Решение № 683 от 27.03.2014, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ VIII-683 27.03.2014г. гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина

Кърпичева-Цинцарска секретар С.Д. като разгледа докладваното от съдия

Кърпичева-Цинцарска гр.дело № 10100 по описа на БРС за 2013г.

Производството е образувано по повод исковата молба на „СЕЛИГЕР” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. В 51, ет. 2, със съдебен адрес: гр. Бургас, пл. Б.Г 4, ет. 2, Адвокатско дружество „К. и Ко”, адв. Г.К. против Е.С.Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ул. В 51, ет. 2 и с настоящ адрес: с. М., ул. О 33. Твърди се, че до 12.09.2012г. ответницата е била управител на ищцовото дружество, когато е била освободена от длъжността и. На основание чл. 145 от Търговския закон се иска осъждането на ответницата да заплати на ищеца следните суми, представляващи нанесени му имуществени вреди от същата, в качеството и на управител на ищцовото дружество, а именно: 1. сумата от 18 629,50 лева-представляваща имуществени вреди в резултат на задължаване на ищеца по запис на заповед, издаден на лицето К.А за сумата от 15 600 лева без взето такова решение от общото събрание. Твърди се, че издадената ценна книга не е отразена в счетоводните книги, годишните данъчни декларации и счетоводния баланс на ищцовото дружество. Въз основа на така издадена ценна книга е издаден изпълнителен лист срещу ищеца и е проведено изпълнително производство по изп. дело номер 20128010400454/2012г. по описа на ЧСИ с рег. номер 801. По така образуваното изпълнително дело е изнесен на продан притежавания от ищеца недвижим имот, като сумата получена от публичната продан е в размер на 18 629,50 лева е разпределена чрез извършени плащания на кредитора по ценната книга, на ЧСИ и за адвокат.

Ищецът твърди, че така посочената сума представлява имуществена вреда нанесена му виновно от ответницата, в качеството и на управител на дружеството в резултат на задължването му по посочената ценна книга, поради което се иска осъждането и да я заплати на ищеца. Ищецът твърди, че дружеството е задължено по ценната книга без да е имало каквито и да е каузални правоотношение между страните по едностранната сделка, без ищеца да има нужда от тези пари и без реално да е получил същите. Твърди се, че ответницата не е предприела никакви действия за да защити интереса на управляваното от нея дружество по повод съдебното производство по издаване на изпълнителен лист срещу дружеството въз основа на ценната книга. и 2. сумата от 3 417,41-имуществена вреда, представляваща липса в касата на ищеца, която е констатирана към датата на освобождаване на ответницата като управител на ищцовото дружество.

Претендира се присъждане законна лихва върху търсените суми и съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание се поддържат така предявените претенции и се иска тяхното уважаване.

Ангажират се гласни доказателства.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, който счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Ответницата твърди, че липсва нейно виновно противоправно поведение, което да е довело да настъпване на твърдяните от ищеца за него имуществени вреди. Ответницата твърди, че закупения от ищцовото дружество недвижим имот, представляващ 293/898 кв. м. ид. ч. от дворно място за което е отредено УПИ XVI-164, в кв. 27 по плана на с. М., Община Бургас, е станало посредством парична сума, получена чрез сключен договор за заем с К.А от 20.03.2011г., обезпечен с издаден запис на заповед. Ответницата не оспорва факта, че получената сума от заема не е преведена по сметка на ищеца и документите не са осчетоводени, а е преведена по нейна лична сметка. Същата обаче твърди, че именно тази получена в заем сума е преведена от нейната сметка и лично от нея на продавачи на закупения от ищеца недвижим имот. Ответницата твърди, че са неверни твърденията на ищеца в исковата молба, че плащането на въпросния недвижим имот е станало със средства на мажоритарния съдружник в ищцовото дружество А.С.Ж посредством два банкови превода, направени от третите лица и Ю.Е по сметка на ответницата на датата 24.03.2011г., с които пари е извършено плащане от ответницата на продажната цена на земята с преводно нареждане от 28.03.2011г. С оглед на което и ответницата счита, че не е нанесла имуществени вреди на ищцовото дружество, като се твърди, че недвижимият имот е закупен от ищеца за сумата от 8 000 евро или 15 680 лева и е продаден за сумата от 15 971,49 лева, следователно няма вреда за него. По отношение на другата твърдяна имуществена вреда като причинена от ответницата, се счита, че претендираната от нея сума от 3 417,41 лева никога не е съществувала реално, като отчитането, че такава следва да има в касата на ищеца е в резултата на непредставени счетоводни документи от новия управител на счетоводното дружество, което е водело счетоводството на ищеца.

В съдебно заседание се поддържа така предявения отговор на исковата молба, като се иска отхвърляне на предявените претенции. Ангажират се гласни доказателства.

След запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:

Предявените претенции са с правно основание чл. 145 от Търговски закона ТЗ/. Съгласно цитираната разпоредба на ТЗ, управителят на едно търговско дружество отговаря имуществено за причинени на дружеството вреди. Фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.нар. "управителски деликт", изразяващ се както в активно поведение, така и в задължения за въздържащи се действия, поради което и законодателят е овластил дружеството в лицето на върховния му орган да вземе решение за предявяване на иска срещу управителя. Решението на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на иска срещу управителя се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича отговорността на управителя, поради което то представлява предпоставка за предявяване на иска на основание чл. 145 ТЗ.

Така предявените претенции съдът намира за допустими предвид изложените в исковата молба твърдения, че ответницата е имала качеството на управител на ищцовото дружество и с оглед предвидената правна възможност в това и качество да отговаря за нанесени вреди на дружеството.

По основателността на така предявените обективно кумулативно предявени искове съдът намира следното:

Не е спорно по делото, че ответницата е била управител на ищцовото дружество до 12.09.2012г., като към датата на образуване на настоящото съдебно дело, същата вече няма това качество, но има качеството на съдружник в същото с 30 % от капитала.

Останалите 70 % от капитала на ищеца принадлежат на съдружника АЖ, който е брат на ответницата. От изложеното в исковата молба, описаното в отговора на исковата молба и разпита на свидетелите и на двете страни, става ясно, че ищцовото дружество е създадено с основна цел закупуване на земя от съдружника АЖ. Същият е желаел да закупи имот в с. М.-къща и земя, за което свидетелстват св. П, св. Е и св. А. Не е спорно също така, че към този момент АЖ не е бил български гражданин, което е наложило регистриране на търговското дружество „СЕЛИГЕР” ООД, с ЕИК *********, от чието име да се закупи земята към къщата, предвид законовата забрана чужденци да придобиват българска земя. Не е спорно по делото, а и от представения на лист 19-20 нот. акт и предвид показанията на св. П и св. А се установи, че на 10.06.2011г. е сключена желаната от АЖ покупко-продажба, като същият като физическо лице е придобил построената къща в дворно място от 293/898 кв. м. ид. ч., за което дворно място е отредено УПИ XVI-164, в кв. 27 по плана на с. М., Община Бургас, а дворното място е закупено от регистрираното дружество и ищец по делото „СЕЛИГЕР” ООД. Не е спорно също така, че регистрираното търговско дружество „СЕЛИГЕР” ООД е било представлявано от ответницата, на която с договор за възлагане на управление от 23.02.2011г. е възложено управлението на същото. Ответницата го е управлявала до 12.09.2012г. По делото на лист 37 и лист 41 са представени два броя записи на заповед от 20.03.2011г., от които е видно, че ответницата, в качеството на управител на ищцовото дружество е задължила същото за сумата от 15 600 лева, която е следвало да бъде заплатена на К.А. От гласните доказателства се доказа твърдения от ищеца факт, че ответницата се намира във фактическо съжителстване с лицето К.А. Представените и неоспорени писмени доказателства на лист 36-46 от делото е видно, че поемателят по двете ценни книги К.А е образувал две съдебни производства, за да се снабди с изпълнителен лист по ценните книги, като успешно е получил такъв по образуваното ч. гр. дело 5899 по описа на БРС за 2012г. Въз основа на издадения в това съдебно производство изпълнителен лист е образувано изпълнително дело изп. дело номер 20128010400454/2012г. по описа на ЧСИ с рег. номер 801 с взискател К.А и длъжник „СЕЛИГЕР” ООД. За удовлетворяване на кредитора е извършена публична продан на притежавания от длъжника имот- дворно място от 293/898 кв. м. ид. ч., за което дворно място е отредено УПИ XVI-164, в кв. 27 по плана на с. М., Община Бургас. Имотът е продаден за сумата от 18 629,50 лева, която е послужила за удовлетворяване на кредитора К.А, за покриване на разноските на ЧСИ и за разноски за адвокат.

При така установените факти, съдът намира, че ищецът успя да докаже твърдението си, че ответницата в качеството и на негов управител му е нанесла имуществена вреда, възлизаща на 18 629,50 лева, която вреда произтича от издадения от нея запис на заповед 20.03.2011г. в полза на К.А, въз основа на който е издаден изпълнителен лист е проведено принудително изпълнение срещу ищеца.

Действително, видно от правомощията на ответницата като управител на ищцовото дружество, залегнали в чл. 3 от договор за възлагане на управление от 23.02.2011г., същата е имала право да задължава представляваното от нея дружество. Следователно самото задължаване на същото по ценната книга не би било противоправно поведение на управителя, ако за това се установи наличието на основание. Съдът обаче намира за недоказано твърдението на ответницата, че същата е издала записа на заповед 20.03.2011г. в полза на К.А, като обезпечение на получен заем за дружеството, който е бил необходим за закупуването на имота в с. М.. За да се установи наличието на такова възникнало облигационно правоотношение между К.А и „СЕЛИГЕР” ООД, по делото следваше да се докаже валидно сключен между тях договор за заем, какъвто не се представи. Наличния по делото на лист 62 договор за паричен заем от 23.03.2011г. е сключен между К.А и ответницата, но не в качеството и на управител на ищеца, а като физическо лице. Дори и да се възприеме твърдението на ответницата, че е сключила въпросния договор за заем, като парите са били за дружеството, то няма събрани годни доказателства, да установят сключването на такъв договор. Съдът констатира, че представения на лист 62 договор за паричен заем от 23.03.2011г. не установява възникването на валидни замени правоотношения, тъй като видно от съдържанието на същия, в него не е записано, че заемната сума е получена от ответницата. Договорът за заем е реален договор и за неговото сключване не е достатъчна волята на страните, а следва и да е налице предаване и получаване на заемната сума, което не се установява от представения на съда договор. Показанията на св. А в посока установяване на наличието на такъв договор за заем са недопустими с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК предвид стойността на договора за заем, за който се твърди, че е сключен и не доказват наличието на такъв договор.