Решение № 132 от 06.04.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Петрич, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230100613 по описа за 2025 годИ.

Производството е образувано по молба от И. К. К., ЕГН: **********, от гр. П., кв. Ц., ул. „С.“ № 34, чрез адвокат Б. Б., САК, с адрес за призовки и съобщения гр. П., ул. „Н.“ № 34, ет. 3, офис 6, срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано поотделно от С.Р.Я. и И.Ц.К. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:

203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И.М.Ш..

Ищцата твърди, че между нея и първото ответно дружество „Кредисимо“ ЕАД има сключен договор за потребителски кредит, по силата на клауза от който договор е сключила с второто ответно дружество „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на договора за потребителски кредит. С предявените искове претендира да бъде прогласена нищожността на договора за потребителски кредит поради противоречието му със закона, а в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на конкретно посочена клауза от договора, на изтъкнатите в условията на евентуалност основания, както и да бъде прогласена нищожността на договора за предоставяне на поръчителство на конкретно посочените основания, релевирани при условията на евентуалност.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е страна по Договор за потребителски кредит № 3012371, сключен дистанционно на 19.07.2024 г. с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който кредиторът й е предоставил сума в размер на 6 000 лв. със задължение за връщането й в срок от 24 месеца на 24 погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,00 %, като общата сума, подлежаща на връщане е 8 882,83лв., и при посочен в договора ГПР в размер на 48,21 %. Сочи, че в чл. 4 от цитирания договор е предвидено предоставянето на обезпечение на кредита, в резултат на което е сключила Договор за предоставяне на поръчиелство от 19.07.2024 г. с посоченото от заемодателя лице - втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който се е задължила да заплати възнаграждение 1 на дружеството-поръчител в общ размер на 5 550,41 лв., платимо на 24 погасителни вноски, съгласно Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство.

По отношение на Договор за потребителски кредит № 3012371 от 19.07.2024 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, ищцата твърди, че същият е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото в него не е посочен действителният размер на годишния процент на разходите, като уговореното възнаграждение за дружеството-поръчител е разход по кредита, който не е отчетен при съответната калкулация в това отношение. В тази връзка посочва, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, първият ответник не е включил в договорения ГПР разходите, които следва да извърши, в качеството й на кредитополучател, за заплащане на възнаграждение на втория ответник, в качеството му на поръчител, поради което ГПР не съответства на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение, което представлява „заблуждаваща търговска практика“, като кредиторът е въвел в заблуждение потребителя, който не е бил наясно за риска, който поема, респективно цената, която трябва да плати преди да бъде обвързан от договора. Релевира, че от съдържанието на договора за кредит се обосновава извод, че предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото гаранционният договор се сключва в деня на сключването на договора за заем и със свързано с кредитора дружество, тъй като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант.

Касателно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за кредит твърди, че същите са нищожни, защото въведените с последните изисквания за вида на обезпечението и срока за предоставянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Освен това, посредством цитираните клаузи от договора, кредиторът генерира допълнителна печалба посредством скритото оскъпяване на кредита, тъй като същият е едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант, чиято печалба от извършената търговска дейност като поръчител се разпределя в негова полза. Навежда, че клаузата на чл. 4 от договора за потребителски кредит противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики, същата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния, при неизпълнение на негови задължения да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, същата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, като цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора, както и че договорът е бланков и на потребителя не е осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението или да изрази воля по отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение, поради което същата не е договорена индивидуално и се явява нищожна, като не поражда права и задължения за страните.

По отношение на Договор за предоставяне на поръчителство от 19.07.2024 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, ищцата твърди, че същият е нищожен, тъй като противоречи на добрите нрави - противоречи на общо установените житейски норми за справедливост и добросъвестност, като е налице неоправдано разместване на имуществени блага, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява. Релевира, че сключването на гаранционния договор не е с цел да се гарантира изпълнението на задълженията по договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следва, поради което заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид функционалната свързаност между договора за кредит и договора за поръчителство и нищожността на първия с оглед противоречието му с повелителни норми на закона, навежда, че гаранционният договор също е нищожен. В тази връзка поддържа, че договорът за предоставяне на 2 поръчителство е лишен от основание, предвид нищожността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е сключен. Твърди още, че липсва кауза за сключване на гаранционния договор, тъй като за дружеството-гарант липсва каквато и да е престация.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК нищожността на Договор за потребителски кредит № 3012371 от 19.07.2024 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 и И. К.

К., ЕГН: **********; В условията на евентуалност, в случай, че отхвърли иска по чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, да разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и съответно след като се установи коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 3012371 от 19.07.2024 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 и И. К. К., ЕГН: **********; В условията на евентуалност, в случай, че отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и съответно след като установи коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 3012371 от 19.07.2024 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 и И. К. К., ЕГН: **********; В условията на евентуалност, в случай, че отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и съответно след като установи коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 3012371 от 19.07.2024 г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 и И. К. К., ЕГН: **********;

Да постанови решение, с което да прогласи на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД нищожността на Договор за предоставяне поръчителство от 19.07.2024 г., сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК 203508899 и И. К. К., ЕГН: **********; В условията на евентуалност, в случай, че отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, да разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и съответно след като установи коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за предоставяне поръчителство от 19.07.2024 г., сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК 203508899 и И. К. К., ЕГН: **********; В условията на евентуалност, в случай, че отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, да разгледа иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и съответно след като установи коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за предоставяне поръчителство от 19.07.2024 г., сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК 203508899 и И. К. К., ЕГН: **********; В условията на евентуалност, в случай, че отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да разгледа иска по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД и съответно след като установи коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за предоставяне поръчителство от 19.07.2024 г., сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК 203508899 и И. К. К., ЕГН: **********.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за недопустимост на така предявените искове, поради липса на правен интерес. Принципно посочва, че при кандидатстване за кредит, изпращайки искането си, потребителят подписва генерирания проект на договор за кредит, въз основа на въведените от него параметри в процеса по кандидатстване и приема и подписва приложимите общи условия, както и че така генерираният проект на договор за кредит ще бъде сключен между страните единствено ако дружеството кредитодател одобри заявлението за кредит на базата на извършена 3 проверка на кредитоспособността и идентификация на клиента по реда, предвиден в общите условия. В конкретния случай не оспорва, че ищцата е инициирала искане за сключване на договор за кредит и получаване на заемната сума, като представените от същата кредитни документи са генерирани, предоставена й е възможност да се запознае с условията на заявения от нея кредит, подписани са от нея и са й предоставени, като договорът се счита за подписан от кредитополучателя под отлагателно условие - ако кредитодателят одобри подаденото от кредитополучателя заявление, като договорът се сключва между страните от момента на одобрението. Твърди, че дружеството не е одобрило заявлението на ищцата от 19.07.2024 г. за предоставяне на кредит, за което същата е била уведомена посредством изпратен имейл на посочена от нея електронна поща, поради което и договорът за кредит не е сключен между страните, същият не е влязъл в сила и не са се породили предвидените с последния правни последици за страните. Посочва още, че доколкото договорът за потребителски кредит е реален и усвояването на заема е част от фактическия състав за възникване на правоотношението, главницата по кредита не е предоставена от дружеството на ищцата, нито последната е усвоила заемната сума, като твърди, че между страните не са разменени никакви насрещни престации.

Разпечатката съдържа 18 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e95dd49-f84b-46bd-8117-e62615dfe798