Решение № 554 от 14.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. София, 14.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело № 20221100901499 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ.250 ОТ ГПК.

Образувано е по молба вх. № 3186/11.01.2024 г. , подадена от ищеца „В.К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, Комплекс ЕСТЕ, представлявано от изпълнителния директор Л.А.К., чрез адвокат Д. Б. Я. - Р. от САК, с адрес на дейността - гр.София, ул.****, офис 407.

В молбата се твърди, че с исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, ищецът е предявил два главни иска, първият от които, с правно основание чл.26, ал.1. предл. З ЗЗД , за прогласяване на нищожността на чл.31, ал.2 от сключения на 04.12.2019 г. Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина от находище „Златен дол“, участъци „II” “III”, община Ветово, област Русе, и вторият – с правно основание чл.26. ал.1. предл.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.8, ал.2, т.14 от процесния договор.

В условия на евентуалност ищецът твърди, че е предявил и два евентуални иска, за които с уточнителна молба е уточнен начинът на присъединяване.

В диспозитива на постановеното Решение №1473 от 29.11.2023 г. по търговско дело №20221100901499 по описа за 2022 г., с което са отхвърлени главните искове, съдът не се е произнесъл по евентуалните искове.

Поради това се иска да бъде допълнено постановеното Решение №1473 от 29.11.2023 г., като настоящият съдебен състав се произнесе по 1 аргументите, изложени в исковата и уточнителната молби и съгласно предоставените доказателства, по предявените от „В.К.“ АД искове в условия на евентуалност, както следва:

1. Първи евентуален иск, предявен в т.2 от петитума на исковата молба - „да бъде установено спрямо държавата, че задължението по чл.8, ал.2, т.14 от КД е задължение с ненастъпил падеж и в този смисъл не е налице неизпълнение на това задължение, поради което неустойка не се дължи.

“

Искът е прецизиран и допълнително обоснован и в Уточнителна молба вх.№65471 от 12.10.2022г./стр.4/- „В случай, че не бъде прогласена за нищожна клаузата на чл.8, ал.2, т.14 от КД в условия на евентуалност моля да приемете за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи неустойка за неизпъленние на задължението по чл.8, ал.2, т.14 от КД“.

2. Втори евентуален иск, прецизиран в Уточнителна молба вх. № 65471 от 12.10.2022г /стр.6/- „да приемете за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи неустойка за неизпълнение на задължението по чл.14, ал.6 от КД за предоставяне на отчет за изпълнението на Плана за управление на минните отпадъци /ПУМО/ за 2020г.“

Ответникът „МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РБ - ДЪРЖАВАТА,

ЧРЕЗ МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, тел. ****, чрез процесуалния представител - Д. З., оспорва молбата по чл.250 от ГПК по съображения, подробно изложени в молба вх. № на СГС 13071/05.02.2024 г. Твърди, че производството по първия евентуално съединен иск е прекратено с влязло в сила определение на СГС, VІ-9 състав, а по отношение на втория иск съдът е приел, че не е сезиран с такъв, тъй като едва с уточнителна молба от 12.10.2022 г. е поискано произнасяне на съда да приеме за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи неустойка за неизпълнение на задължението по чл.14, ал.6 от КД за предоставяне на отчет за изпълнението на Плана за управление на минните отпадъци /ПУМО/ за 2020 г.

Съдът, след като прецени доводите в молбата, констатира следното:

С Решение № 1473/29.11.2024 г. настоящият съдебен състав е отхвърлил като неоснователни предявените от „В.К.“ АД, ЕИК ****, п р о т и в МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ на Република България ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на енергетиката, със седалище и адрес: гр. София, ул. **** иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 31, ал.2 от сключения между страните на 04.12.2019г. Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище "ЗЛАТЕН ДОЛ", УЧАСТЪЦИ "II" и "III", община Ветово, област Русе, за срок от 35 години, и иска правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата на чл. 8, ал.2, т.14 от сключения между страните на 04.12.2019 г.

Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални 2 минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище "ЗЛАТЕН ДОЛ", УЧАСТЪЦИ "II" и "III", община Ветово, област Русе, за срок от 35 години.

По отношение допустимостта на молбата за допълване на решението, съдът намира, че молбата е допустима – подадена е в едномесечен срок от връчването на решението на ищеца (което е станало на 29.12.2023 г).

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Видно от данните по делото, с исковата молба са били предявени три обективно съединени иска:

1. Да бъде прогласена за нищожна поради противоречие с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, във връзка с чл.92 от ЗЗД, разпоредбата на чл.31, ал.2 от сключения Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните богатства - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали - каолинова суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина, от находище “ЗЛАТЕН ДОЛ”, УЧАСТЪЦИ “II” и “III”, община Ветово, област Русе.

2. Да бъде прогласена за нищожна и разпоредбата на чл.8, ал.2, т.14 от КД поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, а алтернативно да бъде установено спрямо държавата, че задължението по чл.8, ал.2, т.14 от КД е задължение с ненастъпил падеж и в този смисъл не е налице неизпълнение на това задължение поради което неустойка не се дължи.

3. Да бъде установено спрямо ответника, че отчетът за изпълнение на ПУМО за 2020 г. е предоставен имплицитно с геоложкия отчет за изменение на запасите през 2020 г. или алтернативно с отчета за инвестициите за 2020 г. по аргументи, подробно изложени в исковата молба.

С молба вх. № 65471/12.10.2022 г. ищецът „В.К.“АД, ЕИК ****, е направил редица уточнения към исковата молба в изпълнение на Разпореждане на съда № 4852 от 07.09.2022 г.. Наред с това, е заявил, че моли в условията на евентуалност, съдът да приеме за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи неустойка за неизпълнение на задължението по чл.14, ал.5 от КД за предоставяне на отчет за изпълнението на Плана за управление на минните отпадъци (ПУМО) за 2020 г.

С Определение № 3958/09.12.2022 г.

, съдържащо проекта за доклад по делото, съдът е приел, че по отношение на третия иск - да бъде установено спрямо ответника, че отчетът за изпълнение на ПУМО за 2020 г. е предоставен имплицитно с геоложкия отчет за изменение на запасите през 2020 г. или алтернативно с отчета за инвестициите за 2020 г. , съдът е изложил доводи, че исковите претенции са недопустими и производството в тази му част следва да бъде на осн. чл.130 от ГПК да бъде прекратено, предвид това, че е предявен иск за факт с правно значение.

Независимо от изложените мотиви и формираната ясна воля, съдът е 3 пропуснал да постанови изричен диспозитив за връщане на исковата молба в тази й част.

Този пропуск е констатиран от съда в първото по делото съдебно заседание от 05.04.2023 г. , когато производството в тази му част е прекратено. Определението за прекратяване като необжалвано е влязло в сила на 13.04.2024 г.

Поради това, молбата по отношение на допълването на решението в частта на третия иск, предявен с исковата молба, само на това основание, се явява неоснователна.

По отношение твърдението на ищеца, че е предявил нов евентуално съединен иск с молба вх. № 65471/12.10.2022 г. – да се приеме за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи неустойка в размер на 81 849.60 лв. за неизпълнение на задължението по чл.14, ал.5 от КД за предоставяне на отчет за изпълнението на Плана за управление на минните отпадъци (ПУМО) за 2020 г., в съдебно заседание от 04.10.2023 г. съдът е изложил подробни мотиви, че такъв иск не е бил предявен с исковата молба. Тези мотиви се споделят от настоящата съдебна инстанция и към настоящия момент.

Следва да се добави също така, че ГПК не познава последващо обективно съединяване на искове, наред с вече предявените с исковата молба искове. Касае се за самостоятелно предявена искова претенция, която ищецът, доколкото към настоящия момент не е формирана СПН, би могъл да претендира самостоятелно. Същата обаче не е и няма как да стане част от спорния предмет на делото като резултат от последващи правни действия на ищеца.

Следва да се посочи също така, че с разпореждането си за оставяне без движение на исковата молба, съдът е дал конкретни указания свързани с уточняване на обстоятелствената част на исковата претенция. Тъй като петитумът на третия обективно съединен иск е бил ясен, не се е налагало даване на указания. Поради това молбата от 12.10.2022 г. тази й част представлява предявяване на нов обективно съединен иск, който не е бил предявен с исковата молба.

Предвид изложеното, твърденията на ищеца, че съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, в частност по отношение на евентуално предявени искове, е неоснователно. Съдът се е произнесъл по предявените искове, както и по всички наведени от ищеца доводи. При липса на висящ иск (по отношение на иска да бъде установено спрямо ответника, че отчетът за изпълнение на ПУМО за 2020 г. е предоставен имплицитно с геоложкия отчет за изменение на запасите през 2020 г. или алтернативно с отчета за инвестициите за 2020 г.), и при липса на надлежно сезиране в ИМ с иск да се приеме за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи неустойка в размер на 81 849.60 лв. за неизпълнение на задължението по чл.14, ал.5 от КД за предоставяне на отчет за изпълнението на Плана за управление на минните отпадъци (ПУМО) за 2020 г. , не се дължи произнасяне с отделен диспозитив – такъв иск, който не е бил предявен, респ. не е приет за разглеждане.

Освен изложеното, следва да се посочи, че доводите на ответника в отговора му от 05.02.20224 г. по молбата на ищеца за допълване на решението по чл.250 от ГПК, са основателни. Съдът на осн. чл. 146, ал. 3 от ГПК е предоставил възможност на страните да изложат становището си във връзка с 4 дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ищецът не е направил възражения относно доклада по делото, с който е определен предметът на спора, нито е оспорил определението, с което е приет доклада по делото като окончателен, поради което не може да се позовава на разпоредбата на чл.147 от ГПК.

Съгласно чл.250 от ГПК съдебното решение е непълно, в случаите когато съдът не се е произнесъл в диспозитива по целия спорен предмет, какъвто не е настоящият случай, както подробно е посочено по-горе.

Поради това, С Ъ Д Ъ Т

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

КАТО

НЕОСНОВАТЕЛНА молба вх.

№

3186/11.01.2024 г., подадена от ищеца „В.К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, Комплекс ЕСТЕ, представлявано от изпълнителния директор Л.А.К., чрез адвокат Д. Б. Я. - Р. от САК, с адрес гр.София, ул. ****, офис 407 за допълване на осн. чл.250 ал.1 от ГПК на РЕШЕНИЕ № 1473 от 29.11.2023 г. по търговско дело №1499 по описа за 2022 г. на СГС, VІ—9 състав, чрез постановяване на решение по следните искове:

3. Първи евентуален иск, предявен в т.2 от петитума на исковата молба „да бъде установено спрямо държавата, че задължението по чл.8, ал.2, т.14 от КД е задължение с ненастъпил падеж и в този смисъл не е налице неизпълнение на това задължение, поради което неустойка не се дължи.