Определение № 635 от 15.09.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 635 гр. Варна, 15.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Деспина Г. Г.ева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500143 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

С подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК молба, вх. № 6053/18.08.2025г., съдът е сезиран от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 138/15.07.2025г. в частта му относно присъдените в полза на ответниците по исковете адвокатски възнаграждения.

Така направеното искане е основано на твърдения, че дори и редуцирани от съда присъдените размери са прекомерни и не отговарят на действително извършените от защитата процесуални действия и обстоятелството, че осъществената защита е обща за двамата ответници. Счита, че производството по ЗОНПИ е особено, поради което материалният интерес не следва да бъде определящ. Поддържа становището си от о.с.з., че адекватното адвокатско възнаграждение е в размер на порядъка от 2 000 лева до 4 000 лева за всеки един от ответниците.

В срока по чл.248 ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който се изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на искането.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

С постановеното по делото въззивно решение № 138/15.07.2025г. съдът е потвърдил обжалваното от КОНПИ първоинстанционно решение за отхвърляне на предявените против Г. Н. Ч. и Г. Д. Ч. искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ, с оглед на което и е осъдил Комисията да им заплати сторените от тях разноски в настоящата инстанция за заплатени 1 адвокатски възнаграждения в определени по реда на чл.78, ал.5 ГПК размери – 12 854 лева в полза на Г. Ч. и 12 485 лева в полза на Г. Ч..

Обстоятелството, че съдът вече се е произнесъл по направеното от КОНПИ възражение за прекомерност не прави искането й по чл.248 ГПК недопустимо.

Не са налице обаче основания за ревизиране на така присъдените разноски за въззивната инстанция. Не е налице опущение или промяна в изложените от съда мотиви относно произнасянето по възражението по чл.78, ал.5 ГПК и определянето на съответните размери. Съобразно даденото разрешение по т.3 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдът е отчел в съвкупност всички относими конкретни обстоятелства - фактическата и правна сложност на спора, предмет на въззивната жалба, защитавания материален интерес и извършените от общия на ответниците процесуален представител действия. Неоснователен е доводът, че цената на исковете /защитавания материален интерес/ не е от съществено значение. Предмет на исковете е отнемане на имуществени блага и това определя значимостта на тяхната стойност за ответниците. В същото време заплащането на адвокатския труд не може да се определи само на база аритметичните изводи относно брой на проведени съдебни заседания и извършени от процесуалния представител процесуални действия. Ето защо, макар и съдът да не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения, то достойното заплащане на адвокатската услуга в хипотеза на определянето й от съда по реда на чл.78, ал.5 ГПК изисква същото да е съпоставимо и с пазарните цени на същата при идентичен материален интерес, поради което и именно визираните в тази наредба размери са отчетени от съда като отправна точка за определяне на следващите се адвокатски възнаграждения, при съобразяване и на останалите релевантни обстоятелства /предмет на въззивното производство е материално-правния спор в неговата цялост с изкл. на искането за отнемане на сумата от 112 450 лева – невърнат заем; процесуалният представител е депозирал подробен писмен отговор срещу въззивната жалба и писмена защита, излагайки правни аргументи по доводите на насрещната страна, явил се е в проведеното о.с.з., при отчитане и обстоятелството, че адресът на кантората му е извън съдебния район на съда, което и доколкото не са налице данни за обратното предпоставя, че разходите за явяване са включени в уговореното адвокатско възнаграждение/.

По така изложените съображения искането на КОНПИ за изменение на въззивното решение в частта му за разноските - дължими адвокатски възнаграждения за въззивната инстанция е неоснователно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Комисията за отнемане на 2 незаконно придобитото имущество за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение в частта му относно присъдените в полза на ответниците разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за въззивната инстанция, на основание чл.248 ГПК.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3