Решение № 2460 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2460 гр. ......, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110137293 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

10.02.2026 г., гр.......

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №37293 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 и по чл.86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от ........., ЕИК:....., със седалище и адрес на 1 управление: гр......., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу С. А. С., в качеството на му на законен наследник на С. С. С., починала на ...г., като собственик на топлоснабден имот, в гр........, с абонатен №...., с която се моли ответникът да бъде осъден да заплати сума от 3 970,32 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период от 01.05.2021г. до 30.04.2024г., сума от 698,57 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2022г. до 07.02.2025г., сума от 48,37 лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода от 01.12.2021г. до 30.04.2024г. и сума от 10,76 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.02.2022г. до 07.02.2025г. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв.Г. В. от САК, с който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Не се оспорва, че ответникът е племенник на починалата С. С. С..

Твърди, че на 10.03.2025г. е депозирал заявление за отказ от наследството й, депозирано на 11.03.2025 г., като отказът е вписан в особената книга на съда под №558/12.03.2025г. Не оспорва, че приживе неговият наследодател е използвал ТЕ в претендираните количества и цена от ответника. Моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение, /ФДР/, „...“ ......, което представя 2 бр. справки за използвана ТЕ, на името на С. С. С. и 2 бр. формуляри за реален отчет.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни. Съображенията за това са следните:

Приложени към исковата молба са преписи на НА за дарение на недвижим имот №.....г. н.д. №....г., том LXX, с който О. С. надарява дъщеря си С. С. С. и сина си А. С. С. с правото на собственост върху ..... ж.к. ...... както и на НА за замяна на идеална част от недвижим имот срещу учредяване на безсрочно право на ползване №.....г., н.д. №..... на Нотариус М. К., рег. №.... в НК, район на действие: СРС, с който С. С. С. прехвърля на съсобственика си С.

А. С. собствената си ид.ч. от СОС с идентификатор .... по КККР на гр......., с адрес на имота: гр......., ж.к. ......, ..... замяна на учредено в полза на прехвърлителя безсрочно и пожизнено вещно право на ползване върху собствената си ½ ид.ч. от съсобствения недвижи имот.

Приложена към ИМ е молба- декларация от С. С. С. от 22.12.1998г. за откриване на партида за 2-ма ползватели за горния адрес.

Видно от представени у- ния за наследници А. С. С. е починал на ....г., като е оставил за свой наследник сина си С. А. С., а С. С. С. е починала на ...г., като е оставила за свой наследник племенника си С. А. С.

Приложено към ОИМ е съдебно у-ние, издадено по гр.д. №13809/2025г., на СРС, 83 състав, видно от което С. А. С. е подал на 11.03.2025г. заявление за отказ от наследството на С. С. С., починала на ...г., надлежно вписан в особената книга на съда.

Съдът достигна до следните правни изводи:

На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице- ползвател. Задължени лица по иска за заплащане на ТЕ за битови нужди са собствениците или титуляри на ограничено вещно 2 право на ползване на топлоснабден имот, или ползвател на имота на договорно основание при сключен договор между ползвателя и топлопреносното предприятие за продажба на ТЕ за битови нужди.

Партидата посочва задълженото лице за съответния имот. В случая следва да се приеме, че ответникът не е титуляр на партидата за доставената ТЕ до имота и съотв. „потребител на ТЕ“ за имота. В хипотеза на близки родствени отношения между собственика на имота и вещния ползвател е допустимо потребител на ТЕ да бъде лицето, ползващо имота, /Решение №896/23.02.2023г. по в.гр.д. №271/2023г. на СГС, Г.О., I I Б състав/. Видно от представените писмени доказателства вещният ползвател на ½ ид. ч. от имота и леля на ответника е подала молба за откриване на партида за ползване на ТЕ в имота, както и на нейно име са издавани фактури за ползваната ТЕ от ищцовия топлинен доставчик. В случая следва да се приеме, че ответникът не е титуляр на партидата за доставената ТЕ до имота и съотв. „потребител на ТЕ“ за имота. За периода от ....г. до 05.05.2022г. ответникът е бил съсобственик на имота с ½ ид.ч. от него, на основание наследствено правоприемство, като след разпоредителната сделка през м.05.2022г. придобива изцяло правото на собственост върху имота. Правоотношението по доставка на ТЕ е договорно по своя характер и в случая са изпълнение изискванията на подзаконовата нормативна уредба, като съсобственика С. С. С., а след 05.05.2022г. вещен ползвател до смъртта й през ...г., се е явявала потребител на ТЕ за проц. топлоснабден имот.

С откриване на наследството на С. С. С. на ...г. е настъпило основание за наследствена трансмисия на правата и задълженията в наследствената маса. Наследственото правоприемство представлява преминаване на имуществото на наследодателя към наследниците му по закон или по завещание.

От своя страна отказът от наследство се изразява в заличаване на наследственото правоприемство, считано от момента на откриването му, като отказалият се наследник се лишава от включените в наследството права и задължения. Последният престава да бъде наследник, като се счита, че никога не е бил такъв. Отказалият се наследник се счита за трето лице спрямо откритото наследство. В настоящия случай е видно от представените писмени доказателства, че отв. С. С. е извършил по надлежен ред отказ от откритото наследство, поради което следва да се приеме, че не носи отговорност за наследствените права и задължения. С оглед на гореизложеното исковете, насочени срещу него са изцяло неоснователни и не следва да се обсъждат останалите наведени от страните аргументи.

Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Отв. страна претендира разноски за заплатен по банков път адв. хонорар от 750 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие. В тълк. си практика ВКС приема, че при заплащане на разноски по банков път следва да се представят доказателства в тази насока, с оглед на това, че съдът следва да се увери, че разноските са действително направени от страната и са във връзка със защитата по делото. В случая такива доказателства са налице, /стр.113/ и разноските за заплатен адв. хонорар следва да се възложат върху насрещната страна.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от П. П. и М. Ц. - Изп. директори, срещу С. А. С., ЕГН:**********, осъдителни искове за следните суми: сума от 3 970,32 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за имот, в гр........, с абонатен №...., за отчетен период от 01.05.2021г. до 30.04.2024г., сума от 698,57 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2022г. до 07.02.2025г., сума от 48,37 лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода от 01.12.2021г. до 30.04.2024г. и сума от 10,76 лв., 3 представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.02.2022г. до 07.02.2025г. или равностойността им в евро по официалния обменен курс, като неоснователни.

ОСЪЖДА ........., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от П. П. и М. Ц. - Изп. директори, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на С. А. С., ЕГН:**********, сума в размер на 383,47 /триста осемдесет и три евро и четиридесет и седем стотинки/ евро, представляваща сторени деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на ......, като трето лице- помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4