Определение № 627 от 03.05.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 627 гр. Плевен, 03.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500294 по описа за 2023 година С определение № 260030/28.02.2023година., постановено по гр.д.

№ 6654/19г. Плевенския районен съд е допълнил на основание чл.248, ал.1 от ГПК свое определение № 260017/31.01.2023г. за частично прекратяване на производството по делото, в частта му за разноските, като е осъдил ищеца М.

К. да заплати на адв.С. М. от АК-Плевен сумата 1002.03лв, на основание чл.38 от ЗА, за осъществено безплатно процесуално представителство на ответника Д. Д.,.

Срещу определението е подадена частна жалба от ищеца М. К., чрез пълномощника му адв. Н. Н.. В жалбата се твърди, че прекратяването на производството е поради отпадане на правният интерес на ищеца, но това отпадане е настъпило по време на производството и че при завеждането му такъв е съществувал, поради което счита за неправилен извода на Плевенски РС, че дължи разноски на ответника.Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено друго за оставяне без уважение на молбата за допълване на определението за прекратяване с присъждане на разноски на ответника.

Ответникът по частната жалба е взел становище, че тя е неоснователна. Счита че ответника Д. Д. не е дал повод за завеждане на делото и че поначало е липсвал правен интерес за ищеца още при завеждането на иска за подобрения.Твърди че той е бил заведен след 1 предявяването на иск по чл.19, ал.3 ЗС за същия имот и без да са били предприемани принудителни действия спрямо него. Признава, че по изп.д.№ 205/2019г. на ЧСИ П. П., такива са били предприети само спрямо жилищния имот, находящ се в гр.Плевен, **********, поради което счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Позовава се и на чл.78, ал.4 ГПК относно правото на разноски при прекратяване на делото. Моли да бъде потвърдено определението на РС.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид становището на ответника, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано пред

Плевенски РС по искова молба на М. Й. К., чрез пълномощника му адв.Н. Н., с която е предявен против Д. Д. Д. иск с правно основание чл.72, ал.1 и ал.3 вр. чл.70, ал.3 от ЗС за заплащане на подобрения в недвижим имот – апартамент в размер на 12 266.14лв. и в гараж в размер на 7020.34лв., които ищецът е подобрявал след сключване на предварителни договори за закупуването им от ответника и след като е получил владението върху двата самостоятелни недвижими имота. В исковата молба е посочено, че правният интерес на ищеца произтича от факта, че въз основа на изпълнителен лист, издаден от Плевенски РС по гр.д. № 5996/2017г. е образувано изпълнително дело срещу него за опразване на въпросния апартамент № 3, находящ се в сградата на ********** в гр.Плевен и с оглед признаване и упражняване на право на задържане на апартамента до заплащане на подобренията. С отговора на исковата молба ответникът, чрез процесуалния му представител адв. С. М., който е осъществявал безплатно процесуално представителство, съгласно договора за правна защита и съдействие на л.42 от делото на РС, е оспорил исковите претенции. Производството по делото е било спряно до решаването на преюдициални спорове по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителните договори за окончателни, с определение постановено в първото по делото заседание на 17.11.2020г.

С определение № 260226/15.12.2022г. производството е възобновено, като съдът е дал възможност на ищеца да заяви поддържа ли исковата си претенция за подобрения в двата имота, с оглед резултат от приключилите дела по чл.19, ал.3 ЗЗД и обявяването за окончателен само на 2 договора за покупко-продажба на гаража.Ответникът е поискал прекратяване на производството по делото по отношение на подобренията в гаража и присъждане на разноски с молба от 02.02.82023г./на л.259/.След като със заявление от 23.01.2023г. ищецът, чрез пълномощника си адв.Н. е потвърдил, че поддържа исковите си претенции за подобрения така, както са заявени и уточнени, за сумата общо в размер на 19 835.17лв., РС е постановил определение № 160017/31.01.2023г. за частично прекратяване на производството досежно претенцията за подобрения в гаража приемайки, че ищецът, който е придобил собствеността му в хода на производството, въз основа на влязло в сила съдебно решение по конститутивен иск, няма правен интерес от предявяване на иск за подобрения в същия имот. Определението е влязло в сила на 14.02.2023г. С молба от 17.02.2023г. ответникът Д. Д., чрез пълномощника си адв. С. М. е поискал допълване на определението и присъждане на разноски съразмерно на прекратената част. С обжалваното определение РС е приел, че молбата е подадена в срок и че са налице предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК, като е присъдил разноски в полза на ответника в размер на 1002.03лв. на основание чл.38 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.

В съответствие със съдебната практика по прилагането на чл. 80 и 81 ГПК относно момента, до който ответникът може да иска присъждане на разноските по делото, настоящият състав приема, че правото на присъждане на разноски на ответника по чл. 78, ал. 4 ГПК, при прекратяване на производството се реализира с молба, подадена по реда и в сроковете по чл.

248 ГПК. Определението за частично прекратяване на производството по делото е постановено от съда в закрито заседание и за приключване на производството по делото ответникът е узнал с получаването на препис от това определение на 07.02.2023г. В такъв случай правото на разноски по чл.

78, ал. 4 ГПК би могло да се реализира с молба, подадена по реда на чл. 248 ГПК.

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.В случая се иска допълване в частта за разноските на определение, за което също е приложима нормата на чл. 248, ал.1 ГПК. Тъй 3 като определението, чието допълване се иска, е обжалваемо, молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е следвало да бъде подадена в срока за обжалването му, който е едноседмичен и е изтекъл на 14.02.2023г. Ето защо неправилен се явява изводът на РС, че молбата за допълване е подадена в срок.Същата е била недопустима и е следвало да бъде върната от съда на подателя ѝ.

Поради изложеното, въззивният съд приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл с недопустим съдебен акт, тъй като не е бил сезиран с молба за допълване на определението по реда и в сроковете по чл.248, ал.1 ГПК. Не може да се счита за такава молба молбата от 02.02.2023г., с която ответникът е поискал прекратяване на производство и присъждане на разноски, която няма такова съдържание. Към този момент определението за прекратяване е било постановено, но то не му е било връчено и не му е било известно, видно от текста на молбата, съдържаща искане за прекратяване, което вече е било постановено.

Обжалваното определението е постановено по молба, предявена извън преклузивния едноседмичен срок, с оглед срока за обжалване на прекратителното/допълненото/ определение, в което се изразява неговата недопустимост. Като краен извод и при така описаните процесуални действия, следва да се приеме, че първоинстанционният съд се е произнесъл с недопустим съдебен акт, при което обжалваното определение следва да бъде обезсилено като недопустимо и производството по подадената молба по чл.248 ГПК - прекратено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 260030/28.02.2023г., постановено по гр.д. № 6654/2019г. по описа на Плевенски РС, с което е допълнено определение № 260017/31.01.2023г. за частично прекратяване на производството по делото, в частта му за разноските, като недопустимо и 4 прекратява производството по подадената от Д. Д. Д. молба по чл.248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5