си говори за все още неосъзната необходимост от промяна в избора на поведение.

Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода, че осъденият Т. все още не е дал доказателства за своето поправяне и не е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, предвид което не следва да бъде допуснато условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Предвид казаното до тук и наличните по делото писмени доказателства за извършени нарушения на установения в затвора ред, както и осъждането на лишения от свобода за държане на наркотични вещества в затвора, съдът 4 намира за неоснователни доводите на защитата, че твърденията в писменото становище на началника на затвора за недобри практики от страна на осъдения били необосновани, доколкото за тях липсвали доказателства. Факт е, че от налагането на последното наказание на лишения от свобода Т. е изминал период повече от 1 година, но съдът намира, че това не е в състояние да компрометира констатираната в експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода и в оценката по чл. 155 от ЗИНЗС липса на положителна промяна у лишения от свобода Т., която да обоснове извода за наличието на материално-правната предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, а именно: че осъденият е дал доказателства за своето поправяне, установени по реда на чл. 439а, ал. 2 от НПК.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. Т. Т. - роден на *********** година в гр. Б., живущ в гр. Б., ул. "Г." №**, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, ЕГН **********, за предсрочно условно освобождаване от остатъка на наказанието в размер на 1 година и 9 месеца от определеното му едно общо най-тежко наказание в размер на 4 години и 3 месеца лишаване от свобода с протоколно определение № 144/1.9.2021 г.,по НОХД № 1284/2021 г. на Районен съд - Пазарджик, с което е присъединено изцяло наказанието от 1 година и три месеца лишаване от свобода, наложено с присъда-споразумение по НОХД № 1284/2021 г. на Районен съд – Пазарджик към неизтърпяната част по присъда по НОХД № 367/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Затвора - град Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Пловдивският апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 5